Черният град

Разговор с Дявола

Кълвача дъвчеше празен мундщук. Пушенето тук бе строго забранено. Върху белите плочки се мъдреше собствената му сянка - ту ставаше по тъмна, ту по-светла. Лампата на тавана мигаше. Сигурно скоро крушката ще изгори.

- Е, какво, приятел - мислено каза Кълвача на силуета. - Ловът навлиза във финалната си фаза, нали? Отива, отива, той отива при свойта скъпа най-красива?

- Ами Фандорин, а? - изхили се Дяволът. - Да, ловко го прекара.

Кълвача си погледна часовника. Краба и сам ще се оправи, като става дума за бумащина - и една ръка е достатъчна. Трябва да има още десетина минути. Трябва да изпадне в правилното настроение, максимално да се концентрира. Най-малката грешка може да погуби всичко.

За тази цел той отиде в клозета. За да остане сам.

- И за да поприказваш с добрия си приятел, нали? -прошепна Дяволът. - Сега Слонът няма къде да избяга от нас.

Тъпото животно е малко притеснено, поклаща уши, размахва хобота си, но е сигурно, че истинска опасност няма. Най-уязвимото място на гигантското туловище е сигурно защитено, няма от какво да се страхува.

Като във всяко голямо начинание, най-важното бе да се намери ахилесовата пета: точката, по която ударът е смъртоносен за всеки враг, който изглежда непобедим.

Тази точка е Баку. Съвременните държави, без сами да забележат това, са се превърнали в горивни наркомани. Без енергийни ресурси държавата моментално ще спре да диша, като организъм без кръвообращение.

В Русия има два източника на енергия: въглища и нефт. С въглищата е трудно нещо да се направи - добиват ги на много места. С нефта е по-лесно. Почти деветдесет процента се добиват от едно малко каренце - на Апшеронския полуостров, който е отделен от останалата част на страната от Кавказките планини и морето. Нефтопродуктите се доставят едва по три артерии: по Каспийско море с кораби, по сушата с влакови композиции и по керосинопровода.

Железницата замря. Да се разбере със социалдемократите меншевики не беше лесна работа, но в крайна сметка стигнаха до общ знаменател.

Есерите, които контролират каспийската танкерна флотилия, се гънаха, гънаха, но също се съгласиха да се присъединят към общия хор.

А тази нощ ще има илюминация на бакинската помпена станция.

Огнената вълна ще се търкаля осемстотин километра. На много места ще извади от строя железопътната линия, която е успоредна на тръбопровода.

Другарите в Донбас и Сибир ще започнат всеобща стачка на въгледобивната промишленост. Миньорите все още се колебаят, сега започнаха добре да им плащат, но щом настане всеобщата каша, ще надделеят пролетарската солидарност и безсмъртният дух на пугачовщината[126], присъщ на руския народ.

Страната ще остане без нефт, мазут, машинни масла, а след това и без въглища. Но най-важното е, че ще остане без керосин. Ще спрат струговете и транспортът - това е едно на ръка. Но ако в домовете изгасне осветлението (а осемдесет процента от Русия е на газеници), ще дойде епохата на Великата тъмнина.

По тъмните улици на градовете ще израснат барикади. На тях ще застанат работниците от спрелите заводи.

По тъмните простори на селската страна ще пламнат палатите на земевладелците.

В мрачните казарми ще се размърдат агитираните войници.

Военно-промишлената клика ще трябва да забрави за империалистическата война - ще се втурнат да спасяват собствените си кожи. Но няма да ги отърват. Слонът на самодържавието -този тристагодишен одъртял исполин - няма да устои на тумбестите си крачища. Ще рухне и ще издъхне.

И тогава всеобщата стачка ще спре. Светлината ще възсияе отново и ще озари безкрайната държава, най-накрая свободна от робството.

- Не случайно операцията бе наречена „От тъмнина към светлина" - каза Кълвача на събеседника си.

Дяволът нямаше да е дявол, ако не го вземе на подбив:

- Ти цял живот си в нелегалност, на тъмно. Ще можеш ли да живееш на светло? Да не ослепееш? - В гласа на Лукавия се промъкнаха угоднически нотки. - Може и за семейство да се замислиш! Скоро ще чукнеш четиридесетака, младостта си отива. Кажи ми, човеко-остров, дали пък да не се превърнеш в полуостров, щом завърши борбата?

- Не ми се мазни, твар! - свирепо прекъсна той Изкусителя. - Първо трябва да дойде краят на Слона.

И си помисли - дори тайно от Дявола: когато възтържествува великото общо Дело, ще може да се заеме с личното си щастие. Да направи насип до някой друг остров. А след това току-виж се появил цял архипелаг.

След като издъхне Слонът, всичко това ще стане възможно.