Диво сърце

13.

Къртни лежеше и от няколко часа наблюдаваше звездите. След това се обърна и се загледа в догарящия огън. Предполагаше, че е някъде към полунощ, но не беше сигурна.

Беше се поуспокоила. Чандос не я беше докоснал повече, дори не се беше доближавал до нея, освен когато й подаде една чиния е ядене. Нищо не й беше казал — явно смяташе, че не е необходимо да се говори повече по този въпрос.

Копеле с копеле! С какво право си присвояваше ролята на учител? С какво право беше събудил надеждите й, за да ги разбие след това? Тя все още не беше набрала достатъчно кураж, за да му се опъне и да му каже какво мисли за този негов „урок“.

По лицето й потекоха сълзи — сълзи на мъка и отчаяние. Плачеше тихо, само леко подсмърчаше и през минута-две шумно поемаше дъх, за да преглътне сълзите си.

Чандос я чу. Той не спеше. Имаше си собствени тревоги, които го държаха буден днешният случай не го занимаваше повече, защото не изпитваше никакви угризения за това, което беше направил. Намеренията му бяха добри, дори и изпълнението им да беше малко драстично. По-добре беше момичето да се изплаши сега, отколкото по-късно да свърши в някой неизвестен никому гроб и прерията. Той знаеше, че приказките няма да помогнат, защото тя нямаше да ги чуе.

Но не беше очаквал, че болката й ще му подейства така силно. Чувстваше се почти по същия начин като онзи път, когато животът й беше в ръцете му. Някакъв инстинкт за закрила се беше появил у него и сега единственото, което искаше, беше да я утеши, да я успокои. Плачът й направо късаше сърцето му. Не можеше да го понесе.

Първата му мисъл беше да се махне, докато тя се успокои, но чудесно знаеше, че тя щеше да си помисли, че я е изоставил, а не желаеше да я плаши повече. Дявол да я вземе! Никога преди това женските сълзи не му бяха правили впечатление. Какво по-различно имаше в нейните сълзи?

Чандос стана безшумно и се приближи към нея. Тя изохка, когато той неочаквано коленичи, нежно я обгърна с ръце и я привлече към себе си, като гърбът й се притисна о гърдите му.

— Спокойно, котенце. Отпусни се. Няма да ти направя нищо лошо.

Тялото й беше като вцепенено. Не му вярваше. Е, едва ли можеше да я обвинява за това.

— Само ще те подържа така, нищо повече — каза той успокоително. — За да спреш да плачеш.

Тя се извърна малко, за да може да го вижда. При вида на нейното мокро от сълзи лице изпита остра болка. Очите й бяха като две големи рани.

— Вие провалихте всичко! — каза тя през плач.

— Знам — чу се да казва той. Трябваше някак да се сдобри с нея.

— Сега никога няма да намеря баща си!

— Разбира се, че ще го намериш. Ще трябва да потърсиш само по-добър начин за това.

Как? Накарахте ме да изхарча толкова много пари, че сега няма да ми стигнат, за да стигна до Уако. Накупих дрехи, които никога няма да облека, кон, който е толкова стар, че господин Сибър няма да иска да го вземе обратно, и един непотребен пистолет, който даже беше по-скъп и от коня!

— Един пистолет винаги може да потрябва — търпеливо каза Чандос. — Ако днес го носеше със себе си, можеше да ме спреш, преди изобщо да съм се приближил до тебе.

— Не знаех, че смятате да ме нападате! — отвърна му тя дръзко.

— Да, сигурно е било така. Но не е било разумно от твоя страна. Трябва да си готова на всякакви изненади.

— Сега вече съм.

Тя вдигна пистолета, който беше скрила под одеялото си. Чандос не реагира.

— Много добре, госпожице — започна учтиво той. — Започвате да възприемате. Но има още да учите как и кога се използва това нещо.

Ръката му се плъзна под одеялото, сграбчи дулото на пистолета и го издърпа от ръката й.

— Следващия път най-напред трябва да сте сигурна, че държите целта под око, особено ако е толкова близко до вас.

— Какво значение има? — въздъхна Къртни отчаяно. — Така и така не бих могла да ви застрелям.

— Ако предизвикателството е достатъчно силно, можете да застреляте всекиго. Сега ще спрете да плачете, нали? Ще ви върна парите.

— Много благодаря — каза тя с малко по-плътен глас, но тези думи никак не я бяха успокоили. — Така няма да ми помогне особено. Както и да пътувам до Тексас, аз не мога да тръгна сама. А вие ме убедихте, че не мога да имам доверие на никого. Така че какво ми остава?

— Няма нужда да ходите при баща си. Той трябва да дойде при вас. Пишете му.

— Знаете ли колко време е нужно, за да стигне едно писмо до Уако? Бих могла да стигна до там по-бързо.

— Аз мога да занеса писмото.

— В Уако ли отивате?

— Не чак толкова далече, но мога да отида заради вас.

— Няма да го направите — не се съгласи девойката. — Тръгнете ли си веднъж, няма и пръста си да помръднете заради мене.

— Казах, че ще отида, а щом съм казал, значи ще го направя.

— Ами ако баща ми не е там? — позволи си да попита Къртни. — Как ще разбера за това? — Очите й го умоляваха настойчиво, но той не даде вид, че го е разбрал.

— Вероятно по някое време ще се върна насам.

— По някое време? И се предполага, че аз ще трябва да чакам до това някое време.

— Какво, по дяволите, искате от мен, лейди? Освен изпълнението на вашите поръчки имам да върша и други неща.

— Искам да ме заведете до Уако! Обещахте да го направите.

— Никога не съм обещавал подобно нещо. Казах ви само да изпълните нещата от списъка, а вие сте си направили грешни заключения. — Той не повиши глас, но Къртни разбра, че вече е изгубил търпение. Дори и да беше така, тя не можеше да го пусне да се измъкне така лесно.

— Не виждам какво ви пречи да ме вземете със себе си. И без друго отивате в Тексас.

— Значи нищо не сте разбрали от урока, така ли? — сега гласът му беше студен.

— Не… не, напротив — заекна тя нервно.

— Ами да, защото иначе не бихте настоявали повече да пътувате с мене.

Къртни смутено извърна поглед. Той беше прав, разбира се. Дори не трябваше да разговаря повече с него.

— Знам защо направихте всичко това — тихо каза тя. — Не мога да кажа, че го одобрявам, но не мисля, че сте искали да ми навредите.

— Не можете да бъдете сигурна.

Къртни се вкамени, когато внезапно ръцете му здраво обгърнаха тялото й. Почти останала без дъх, тя едва успя да каже:

— Нима вие… нима действително бихте…

— Слушайте, госпожице — прекъсна я остро Чандос, — не знаете на какво съм способен, така че не се опитвайте да гадаете.

— Отново искате да ме сплашите?

Той я пусна и седна встрани.

— Вижте, всичко, което исках, беше да престанете да плачете и вие спряхте. Сега нека се опитаме малко да поспим.

— Защо не? — реагира сърдито тя — Моите проблеми изобщо не ви засягат. Забравете, че исках помощта ви, просто забравете за всичко.

Чандос се изправи. Не обърна внимание на острия й тон. Тя е жена, помисли си той, и сигурно ще се почувства по-добре, като се пооплаква малко. Последващите й думи го поляха като студен душ.

— Имам още една възможност. Рид Тейлър ще ме заведе до Уако. Разбира се, това означава да се омъжа за него, но какво друго ми остава? Свикнала съм нещата да не се нареждат така, както на мене ми се иска, така че има ли значение.

Тя се беше обърнала и гледаше настрани — като че ли не говореше на него, а на себе си. Дяволска работа! Той се чудеше дали да се направи на разсеян, или да й влее още малко акъл.

— Госпожице!

— Какво? — рязко отвърна тя.

Чандос се подсмихна. Може би след всичко и е останал малко кураж.

— Трябваше да ми кажете, че сте готова да си послужите с тялото си, за да стигнете в Уако.

— Моля? — Къртни се обърна тъй бързо, че одеялото й падна от нея. — За нищо на света не бих…

— Но не ви ли чух току-що да казвате, че ще се омъжите за онзи човек.

— Това няма нищо общо с… с това, което имате предвид.

— Така ли? Нима мислите, че можете да се омъжите за един човек, без да споделите леглото му?

Гъста червенина заля бузите на Къртни. Изобщо не си беше помисляла такова нещо, само си приказваше, за да й олекне.

— Всъщност не е ваша работа какво ще правя, след като ме върнете в Рокли.

Той се приближи и се надвеси над нея.

— Ако честта ви е за продан, аз може и да се заинтересувам.

Тя онемя. Дали го правеше само за да я шокира?

— Говоря за брак — каза Къртни и гласът й потрепери. — А вие?

— Не.

— Тогава няма какво повече да разсъждаме — твърдо каза тя и се обърна.

Чандос я наблюдаваше, докато тя се пресегна за олялото и се зави чак до брадичката си. За миг той обърна поглед към обсипаното със звезди небе, като си помисли, че сигурно не е с всичкия си. Сетне пое дълбоко дъх и каза сякаш между другото:

— Ще ви отведа в Тексас.

Настъпи необичайна тишина. След малко Къртни се обади.

— Но цената ви е станала прекалено висока за мене.

— Никакво допълнително заплащане, госпожице, само толкова, колкото пожелаете да ми заплатите.

След всичко, станало досега, той отново се извърташе на 180 градуса! Къртни беше дотолкова озадачена, че само успя да каже:

— Не, благодаря.

— Както намерите за добре — отговори той безразлично и се отдалечи.

Тя се почувства горда, че му отказа. За какъв се мислеше, та така си играеше с живота й?

Дълго време се чуваше само пращенето на огъня. А след това Къртни прошепна:

— Чандос?

— Моля?

— Промених решението си. Приемам вашето предложение.

— Тогава заспивайте, госпожице. Утре тръгваме рано.