Диво сърце

12.

Мати почука само веднъж, преди да отвори вратата.

— Значи той се върна?

Къртни я погледна през рамо.

— Какво? О, Мати, забравих, че ме чакате с Пиърс. Извинявай. Но не стой така, влез и ми помогни!

— За какво да ти помогна?

— Това на какво ти прилича? — нетърпеливо попита Къртни.

Очите на по-младото момиче се разшириха, когато огледа стаята, която беше в пълен хаос — навсякъде бяха пръснати дрехи: фусти и рокли бяха нахвърляни на стола, леглото и масата.

— Искаш да ти помогна да разхвърляме още повече?

— Глупаче. Няма как да взема куфара, защото в списъка не пише за каруца, а само за кон с всичките му там принадлежности. Ето тук, виждаш ли? — Къртни й подаде листа.

Мати зяпна от изненада.

— Значи той ще те вземе до Тексас? Но нали ми беше казала, че…

— Той промени решението си. Чандос не е от тези, дето говорят много, Маги. Просто ми връчи тоя списък и ме попита дали след час всичко ще е готово. Хайде, де! Нямам много време. Трябва да отида и до магазина на Хендли за торби, които се слагат на седлото, и някои други необходими неща, да купя кон, да…

— Къртни, не мога да повярвам, че си се решила да пътуваш през целия този път до Тексас без каруца. Няма да има къде да се скриеш от чуждите погледи, ще трябва да спиш на земята.

— Ще имам спален чувал — радостно каза Къртни — Виж, в списъка има спален чувал.

— Къртни!

— Е, май че нямам кой знае какъв избор, нали? А и виж колко време ще спестим, като сме без каруца, която само да ни забавя. Ще бъда в Уако много по-скоро, отколкото си мислех.

— Кърт, но ти никога не си яздила цял ден, да не говорим за цяла седмица. Така ще се разраниш, че…

— Мати, наистина ще се справя, а и нямам време за спорове. Ако не съм готова, той ще тръгне без мене.

— Нека тръгне. За Бога, Къртни. Този човек бърза прекалено. Ще те кара да се надбягваш с него през равнините. На мястото на мехурите ти ще се появят нови мехури, след два дни вече ще си като убита и ще го молиш да те върне обратно. Изчакай да те вземе със себе си някои друг.

— Не — отвърна Къртни и повдигна решително брадичката си. — Може някой друг, който минава през Рокли, да се съгласи да ме вземе, но ще мога ли да му имам доверие? Аз вярвам на Чандос. Ти самата каза, че той е точно за тази работа. А има и още нещо, Мати. Имам чувството, че Рид ще се опита да ми попречи да замина.

— Не би посмял — каза възмутено Мати.

— О, и още как. А малко са хората, които биха препречили пътя на Рид.

— И ти мислиш, че Чандос би го направил? Е, може и да си права. Но…

— Мати, аз трябва да отида в Уако. Чандос е най-подходящият човек, който да ме заведе дотам. Всичко е толкова просто. А сега ще ми помогнеш ли? Времето ми изтича.

— Е, добре — въздъхна Мати. — Дай да видя какво има в тоя списък. — Смяташ ли да купуваш панталони и риза? Той ти е написал тука.

Заета с подбирането на роклите. Къртни поклати глава.

— Сигурна съм, че ги е сложил в списъка, защото не мога да яздя с рокля. Но онази пола от мохер, която преправих за тази цел, ще свърши работа.

— Сигурни ли си, че това е имал предвид? Може да е искал да си облечена като мъж. Забравяш през какви места ще минете.

— Не започвай с опасностите, Мати! И без това достатъчно съм изплашена.

— Може би ще е по-добре да купиш поне чифт панталони за всеки случай.

— Сигурно е така, но господин Хендли ще ме помисли за луда. А и времето няма да ми стигне за всичко това.

Мати погледна пътната чанта от дебело зебло, в която Къртни напъхваше две рокли.

— Знам, че сигурно ти е казал да не взимаш много дрехи, Кърт, но можеш да сложиш още една рокля. Защо не? Така и така ще имаш нужда от още един сак за всичката храна, а имаш и торбите. Ще ти е малко тясно на седлото, но няма друг начин.

— А, Мати! Ти познаваш конете по-добре от мене, а той каза, че ще ми трябва добър кон. Би ли могла да купиш един вместо мене?

— Сега в конюшнята няма кой знае какъв избор. Ако имаше време, щяхме да изберем някой чудесен екземпляр.

— Няма време, Мати. Той каза един час и няма да чака повече.

— Ще видя какво мога да направя — промърмори Мати — След това ще те чакам пред магазина на Хендли. Сара знае ли вече?

Къртни й даде част от скритите си пари и се усмихна на приятелката си.

— Ти сериозно ли питаш? Ако знаеше, щеше вече да е тук и да ми изрежда ужасните си прокоби.

— Защо не заминеш, без да й се обаждаш? Ще си спестиш една разправия.

— Не мога. Мати. В края на краищата тя се грижеше за мене през последните години.

— Грижела се била! — извика възмутено Мати. — Имаш предвид, че те съдираше от работа?

Къртни се усмихна на прямотата на приятелката си. През тези години беше научила от нея някои груби изрази, които понякога и самата употребяваше, без да й мигне окото. Поне вече не се изчервяваше, когато Мати пусне нещо по-соленичко.

Къртни си помисли, че може и да не се видят повече и й каза:

— Ще ми липсваш, Мати. И искам да вземеш каквото си харесаш от нещата, които ще трябва да оставя.

Мати се ококори.

— Имаш предвид, всичките тия хубави рокли?

— Предпочитам да ги вземеш ти, отколкото Сара.

— Ами, по дяволите, не знам какво да кажа. Тоест, искам да кажа, че и ти също ще ми липсваш — и тя избяга от стаята, преди да сее разплакала. Нямаше смисъл. Къртни явно беше решена ли замине на всяка цена.

Очите на Къртни се замъглиха от сълзи, докато набързо привърши с опаковането на багажа и си облече дрехите за езда.

Преди да излезе от хотела, тя неочаквано се натъкна на Сара. Искаше й се да остави прощаването с нея за последната минута след като е приключила с покупките, но не беше съдено да стане така.

— Значи не си се отказала от глупавото си намерение да отидеш в Уако? — Това беше първата реакция на Сара.

— Не, Сара — меко отвърна Къртни.

— Ти си една малка глупачка. Ако умреш някъде там в прерията, проклета да съм, ако ми стане жал за тебе.

— Не заминавам сама. Сара.

— Какво? Кой е този, дето тръгва с тебе?

— Казва се Чандос и е онзи, който…

— Знам го кой е! — просъска Сара. След това неочаквано започна да се смее — О, разбирам. Цялата тази нелепа и безсмислена история за баща ти е била само претекст, за да можеш да избягваш с тоя наемен убиец. Винаги съм знаела, че ти си една малка уличница.

Очите на Къртни блеснаха от яд.

— Нищо подобно, Сара. Но си мисли каквото щеш. Въпреки всичко, ако баща ми наистина е жив, това ще значи, че ти си прелюбодейка, не е ли така?

Тези думи накараха мащехата й да занемее и Къртни използва този кратък миг, за да се измъкне от хотела. Опасяваше се Сара да не я последва, но тя не го направи.

На улицата нямаше и следа от Чандос, нито от коня му, така че Къртни имаше на разположение още няколко минути, преди да е изтекъл фаталният срок. Тя бързо се отправи да накупи нещата, от които щеше да има нужда. Успя и да се сбогува с някои от хората, които се бяха държали мило с нея, тъй като и Ларс Хендли, и Чарли, и Снаб, и сестрите Кофман бяха по това време в магазина.

Още не беше свършила с покупките, когато дойде и Мати.

— Той те чака, Къртни.

Тя погледна през прозореца Чандос беше там, яхнал коня си. Почувства, че по гърба й пробягна лека тръпки на боязън. Едва познаваше този човек, а се отправяше с него съвсем сама.

— Той води със себе си още един кон — продължи Мати унило. — Конят е оседлан и готов за път. Чандос го приготви, даже му избра и седлото, Предполагам, е решил, че тук не можеш да си намериш свестен кон. Аз обаче ти купих старата Нели. Взех я действително евтино — Мати й подаде остатъка от парите. — Тя не става за яздене, но ще е добра за багажа.

— Ами тогава недей да говориш, сякаш са ти потънали гемиите.

— Че аз така ли говоря? — започна да се защитава Мати. — Ами ти заминаваш… А, чакай, това не е всичко. Той направо ме гръмна в конюшнята с начина, по който накара всички да го гледат в очите, при това без да произнесе и една дума. Права си, че не е от приказливите. Ама с тоя тип човек може да се подриска от страх.

— Мати!

— Ами да, изплаших се. Какво те кара да си толкова сигурна, че можеш да му имаш доверие, Кърт?

— Просто му вярвам, това е всичко. Забравяш, че веднъж той ме спаси от оня ужасен Джим Уорд. Сега отново иска да ми помогне.

— Знам, знам. Но не ми е ясно защо.

— Това няма значение. Аз имам нужда от него, Мати. Хайде сега, ела и ми помогни да вържем всичко на старата Нели.

Когато двете момичета излязоха от магазина. Чандос с нищо не показа, че ги е забелязал. Той дори не слезе от седлото, за да им помогне да привържат чантите на Къртни на коня за багаж. Девойката бързаше, но не толкова заради него, а защото не искаше Рид да я види какво прави. Тя нервно поглеждаше надолу по улицата към неговата кръчма, като се надяваше, че ще успеят да тръгнат с Чандос, преди нейният обожател да е предизвикал някоя неприятна сцена.

След като двете приятелки се прегърнаха за последен път и Къртни възседна коня си. Чандос проговори за първи път:

— Взехте ли всичко от списъка?

— Да.

— Предполагам, че сега е твърде късно да ви питам дали умеете да яздите — забележката му беше толкова суха, че Къртни чак се засмя.

— Мога да яздя.

— Ами тогава да тръгваме, госпожице.

Той хвана юздите на старата Нели и потегли на юг. Къртни нямаше време за друго, освен да отвърне на Мати, която й махаше за сбогом.

Съвсем скоро те се озоваха на края на Рокли и с една дълбока въздишка Къртни мислено се сбогува с четиригодишния период от живота си.

Не беше нужно много време, за да свикне да гледа гърба на Чандос. Той просто отбягваше да язди до нея. На няколко пъти тя се опитала го настигне, но той винаги съумяваше да се отдели на прилично разстояние от нея — не много напред, но не и достатъчно близко, за да могат да си говорят. Въпреки това винаги усещаше какво става с нея зад гърба му. През цялото време въобще не погледна назад, но всеки път, когато конят й изоставаше, той също веднага забавяше ход. По този начин постоянно поддържаше една и съща дистанция. Това поуспокои Къртни.

Но спокойствието й не трая дълго. След известно време Чандос спря коня, скочи на земята и се запъти право към нея. Тя го изгледа с любопитство. До залез слънце имаше още време и тя си помисли, че е твърде рано да си правят лагер за спане. След това усети тревожна тръпка, тъй като лицето на Чандос беше съвсем неподвижно, а в очите му се четеше студена решителност.

Без ли произнесе и дума, тоя посегна и я смъкна от коня. С изплашен нисък тя падна в ръцете му и ботушите й се удариха в неговите подбедрици. Той не трепна. Едната му ръка я обхвана здраво през кръста, а другата слезе надолу и притисна здраво бедрата й.

— Чандос, моля ви! — извика тя, шокирана и ужасена. — Какво правите?

Той не каза нищо. Очите му бяха ледено сини и в тях ти прочете всичко, което трябваше.

— Защо?

— А защо не?

О, Боже, не можеше да повярва, че това става наистина.

— Аз ви имах доверие.

— Явно не е трябвало — студено каза той, обгръщайки я плътно с ръцете си.

Къртни се разплака.

— Моля ви, причинявате ми болка.

— Ще ви заболи още повече, ако не направите това, което ви кажа, лейди. — Сега си сложете ръцете около врата ми.

Той не показа никакво раздразнение. Гласът му не се повиши ни най-малко. Къртни повече предпочиташе да го види ядосан, отколкото така студено решителен.

Гледайки в неговите непроницаеми очи, тя се подчини — беше я страх да не го послуша. Сърцето й биеше лудо. Господ да й е на помощ! Как успя така ужасно да се заблуди в този човек.

— Така е по-добре — каза той с равен глас.

След това освободи едната си ръка и само с едно движение разкъса блузата й отпред.

Къртни се разпищя. Знаеше, че е безсмислено, но не можеше да се спре. Но това имаше ефект. Докато пищеше, Чандос я отблъсна от себе си и тя падна по гръб, като се просна в краката му, Побърза да се прикрие с краищата на скъсаната си блуза.

Беше се осланяла напълно на закрилата на Чандос и сега се чувстваше ужасно измамена. Тя го погледна и в очите й ясно можеха да се прочетат чувствата, които напираха у нея.

Къртни потрепера. Така изправен с разкрачени крака, той изглеждаше силен и красив, но безмилостен и жесток в същото време.

— Мисля, че още не сте разбрали напълно положението, в което се намирате, защото иначе нямаше да ми играете по нервите с тези писъци.

— Напротив.

— Тогава обяснете ми. Веднага.

— Мисля, че ще ме изнасилите.

— И?

— И аз не мога да ви попреча.

— И?

— Аз… не знам какво друго бих могла да кажа.

— О, би могло да се допълни още дяволски много, лейди. Изнасилването е най-малкото нещо, за което трябва да се притеснявате. Вие се оставихте да зависите от моето милосърдие. Това беше адски глупаво, защото сега аз мога да правя с вас каквото си поискам. Мога да ви прережа гърлото и да ви захвърля някъде, където няма да мине жив човек.

Къртни се разтрепери силно. Не го беше преценила, когато трябваше, а сега беше твърде късно.

Тъй като тя не преставаше да се тресе, Чандос се наведе към нея и я зашлеви по бузата. Тя моментално избухна в силен плач и той изруга. Може би беше твърде суров с нея, но тя имаше нужда от един добър урок. Ако се беше наложило, беше готов в да отиде и по-далеч, вместо само да я постресне. Но нямаше нужда — тя се изплаши доста лесно.

Той сложи ръката си на устата й, за да я накара да млъкне.

— Можеш да спреш да плачеш. Няма повече да ти причиня болка.

Чандос видя, че тя не му вярва, и въздъхна. Беше си свършил работата по-добре, отколкото очакваше.

— Чуй ме, котенце — каза той бавно и внимателно. — Болката не се забравя лесно. Затова те накарах да я изпиташ. Искам да запомниш това, което научи днес. Някой друг можеше да те изнасили, да те обере и по всяка вероятност да те убие, за да прикрие престъплението си. Не можеш да си поверяваш живота в ръцете на непознат човек нито тук, нито където и да е. Опитах се да ти го кажа, но ти не ме послуша. Твърде много опасни типове се навъртат по тези места.

Къртни беше спряла да плаче и той махна ръката от устата й. Видя как тя облиза устни с малкото си розово езиче. След това се изправи и се обърна с гръб към нея.

— Можем да си направим лагер тук за през нощта — промълви Чандос, без да я погледне повече — А на сутринта те връщам в Рокли.