Диво сърце

8.

Къртни се заставяше да мисли за приятни неща. Спомни си как за първи път язди без седло — колко изплашена беше в началото и колко радостна беше след това, като разбра, че е лесно. Спомни си времето, когато Мати я учеше да плува; спомни си как за първи път каза на Сара да си затваря устата и изражението, което се беше изписало по лицето на мащехата й.

Нищо не се получаваше. Пред очите й непрекъснато се мяркаше мъртвият мъж, които лежеше в магазина на Ларс Хендли. Къртни не беше виждала умрял човек никога преди това. Не беше присъствала на други убийства в Рокли. Не беше видяла труповете на Питър и Хейдън Соръл във фермата на Брауър в онзи съдбоносен за нея ден, защото Бърни Бъкслър ги беше покрил преди това.

Беше се държала толкова глупаво, като с писъците си проглуши ушите на всички в магазина, докато Мати успее да я успокои и отведе в хотела. Сега Къртни беше в леглото си със студен компрес на очите.

— Хайде сега, искам да изпиеш това.

— О, Мати, престани да се туткаш около мене.

— Все някой трябва да го прави, още повече след като Сара така ти се нахвърли — отвърна Мати и сините й очи блеснаха от възмущение. — Чисто нахалство е от страна на тая жена да се опитва да изкара, че ти си виновна за това, което се случи. Ако трябва да се обвинява някой, това съм аз.

Къртни свали компреса и погледна Мати. Не можеше да го отрече. Та нали Мати беше докарала нещата дотам със своята самонадеяност.

— Не знам какво ми стана тогава — продължи Мати малко по-спокойно. — Но аз наистина се гордея с теб, Къртни. Ако това беше станало преди две години, сигурно щеше да припаднеш. А сега стоеше изправена срещу оня негодник и не помръдваше.

— Бях изплашена до смърт, Мати — възрази Къртни. — А ти не беше ли?

— Бях, разбира се — отвърна по-младото момиче, — но когато съм изплашена, ставам по-дръзка. Ама това явно не ми помага особено. Сега изпий това. То е универсалното лекарство на майка ми — за нула време ще се почувстваш по-добре.

— Но аз не съм болна. Мати.

— Изпий го, изпий го.

Къртни изпи билковата смес, след това затвори очи и отново се отпусна на леглото.

— Сара не беше справедлива, нали?

— Разбира се, че не беше. Ако питаш мене, тя просто беше ядосана, че не е успяла да разпознае онзи бухал и не се е вмъкнала в стаята му, за да го гръмне и да грабне наградата от триста долара.

— Сара да застреля някого?

— А, не би ме учудило особено — ухили се Мати. — Просто си я представям как се промъква в стаята посред нощ с пушката на Хари в ръце…

— О, стига, Мати! — изкикоти се Къртни.

— Така е по-добре. Погледни на нещата откъм смешната им страна. А и друго нещо, Кърт, спомни си, че до края на деня си освободена от работа.

— По-скоро бих погледнала на нещата по друг начин каза мрачно Къртни.

— Виж, момиче, не се самообвинявай. Каква вина имаш, че мъжете оглупяват, когато са край теб. А оня негодник си получи това, което заслужаваше. Прекрасно знаеш какво щеше да стане с тебе, ако те беше хванал насаме.

Къртни потрепери. Прекрасно знаеше наистина. Беше го видяла в очите му. Молбите й нямаше да струват и пукнат грош.

— И все пак той беше пълен глупак, като си мислеше, че няма да се намери кой да го спре — добави Мати. — Всъщност не съм много сигурна. Което си е истина, никой нямаше да посмее, ако не беше онзи непознат. Освен това Уорд имаше право да избира. Можеше просто да си отиде, ама той посегна да стреля по оня момък. Изборът си беше негов.

Тя направи пауза и продължи.

— Къртни, ти си задължена на този човек. Интересно кой ли беше той.

— Господин Чандос — тихо каза Къртни.

— По дяволите! — възкликна Мати — Трябваше да се сетя За Бога, ето защо толкова любопитстваше за него. Страшно е красив, нали?

— Предполагам.

— Предполагаш? — ухили се Мати. — Този човек спаси твоята чест, Къртни. Трябва поне да му благодариш, при това по-скоро, защото утре сутринта си заминава.

— Заминава си?

Мати кимна:

— Чух, когато Чарли и Снъб си говореха за него във фоайето. Ще закара тялото на Уорд до Уичита заради наградата.

Отведнъж Къртни се почувства много отпаднала.

— Не трябва ли вече да си отиваш, Мати?

— Да, така ми се струва. Пиърс обаче няма да се сърди, че съм закъсняла, като му разкажа какво се случи. Но ти трябва да ми обещаеш, че няма да продължиш да се мръщиш цялата вечер.

— Няма, Мати — меко й отвърна Къртни. — Просто това, което стана, затвърди още повече решението ми да се върна на Изток по някакъв начин. Там не се случват подобни неща. Това място тук е нецивилизовано, Мати.

Мати й се усмихна нежно.

— За лош късмет ти не можа да намериш леля си. Всичко, което успя да научиш за нея, беше, че наистина е умряла, така че сега си нямаш никого там на изток.

— Знам. Но мога да си намери някаква работа, дори ако трябва да е същото, което върша тук вече четири години. Все ми е едно. Но тук аз не се чувствам в безопасност, Мати. Хари не ме защитава. Едва ли го е грижа дали съм жива или не. Аз имам нужда от сигурност и щом като Хари и Сара не могат да ми я осигурят, то ми трябва поне да имам безопасно място, където да живея.

— Да не мислиш да пътуваш сама?

— Не — мрачно каза Къртни, — не бих могла да пътувам сама. Но ти знаеш, че Хектор Еванс има намерение да се махне оттук. Може би след това, което се случи днес, ще реши да се върне на изток. Бих му платила, за да ме вземе със себе си. Имам едни пари, за които Сара не знае.

— Е, да, би могла да платиш на Хектор, но така само ще си хвърлиш парите на вятъра, защото той себе си не може да опази, та камо ли тебе. А знаеш, че напоследък са започнали да обират влаковете в Мисури. Освен това има опасност да се натъкнете на бандата на Джеймс и да загубиш и малкото пари, които имаш.

— Мати!

— Ами, такава е истината.

— Значи ще трябва да поема и този риск.

— Добре де, щом си решила да заминаваш, поне си вземи за придружител някой, който да не е страхливец. Рид сигурно би се съгласил, ако хубавичко му се помолиш.

— Да, но преди това ще иска да се омъжа за него.

— Ами омъжи се — подложи Мати. — Защо пък не?

— Недей да се шегуваш с тези неща — намръщи се Къртни. — Знаеш, че дори не го харесвам.

— Е, добре — засмя се Мати. Ами аз по-добре да си вървя, Кърт. Можем да поговорим за това и утре. Но дори не си мисли да използваш Хектор за тая цел. Той няма да направи нищо, дори някой простак да те завлече нанякъде. Истината е, че имаш нужда от човек като Чандос. Той не би позволил на никой да те докосне. Не мислиш ли, че можеш да го попиташ?

— Не, не бих могла — каза Къртни и потрепери. — Той е убиец.

— За Бога, Къртни, нима не си чула нищо от това, което досега ти говорих? Точно той е човекът, от когото имаш нужда. Е, ако толкова се тревожиш за своята безопасност, разбира се…

След като Мати си тръгна, Къртни стана от леглото и започна спокойно да обмисля това, което приятелката й беше казала. Не, Мати не беше права. Ако мислеше да отиде още по на запад, на юг или даже на север, щеше да е по-спокойна с някой като господин Чандос за придружител. Но тя отиваше на изток, в лоното на цивилизацията. А и железницата не беше кой знае колко далече. Пътуването щеше да е лесно. Просто имаше нужда от някого, който да пътува с нея, за да не бъде съвсем сама.

За едно нещо обаче Мати беше права. Добрият тон я задължаваше да поблагодари на господин Чандос.

Трябваше й още един час, за да се реши да потърси своя спасител.

Надяваше се да не го намери в стаята му, но все пак напълни една кана, взе чиста кърпа и тръгна. (Едно от задълженията й беше да носи вода по стаите и да сменя кърпите, но тя правеше това вечерно време, а сега беше обяд и тя се надяваше, че Чандос е в трапезарията.) В такъв случай щеше да каже на Мати с ръка на сърцето, че се е опитала да му благодари, но не е могла да го намери. Не, така не ставаше — още сега се чувстваше гузна Знаеше, че непременно трябва да му благодари, но как да застане лице в лице с този страхотен мъж! Дори и да беше излязъл, можеше да му остави бележка.

Сдържайки дъха си, тя почука два пъти на вратата на стаята му. Вслуша се напрегнато за момент и след това натисна бравата. Беше заключено. Е, какво пък толкова Стаите нямаха резервни ключове, защото Хари твърдо вярваше, че щом някой гост си е заключил вратата, то е, защото не иска никой да влезе вътре. И наистина беше така. Но истина беше и това, че гостите на хотела бяха такива, че ако някой опиташе да влезе в чужда стая без покана, можеше да отнесе куршума.

Къртни въздъхна с облекчение. Добре, че го нямаше — Чандос беше опасен човек, от този тип хора, които девойката винаги се беше старала да избягва.

Но все пак по някакъв странен начин изпитваше и разочарование, че не го беше намерила. Когато го чу да казва на Джим Уорд да си махне ръцете от нея, беше престанала да се страхува. Този стрелец я беше накарал да се почувства в безопасност. Не се беше чувствала така, откакто баща и беше умрял.

Къртни тъкмо си тръгваше, като реши да му остави бележка на масата във фоайето, когато внезапно вратата се отвори. Тя се обърна и замръзна — в ръката си Чандос държеше пистолет.

— Извинете — каза той и затъкна пистолета в панталоните си. Отвори по-широко вратата и се дръпна навътре — Хайде, влезте.

— Не, аз… не бих могла.

— Тази вода не е ли за мене?

— О, да, да, разбира се. Извинявайте, аз… аз само ще сложа тези неща на умивалника. — Докато тя припряно поставяше каната с вода и кърпата на местата им, лицето й гореше. Почувства се ужасно — говореше като някаква нервна глупачка. Какво ли ще си помисли за нея? Не стигаше истерията, която направи в магазина на Хендли след изстрела, а сега пък и това идиотско бръщолевене.

Трябваше да събере целия си кураж, за да се обърне и просто да го погледне. Той се беше облегнал на рамката на вратата, ръцете му бяха скръстени на гърдите, а високата му фигура — съзнателно или не — препречваше единственото място, откъдето Къртни можеше да излезе. За разлика от нея той беше напълно спокоен. Нещо повече — от него се излъчваше една небрежна самоувереност, която я караше да се чувства още по-глупаво.

Хубавите му небесносини очи се взираха в нея така, сякаш разтваряха крехката й обвивка и разкриваха цялата й безпомощност. Впрочем, той беше напълно непроницаем — не показваше какъвто и да било интерес към нея, нито пък някакъв намек, че поне малко я намира привлекателна. Караше я наново да изпитва старата си стеснителност и тя усети, че започна да се ядосва. Свършвай с това. Къртни, и се махай от този човек преди да е унищожил и последната частица самочувствие, което си събирала през последните години.

— Господин Чандос…

— Без господин. Просто Чандос.

Досега не беше забелязала, че гласът му имаше дълбок тембър и звучеше успокояващо.

Извадена от равновесие. Къртни се чудеше какво да каже.

— Вие сте изплашена — направо започна той. — Защо?

— Не, не съм, наистина не съм. — Недей да говориш несвързано, Къртни! — Аз… аз исках да ви благодаря. За това, което направихте днес.

— За това, че убих човек?

— Не, не за това! — О, Господи, защо той така усложняваше нещата? — Имам предвид… Мисля, че нямаше друг начин. Но вие… вие ме спасихте… Искам да кажа, че той нямаше да ме послуша, и вие… го спряхте…

— По-добре си вървете, лейди, преди съвсем да сте си изпуснали нервите.

Господи, той се беше загрижил за нея! Напълно разбита. Къртни видя, че мъжът отпусна ръцете си и се дръпна от вратата. Тя се спусна покрай него.

Нямаше да се спре, ако срамът от това, че се беше държала по толкова неподходящ начин, не бе взел връх над унижението й. Върна се обратно. Той все още я фиксираше с невероятните си светлосиви очи. Но този път погледът му беше успокояващ, накара я да се освободи от страха и да се почувства странно спокойна. Не разбра как стана това, но се зарадва вътрешно.

— Аз съм ви благодарна — просто каза тя.

— Недейте. Ще ми бъде заплатено за неприятностите.

— Но вие не знаехте, че го издирват.

— Така ли?

Той е бил в магазина. Могъл е да чуе какво си говорят с Мати. Така че…

— Независимо от причината, вие ме спасихте — настоя Къртни. — И аз ви поднасям своите благодарности, независимо дали ги искате или не.

— Е, както желаете — отвърна той. Гласът му подсказа, че въпросът е приключен.

Къртни кимна сковано и си тръгна, като забърза към стълбите. Усещаше, че я следи с поглед. Слава Богу, че утре щеше да си замине. Този мъж я изкарваше от кожата й.