Черният град

Разговор с Дявола

Човекът, когото Фандорин смяташе за мъртъв и дори се натъжи по този повод, в това време се намираше не чак толкова далеч от работническото селище на компания „Бранобел".

Той разлистваше една счетоводна книга, цялата изписана с цифри.

Горе на страницата със старинен славянски шрифт бе отпечатано „2 (15) юли, сряда". Следваше най-обикновена счетоводна таблица с три колонки. В лявата, където се вписва името на финансовата операция, артикулът на стоката или нещо подобно - имаше дълъг списък с нефтодобивните предприятия, кратко обозначени с името на собственика или директора. В средната, където обикновено се вписва дебитът, имаше цифри - брой на работниците. В дясната, кредитната, съшо бяха наредени цифри - броят на стачкуващите. Ако показателите на средната и дясната колона приблизително съвпадаха, човекът слагаше плюс; там, където разликата беше съществена - минус. На няколко места отдясно се мъдреше нула, съпроводена с тлъст възклицателен знак.

Ето как изглеждаше това:

... ... ...

Бранобел 10450 9200 +

Ротншлд 7650 4300-

Манташев 3100 3100 +

Тагиев 2550 2550 +

Арташесов 4100 4100 +

Асадулаев 2800 2800 +

Валидбекова 990 0 !

Путилов 3730 2200-

... ...

След като завърши с дневния отчет, счетоводителят погледна часовника. Преди няколко дни той се уреди с връзки на тази работа, която не би разменил за нищо на света. Днес трябваше за първи път да е нощна смяна, но още имаше време.

Човекът замислено присви очи, погледна към ъгъла на тясната стаичка. Там на закачалката висеше дъждобранът му. Той леко се поклати от течението - сякаш размърда рамене.

- К'во става? Върви ли? - попита Дяволът.

- Върви към края си - беззвучно размърда устни човекът. Ухили се. - Ти да не би нещо да се съмняваше?

- Възхитен съм и дори шапката си бих свалил, ако не висеше на отделна кука. Е, какво, братче, скоро ли?

- Остана да се разбера с есерите относно флотилията и с грузинците за влаковата линия. Тогава вече няма да има значение дали всички сондажни кули ще спрат или не.

Дяволът полюбопитства уж почтително, но едновременно с това и със закачка:

- Значи при теб всичко е предвидено, всичко е под контрол, а? А най-важният фокус да не вземе да се провали? Гледай да не пропадне ловът.

- Няма да се провали. Има достатъчно време.

- А не е ли прекалено достатъчно? - събеседникът зададе граматически погледнато не съвсем грамотен въпрос, но къде е казано, че дяволите трябва в съвършенство да владеят руски език?

- Мамка му... - Човекът разчорли косата си, започна да се мръщи, да почуква по масата. И изведнъж наруга невинния дявол: - Да пукнеш дано! Ами то си е вярно! Сега може и направо да ми помаха с ръка! Защо му е сега? Ах, ти, козел рогат! Не го предвиди това!

- Ето, сега аз съм и виновен, на всичкото отгоре - чу се от ъгъла, но човекът само махна с ръка. Той трескаво размишляваше.

Дяволът, впрочем, не бе от обидчивите.

- Дивертименто[115] си трябва тук - прошепна той. - Нещо мило, игриво, но стопроцентово.

- Прав си. - Човекът се усмихна, дори се засмя (отново беззвучно). Изрази се в рима: -Всичко ние ще скроим. И ще се повеселим...