Диво сърце

43.

Внимателно и тихо Къртни отвори вратата на стаята и надникна вътре. Чандос все още спеше и в това нямаше нищо чудно. Откакто се бяха разделили, му се събираше не повече от трийсет часа сън, което беше малко и за пет денонощия, а какво оставаше за десет.

Затвори тихо вратата след себе си и го погледна за момент. Смяташе да го остави да се наспи хубаво. Нямаше намерение да казва на никого, че е тук. Меги знаеше, но тя нямаше да го издаде на Флетчър. Беше й заявила, че една такава изненада няма да навреди на стария глупак. Меги беше сигурна, че Чандос няма да си отиде просто така.

Къртни се надяваше тя да се окаже права, но не споделяше нейната увереност напълно. Е, не можеше да има съмнение, че Чандос продължава да я желае. През миналата нощ й го беше доказал хиляди пъти. Но това не означаваше, че той я иска завинаги и че не би могъл да си тръгне и да я остави отново.

Но сега вече надеждите й имаха реални основания. Той се беше върнал. И й беше признал, че не може да живее без нея. Това й стигаше, за да се чувства на седмото небе от щастие.

Тя сложи в ъгъла двойната му кожена торба, която Меги беше донесла малко преди това. После застана пред огледалото и още веднъж се огледа. И пак се учуди, като видя колко лъчезарна изглежда тази сутрин. Любовта ли беше причината за този блясък в очите й? Не, вече се беше убедила, че любовта е твърде превратно нещо. По-скоро щастието я караше да се чувства така — искаше й се да се смее, да пее, дори да вика от радост. Това щастие изпълваше душата й и едва можеше да се побере в нея.

Тя седна до прозореца за известно време, като наблюдаваше спящия си любим. Съзнаваше, че е време да излезе от стаята и да се захване за нещо, за да отвлече малко мислите си от него. Но не можеше да преодолее страха си, че като се върне, може да не го намери там. Не, този път нямаше да му позволи да изчезне, без поне да й каже кога ще го види отново. Трябваше да обсъдят поне този въпрос.

Това беше единственото нещо, за което беше сигурна, че може да направи, така че не искаше да го изпуска от погледа си.

Бавно се приближи към леглото. Нямаше намерение да го събужда. Просто искаше да е по-близо до него. След като постоя няколко минути край леглото, тя много внимателно легна до него. Той не помръдна. Спеше дълбоко, нещо твърде необичайно за него, и това говореше само по себе си колко е изтощен. Беше толкова изморен, че едва ли щеше да се събуди, дори ако…

Тя го докосна и пръстите й леко погалиха мускулите на гърдите му. Беше покрит до кръста само с един тънък чаршаф и Къртни ясно можеше да вижда формите на тялото му. Когато го докосна, той не издаде и звук. Продължаваше да спи дълбоко и тя стана още по-смела. Ръката й се плъзна надолу към бедрата му и към слабините.

В следващия момент ахна от изненада, като усети, че е възбуден, и видя, че леко се подсмихва.

— Недей да спираш точно сега, котенце.

Червенина заля врата и бузите й и те се откроиха още повече на фона на жълтата й ленена рокля.

— Значи си се преструвал, че спиш, така ли? — нахвърли се тя върху него.

— Лош навик от пътуването — погледна я той сънливо.

В този момент цялото му тяло излъчваше невероятен сексапил, но Къртни беше толкова смутена и объркана, че побърза да стане от леглото.

— Ако искаш да се обръснеш, принадлежностите ти са тук. Освен ако не ти се спи още… Нямах намерение да те будя. Можеш още да си поспиш, никой не знае, че си тук.

— Все още — той седна в леглото. — Но скоро все някой ще забележи Шуърфут пред дома на Меги.

— Меги се погрижи за това — засмя се Къртни — Вкара го в гостната си.

— Какво?

— Не можах да повярвам на очите си — изкикоти се тя, — като го видях там, но му понася направо чудесно. Меги се кани да каже на Флетчър, че ти си ме довел тук. Каза, че от теб ще зависи дали ще се получи нещо този път.

Чандос изсумтя и опипа наболата си брада.

— Мисля да се избръсна.

Къртни му посочи торбата в ъгъла, след това седна на леглото и го погледна.

— Ще се видиш ли с баща си? — колебливо запита тя.

— Не — отвърна рязко той, докато си обуваше панталоните. След това я изгледа строго. — И не се опитвай да изглаждаш нещата, жено. Нямам никаква работа с този човек.

— Той е груб и неотстъпчив, обича да вика на другите, но не е чак толкова лош човек.

Чандос така я изгледа, че тя само въздъхна и наведе очи.

След малко отново го погледна и видя, че си сапунисва лицето.

— Чандос, откри ли онзи човек в Сан Антонио? — запита го тя нерешително.

— Намерих го — той целият настръхна. — Бяха го осъдили на смърт чрез обесване.

— Значи не си го убил?

— Освободих го от затвора — безстрастно каза той и бавно започна да се бръсне, — не беше трудно. Смит не познаваше никого в Сан Антонио, така че не бяха подготвени за подобно нещо.

Чандос застана с лице към нея. Никога не беше виждала очите му толкова твърди и студени, нито го беше чувала да говори с такава омраза.

— Покрай другото счупих двете му ръце и го обесих на едно дърво. Но копелето вече беше мъртво. Трябва да е заподозрял нещо. Не знам, може би е разпознал коня на Траск, който водех със себе си. Може и да не е повярвал, че наистина искам да го освободя. Но още щом спряхме за малко, той ме нападна. Успя да се добере до ножа ми и се сборичкахме. В един момент падна и се наниза на ножа. Издъхна за секунди, не трябваше да стане така — заключи той с болка в гласа. — Не си получи заслуженото за това, което е причинил на Бялото крило.

Къртни се приближи до него и го прегърна. Измина известно време, преди той да отвърне на прегръдката й, но накрая я привлече към себе си.

— Бялото крило сестра ти ли беше?

— Да.

С глас, който сякаш идваше отдалече, той и разказа за онзи ден, когато се беше върнал у дома и беше заварил майка си и сестра си изнасилени и убити, още преди да свърши, Къртни беше обляна в сълзи и той започна да я успокоява.

— Не плачи. Котешки очи. Не бих могъл да го понеса. Вече всичко е минало. Те вече не плачат. Сега могат да спят в мир.

Той я целуна нежно, след това още веднъж и още веднъж. Можеха да се помъчат да забравят и да намерят утеха само в любовта си.