Черният град

Голямата политика

Заместник-министърът на вътрешните работи, а също и командващ жандармерийския корпуса и генерал от свитата на Негово величество Владимир Фьодорович Жуковски, както и директорът на Полицейския департамент, тайният съветник Емануил Карлович де Сент-Естеф - тоест началниците на двете ведомства, отговорни за сигурността на империята, нетърпеливо се изправиха, щом Фандорин, който още не се бе съвзел от учудването, влезе в банкетната зала, предоставена изцяло на разположение на високопоставените гости от столицата. Там набързо бяха разгърнали нещо като полеви щаб. Военните свързочници довършваха монтажа на спецтелеграфа и фелдегерската[123] телефонна линия, в ъгъла мигаше преносима радиостанция, няколко офицери и чиновници подреждаха по масите канцеларските си папки.

- Аха, ето го и него!

Генералът здраво стисна ръката на Ераст Петрович, но подобното му на муцуна на булдог лице с изпъкнало чело и бисмарковски мустаци нямаше приветлив израз. Негово превъзходителство не обичаше статския съветник в оставка и знаеше, че Фандорин отлично знае това, ето защо не намираше за нужно да се преструва. Причината за антипатията бе стара, от далечното минало. Някога Жуковски служеше като адютант на великия княз, генерал-губернатора на Москва, който смяташе Фандорин за свой заклет враг. Вече бяха изминали близо десет години, откакто негово височество се бе преселил на оня свят, но Владимир Фьодорович продължаваше да недолюбва Фандорин. Ераст Петрович отвръщаше на генерала със същите чувства, защото, за да обичаш човек, който не те обича, трябва да си или светец и Божи угодник, или бодхисатва, а Фандорин не бе нито едното, нито другото.

Обаче верността към починалия началник - не особено приятен субект, когото московчани никога не бяха обичали - предизвикваше уважение. В това имаше нещо самурайско. Още по-голямо уважение предизвикваха у Ераст Петрович деловите качества на главния началник на жандармерията. Той бе деен, добросъвестен човек, който не угодничеше пред вишестоящите.

Трябва да се признае, че независимо от неприязънта си към Фандорин, Владимир Фьодорович високо ценеше професионализма и проницателността му. И двамата умееха да отделят личното от интересите на работата.

Емануил Карлович също не се усмихна на влезлия, но по друга причина. Той никога не се усмихваше, изобщо. Беше унил, изпит, вечно смучеше билкови дражета за стомаха, а цветът на лицето му бе зеленикав, в тон със сукното по чиновническите бюра. Сент-Естеф произхождаше от емигрантски род, избягал в Русия от ужасите на революцията. Неговите предци така и бяха останали да служат на северната империя - разпасана и безумна, но именно по тази причина безмерно щедра към хора умни и неразпасани. Емануил Карлович беше точно такъв: акуратен, изпълнителен и честен. Тези три рядко срещани (а още по-рядко съчетаващи се) у нас качества бяха осигурили на Сент-Естеф блестяща кариера, макар че Ераст Петрович би предпочел да види на най-отговорния полицейски пост по-енергичен човек.

Събитията в Баку бяха от огромна важност за държавата, а новините от днес придадоха на тукашната ситуация още по-голяма важност - и все пак Фандорин бе поразен от това, че едновременно две висши длъжностни лица бяха зарязали всичко и по неговия зов бяха дошли чак до другия край на империята в разгара на политическата криза, заплашваща да прерасне във война.

Още една причина, поради която нямаше нужда да се губи време за празни прелюдии. Ераст Петрович веднага заговори по същество. Разказа за многопластовия заговор, станал причина за стачката; за подозренията си относно подготвяната акция, която окончателно щеше да парализира нефтената индустрия; и най-накрая за трескавата, напълно безпардонна активност на австрийското разузнаване.

Докато директорът на Полицейския департамент слушаше внимателно, по лицето на Жуковски с увисналите бузи се изписа явно нетърпение, а веждите му все повече се сбръчкваха.

- Чуйте ме - прекъсна го най-накрая генералът. - Пристигнах тук не заради стачката и нефта. С това ще се заеме Емануил Карлович, след като отпътувам обратно за Петербург.

- Защо дойдохте т-тогава? - учуди се Ераст Петрович.

- Защото планината не пожела да дойде при Мохамед. Колко пъти ви викаха в Петербург? С телефонни обаждания, с екстрени телеграми. Но Фандорин не отговаря, Фандорин го няма, Фандорин е неуловим! - сърдито взе да изрежда Жуковски и вече не можеше да спре. - А времето тече, времето е скъпо! Всички ме тормозят - трима министри, премиерът, началникът на Генщаба, дори Негово величество: къде, по дяволите, е този Фандорин? В Баку, отговарям. Не можем да го измъкнем оттам. „Вървете и го намерете - това ми бе наредено. - Че той докато стигне до Петербург, вече ще е късно". Със специален влак, по специално опразнен път, пристигнахме тук за тридесет и седем часа. И още три часа и половина висим в тази дупка - командващият махна към гипсовите завъртулки по тавана -преди вие да благоволите да дойдете. Приказвате някакви глупости, а времето тече!

- Това не е глупост! - оскърби се Ераст Петрович. - Ако встъпим във война с Австрия...

Тежката длан на негово превъзходителство с оглушителен трясък се стовари върху масата.

- Ще ми позволите ли да довърша, ваша милост?! Знам, че се отнасяте непочтително към високопоставените, но досега не съм ви хващал да дърдорите излишно!

Фандорин пребледня, скръсти ръце на гърдите си и опари невежата с леден поглед:

„Устата си повече няма да отворя".

- Ха така... - Жуковски избърса с кърпа потното си чело. - Проклятие, що за климат! Слушайте и не ме прекъсвайте! Казахте: „Ако встъпим във война с Австрия". Не само ние ще встъпим във война и не само с Австрия. Към нас ще се присъединят Франция и Англия, към тях - Германия и Турция. Ще започне общоевропейско меле, каквото не е имало от времето на Наполеон, само че с използване на съвременни средства за унищожение. Ще загинат милиони, цели държави ще бъдат опустошени. Най-страшното е, че тези два локомотива вече се носят един срещу друг по един и същи път, от ден на ден се засилват все повече и никой, дори машинистите, не знае как да натисне спирачката или да се отклони по резервен коловоз. Във Виена и Петербург, в Париж и Берлин тълпи искат правителствата да бъдат твърди, вестниците подливат масло в огъня, генералитетът мечтае за ордени и повишение по служба, промишлениците вече пресмятат бъдещите печалби от военните поръчки. Само венценосците и трезвите политици желаят да бъде запазен мирът, но страстите са се нажежили прекалено. Кой монарх, кой политик би се осмелил да излезе срещу патриотичната истерия на обществото? Това би означавало да си навлекат обвинения в слабост...

Ераст Петрович забрави обидата. Той дори не си бе представял, че кризата толкова се е задълбочила.

- Значи войната е неизбежна? - тихо попита Фандорин, като се възползва от кратката пауза. - Тогава, ваше п-превъз-ходителство, не разбирам как сте могли в толкова нажежена ситуация да напуснете столицата.

Този път Жуковски не се ядоса.

- Съвременните средства за свръзка ми дават възможност да ръководя подчинените ми служби от разстояние. Оперативният щаб, създаден предвид извънредните обстоятелства, ме съпровожда - той кимна към офицерите и чиновниците. - Работим денонощно. Готвим се за арести на подозрителните лица, разгръщаме органи на териториалното и армейското разузнаване, разработваме мерки за сигурност за отбранителната промишленост. Но се появи надежда, че въоръженият конфликт ще бъде избегнат и това сега е най-важното. Ето защо съм тук.

- Надежда? Каква?

- Идеята идва от Виена, от придворните кръгове. Император Франц-Йосиф е на осемдесет и четири години, той се страхува, че една голяма война ще бъде пагубна за държавата му, в доста затруднено положение е. Обществото там е още по-разпалено, отколкото у нас. Австрийците жадуват отмъщение за убийството на ерцхерцогското семейство. Според сведенията на тяхното разузнаване зад покушението стоят офицери от сръбската тайна полиция. Виена не вярва, че Белград ще има волята да открие и арестува организаторите. Виена отправи на Сърбия ултиматум с десет параграфа. В него има много твърди искания: да бъдат закрити всички антиавстрийски партии и организации, да бъде извършена чистка в армията и държавния апарат и така нататък, и така нататък. Белград е съгласен на всичко, освен едно: разследването да се води от австрийски длъжностни лица. Това фактически би означавало да се откажат от държавния си суверенитет. Как може чуждестранна комисия да осъществява полицейски функции на твоя територия? Ако крал Петър се съгласи на това, в страната ще избухне революция. Просто ще го убият, както преди единадесет години убиха крал Александър. Сръбското правителство помоли да бъде премахната само тази точка. Но Виена не може. Австрийският народ няма да повярва на вътрешно сръбско разследване. Ако до няколко дни Белград не обяви за съгласието си, ултиматумът ще бъде публикуван във вестниците. И тогава вече няма да има връщане назад. Войната ще стане съвсем неизбежна... Има само един човек, способен да изведе преговорите от задънената улица и да спре катастрофата. Вие.

- М-моля?

Фандорин помисли, че не е чул добре.

- Франц-Йосиф е дал да се разбере, че е готов на компромис: ако следствието бъде оглавено от човек, който може и да не е австрийски поданик, но има пълното доверие на Виена. Императорът е назовал вашето име. Доколкото разбрах, вие сте оказвали на семейството на Хабсбургите някакви услуги?

Изразителната пауза, която направи командващият, намекваше, че от Ераст Петрович се чакат обяснения. Но те не последваха. Наистина, преди няколко години Фандорин бе помогнал на злощастното семейство, вечно преследвано от някакви трагедии, да разреши един болезнен проблем. Но историята бе деликатна, строго конфиденциална и в никакъв случай не подлежеше на огласяване. Беше много вероятно старият император да се бе сетил за Фандорин не толкова заради детективските му таланти, колкото заради умението му да си държи езика зад зъбите.

След като не дочака отговор, Жуковски продължи:

- Виена предлага да бъдете назначен за независим ръководител на разследването. Ще имате двама помощници - австриец и сърбин - всеки с екипа си. Предложението на Франц-Йосиф устройва всички. Белград е във възторг. Първо, вие сте руснак. Второ, там помнят, че по време на войната през 1876 година вие сте се сражавали като доброволец в сръбската армия. Доволен е и нашият император. Русия ще се озове в ролята на миротворец, война няма да има, а нашето морално влияние на Балканите ще се засили. Съгласни ли сте да се нагърбите с тази мисия? Или по-точно: смятате ли, че имате право да откажете?

Вторият въпрос прозвуча тревожно - генералът забеляза, че лицето на Фандорин помръкна.

- Това е ужасно. Напразно убих един човек...

- Какво?

Заместник-министърът се опули. Директорът на департамента, напротив, присви очи. И двамата се спогледаха в недоумение.

- Ето защо австрийците толкова настойчиво са ме преследвали. .. - промърмори Ераст

Петрович и стана още по-мрачен.

- Да, техният консул в Баку ни съобщи, че не може по никакъв начин да се срещне с вас. Той беше в отчаяние. От Виена го затрупали с истерични шифрограми.

- Люст е загубил т-търпение. Той се опита да ме хване със сила. А аз неправилно съм изтълкувал действията му, убих един от агентите...

- Но моля ви, Фандорин! - избухна командващият. - Спасението на Европа е поставено на карта, а вие приказвате някакви глупости! Австрийците сами са си виновни. Що за маниери - да ви пленяват със сила? И за Бога, престанете да се разсейвате! Съгласни ли сте да оглавите разследването?

- Съгласен съм, разбира се - отвърна Ераст Петрович с нещастен вид.

- Уф... - Жуковски избърса лицето си с кърпичката и се обърна към помощниците. - Полковник, спешно искам пряка връзка с Царское село[124]

- Съжалявам, ваше превъзходителство. Страхувам се, че няма да е възможно да използваме хотелските кабели. Разпоредих да доставят всичко необходимо от щаба на Каспийската флотилия. Но ще трае два или три часа...

- Ето какво тогава. - Генералът стана от стола. - Местим се в сградата на Управлението на жандармерията. Там има пряка връзка с министерството, а значи ще можем да се свържем и с Негово величество. Трябва спешно да доложа на императора, че съм ви открил и че сте съгласни - поясни той на Фандорин. - Да, между другото. Поздравявам ви с производството в чин действителен статски съветник. Сега и вие сте „превъзходителство".

- За какво ми е т-такова отличие?

- Не „за какво", а „защо". Знаете какво значение придават немците на чиновете. Указът е подготвен и ще бъде подписан незабавно. Освен това ще получите поверителна грамота за специални пълномощия, а също така и личните ръкописни послания от Негово величество до австрийския и сръбския монарх. Ще ви доставя тези фототелеграфски депеши направо на гарата. През нощта, щом бъдат готови всички документи, ще заминете с извънреден влак за Батуми. На пристанището ще ви очаква бързоходна яхта. След две денонощия ще пристигнете във Виена - австрийците настояват да получите инструкции от тях - на аудиенция при императора. Имате ли въпроси?

Напълно объркан, Ераст Петрович потърка точката на концентрацията, която се намира точно в средата на челото.

- З-значи съм свободен до тази нощ? Трябва да уредя още някои неща.

- До полунощ - уточни генералът. - Ако някои от документите не успеят да дойдат, ще ги получите в Батуми. А дотогава, с властта, която разполагам, ще ви предам документа, който ще ви помогне да свършите всичко. Полковник! Къде е мандатът, приготвен за Фандорин?

Офицерът му подаде един плик. Върху личната бланка на заместник-министъра на вътрешните работи с подпис и восъчен печат бе напечатано, че приносителят на това писмо, действителен статски съветник Е. П. Фандорин, изпълнява секретна задача от голяма държавна важност, във връзка с което всички части на полицията и жандармерията са длъжни безпрекословно да се подчиняват на заповедите му, а цивилните служби да му оказват всякакво съдействие.

- Имам м-молба, важна. Помощникът ми е ранен, намира се в местна болница...

Жуковски махна нетърпеливо:

- Просто кажете на полковника какво е необходимо, ще бъде точно изпълнено. Ако трябва транспорт - ще го превозят. Ако трябват специални грижи - ще ги осигурят. Мислете за Виена и Белград, не се отвличайте с каквото и да било друго. Ще ви дам охрана от най-добрите сътрудници, а в Батуми към вас ще се присъедини група от трима секретари.

- Няма нужда от охрана - отсече Фандорин.

„Австрийците веднага ще разберат, че това са кадрови разузнавачи и ще се отнасят към мен с подозрение. А пък и аз нямам нужда от служебни бавачки".

- От секретари също няма нужда. Ще си взема на място: един австриец и един сърбин.

Генералът кимна с разбиране:

- Е, какво, има резон в това, което казвате. Вие си знаете.

- Достатъчен ми е един т-телохранител. Проверен човек, опитен. Той ще ми върши работа. Само че...

- Какво „само че"?

- Той има проблеми със закона.

- Ераст Петрович - умолително възкликна Жуковски вече на вратата. - Нали ви помолих: не ми хабете времето за глупости! Императорът чака. Съобщете на Емануил Карлович името на вашето протеже - и всичко ще бъде уредено. И последно: на гарата, където ви е срещата, ще ви отведат оттук, от хотела. Така че бъдете така добър да си бъдете в стаята четвърт час преди полунощ.

И вратата се захлопна зад гърба на негово превъзходителство.

Мълчаливият директор на департамента веднага стана от стола и с рече с равен тон:

- Е, добре, а сега, след като генерал Sturm-und-Drang[125] си замина с тропот, да поговорим спокойно и подробно за нещата в Баку.

Дори когато казваше нещо шеговито, Сент-Естеф никога не се усмихваше.

- За разлика от Владимир Фьодорович аз съм загрижен не от въпросите на европейската политика, а от стачката. Затова и пристигнах. Каквото и да стане на Балканите, страната не бива да остава без нефт. Това е заплаха.

Емануил Карлович не уточни за каква точно заплаха става дума. И така беше ясно.

Фандорин изброи мерките, които според него трябваше да се вземат: сериозно да се заплашат нефтопромишлениците, да се подготвят резервни екипажи за корабите и дублиращи бригади за влаковете.

- Късно е - поклати глава директорът, след като го изслуша докрай. - С бакинските тузове аз ще се срещна, разбира се, но това до нищо няма да доведе. Днес точно на обяд внезапно обяви стачка цялата нефтотранспортна флотилия на Каспийско море. Едновременно с това стачка обяви и съюзът на железничарите. И, което е най-учудващо, без предварителни брожения и предявяване на искания. Доставката на всички нефтопродукти, с изключение на керосина, е преустановена. В царицинските терминали и резервоарните паркове има запаси за една седмица. Това е срокът, който имаме, за да бъде спряна стачката. Добре, че поне тръбопроводът е държавен. Без керосин щеше да настъпи направо катастрофа.

- Днес на обяд? - бавно повтори Фандорин. - И корабните екипажи и железничарите? Без предупреждение, без каквито и да б-било искания?

- Точно така. Чувства се твърда ръка, единна воля и желязна организация. Преди малко започнахте да говорите за някаква голяма акция, която според вас се подготвя, нали? Негово превъзходителство ви прекъсна, а мен това живо ме интересува. Имате ли някакви конкретни предположения?

- Например, че ще има съгласувана стачка на транспортните работници - отговори Ераст Петрович. - Но това вече се е случило.

Директорът скептично поклати глава, но Фандорин смени темата:

- Човекът, който ще ми трябва на Балканите, е престъпник и се издирва.

- Престъпленията тежки ли са? Политика има ли?

- Политика няма, но са доста тежки. Има и убийства, включително вероятно и на длъжностни лица, бягство от затвора и още Бог знае какво. Сигурно ще стигне за десет безсрочни каторги.

- Тогава това е извън моята юрисдикция. - Сент-Естеф помисли, присви очи. - Мога да му издам агентурен паспорт с измислено име, но след като се върне на територията на Русия, вашият бандит ще бъде арестуван. По добре е да остане в чужбина.

Беше невъзможно човек да си представи Кара Хасим, живеещ някъде извън пределите на Баку. А пък и той нямаше да се съгласи.

- Условието за моето участие в сръбското разследване ще бъде височайше помилване за моя помощник.

- Това отново не е от моята компетенция. Но съм сигурен, че в случай на успех на вашата мисия тази молба ще бъде удовлетворена.

„Само да опитат да не я удовлетворят. Но той е прав: директорът на Полицейския департамент не е човекът, с когото трябва да се говори по този въпрос.

- Ще свърша, каквото имам да върша в г-града - каза Ераст Петрович, като се изправи. -Към п-полунощ ще си бъда в стаята. Сбогом.

На стълбите при Хасим както винаги бе пълно с посетители. Те мълчаливо кимнаха в отговор на приветствието, изпратиха го с погледи, в които нямаше любопитство - съвсем никакви емоции.

Огромният гочи седеше и пиеше чай с белобрад старец.

- Искам спешно да говоря с теб - навъсено каза Фандорин.

- Е, и аз искам спешно да говоря с теб - отвърна Хасим. -Но всяка работа умее да чака. Сядай да пием чай.

- Това, което имам да ти казвам, не умее да чака.

Ераст Петрович многозначително погледна стареца. Онзи стана, поклони се, излезе.

- Не си вежлив ти, Юмрубаш. Защо хубав човек си изгонил? Аз отведох твои артисти чак до хотел. Идвам вкъщи - хора ме чакат. Отдавна ме чакат. Стар човек, бяла брада, дошъл да говорим. Ай, че срамно! Бяла брада не за мен - за теб идвал.

- За мен ли? - Фандорин се огледа към вратата. - А кой е той?

- Старец някакъв. Казвал ми е името, аз не го запомних. Махмуд, Максуд. Името няма значение! - Хасим махна с ръка. - Той важен нещо казвал. Ще се радваш.

- Аз ли? На какво?

- Той е жив. Може пак да го убиваме - кръвожадно се усмихна Хасим.

- Кой е жив?

- Кълвача.

Челюстта на Ераст Петрович увисна не особено изящно.

- Как е възможно това? И откъде старецът знае за Кълвача?

- Бяла брада знае, че аз Кълвача съм търсил. Затова е идвал. Казва, виждали са днес Кълвача. Жива и здрава е.

- А т-трупът? С отсечените ръце...

- Знам ли? - разбойникът вдигна рамене. - Ние с теб някой друг сме убивали. Излъга ни тази пес Шубин. А този Бяла брада, когото ти си изгонил (ай, че срам!), няма да вземе да лъже. Ако е казвал, че са виждали Кълвача, значи са го виждали.

- Къде са го видели? Кога? - попита Фандорин, той още не можеше да повярва.

- През деня. В Черния град. Край помпена станция, където помпят керосин.

- Какво е правил там? Ако е бил Кълвача, разбира се.

- Бяла брада казва, там около станция хора оправяли път. Уж работници, ама не работници. Една човек идвала при тях, дълго шепнела. Това е била Кълвача. Внук на старец я познава. Отивал и казвал на дядо. Дядото при мен е идвал. След това ти идвал, дядото изгонил. Ай, че лошо.

Сега вече Фандорин повярва. Споходи го внезапно озарение.

„За да стане пълна нефтената блокада, остава само едно нещо: да бъде изваден от строя Държавният керосинопровод! Там стачка няма да има, затова нелегалните планират диверсия там! Всичко съвпада. Кълвача наистина е жив!"

Мислите му потекоха стремително. ;

„Спешно да уведомя Сент-Естеф! Но какво може да направи той? Подчинява му се само полицията, а в Баку на нея не може да се разчита. Трябва войска. Но ако на станцията бъдат изпратени подкрепления, това ще сплаши Кълвача. И той ще нанесе удара си по-късно, когато замина. Ще измисли нещо, този субект е достатъчно изобретателен. Не, трябва да се обезвреди веднъж завинаги!"

- Трябва да помисля - каза Фандорин.

- Иди и пиши. Твой тетрадка е където винаги. Но аз без тетрадка ще ти казвам. - Хасим се похлопа по челото. - Кълвача иска керосинова станция да изгори. През нощта. Там много керосин, тя добре гори. Беше Черния град - ще става Червения град.

И се засмя, доволен от остроумието си.

Фандорин с въздишка на удовлетворение остави тетрадката настрана, върна се при Хасим.

- През нощта пак ще ловим Кълвача, нали? - попита той, дъвчейки парче хляб. - На станция ще ходим, а?

- Ти няма да ми трябваш. А пък и за теб е опасно. Жандарми, специален режим. Ако те видят - веднага ще те арестуват.

Ераст Петрович не му каза истинската причина, заради която реши да не взема със себе си помощника. С вълшебния документ на генерал Жуковски можеше да вкара на територията на специалния обект дори Али-баба и четиридесетте разбойници, но хората на Кълвача със сигурност наблюдаваха станцията. Кара Хасим е известна личност в града. Като го познаят, ще заподозрат нещо. Тази мечка няма как да я гримираш.

- Сега трябва да п-поспя. Точно два часа. Ще легна в най-далечната стая, нека твоите посетители да не се пъхат там.

- Свой кинжал ще слагам на прага. Никой няма да прекрачва. Спи спокойно, Юмрубаш.

Фандорин се опъна върху килима и зае поза на тотално отпускане.

„Всичко, което можеше да се направи, е сторено. Всичко, което ще трябва да направя, ще направя. А сега се изключвам. Два часа блажена пустота".363