Диво сърце

32.

Следващите два дни Къртни просто седеше пред прозореца на своята стая, която се намираше над ресторанта, и гледаше към улицата. Когато Мама Алварес и се скара, че би трябвало да пази леглото, девойката само се усмихна неопределено, като се отказа да спори е нея Мама й мислеше доброто. Къртни таеше, че с глупаво да стои като на пост пред прозореца, при положение че Чандос сигурно още не беше стигнал в Париж, но нямаше да се помръдне от мястото си.

Беше настанила крака си върху едно малко столче с възглавница отгоре, седеше и наблюдаваше живота на градчето, което беше малко по-голямо от Рокли. Мислите й непрекъснато се въртяха около едно нещо и независимо от споровете, които водеше със себе си, стигаше до един и същ извод, чиято истинност не можеше да отрече. Беше влюбена в Чандос. Обичаше го повече, отколкото си мислеше, че може въобще да се обича някого.

Мисълта, че го обича, я караше да се чувства в безопасност, което беше твърде важно за нея. Но имаше и друго — тя го желаеше. Господи, как копнееше за него! Тя размишляваше за това как той успяваше да бъде мил с нея, когато има нужда от нежността му, или пък любящ — когато се нуждаеше от любовта му. А и това негово остро чувство за независимост и стремежът му към уединение; начинът, по който й демонстрираше резервираното си отношение — сякаш я предупреждаваше да не скъсява дистанцията между тях твърде много. Колко уязвим го правеше да изглежда всичко това.

Но колкото и да й се искаше, Къртни не можеше да се самозаблуждава повече. Съзнаваше, че не може да го има, въпреки че толкова го желаеше. Той ясно й беше показал, че не иска да създава постоянна връзка. Трябваше да бъде реалистка. Той нямаше да се ожени за нея.

Откакто се помнеше, все беше се съмнявала, че някога ще открие истинската любов и че тя ще бъде споделена. Това, че се беше оказала права, не можеше да и послужи за утеха в този момент.

На втория ден, откакто беше в дома на Мама, Къртни се срещна с дъщеря й. Момичето се втурна в стаята й, без да почука и да се представи. При тази първа среща и двете изпитаха омраза една към друга, тъй като Къртни разпозна името на момичето от бълнуванията на Чандос, а и Калида Алварес знаеше, че именно Чандос е довел Къртни.

Калида беше красива, кипяща от енергия, с лъскава черна коса и в кафявите й очи проблясваше злоба. Беше само с четири години по-голяма от Къртни, но това имаше значение. Страстната й натура излъчваше гордост и самоувереност, които винаги бяха липсвали на по-младата девойка.

Такава изглеждаше тя в очите на Къртни. От друга страна, в лицето на момичето с очи на котка, както я наричаше Чандос, Калида срещна своята първа истинска съперничка — една млада дама, която беше студено учтива и спокойна. Нейните чисти лъчезарни черти я правеха поразително красива. Кожата й беше златиста, кафявата й коса — изпъстрена със златисти светли кичури, а очите й, скосени в краищата като при котките, имаха топлия цвят на отлежало уиски. От нея сякаш се излъчваше такова златистокафяво сияние, че на Калида й се прииска да издере очите й. Но вместо това тя я нападна с думи.

— Надявам се, че имаш основателна причина, за да пътуваш с моя Чандос.

— Твоят?

— Si, моят — натърти Калида, без да се колебае.

— Значи той живее тук?

Мексиканката не очакваше тази контраатака от страна на Къртни и за момент се запъна, но бързо се окопити.

— Тук той живее повече от където й да е на друго място.

— Е, това едва ли го прави твой — промърмори Къртни. — Виж, ако ми беше казала, че ти е съпруг… — тя широко се усмихна и остави явният намек в думите й да виси във въздуха.

— Аз съм тази, която не желае да се обвързва. Ако искам да се омъжа за него, трябва само да щракна с пръсти — и Калида изщрака наистина.

Къртни усети, че започва да се нервира. Имаше ли представа Чандос колко сигурна беше по отношение на него Калида Алварес? А и беше ли й дал основание да бъде толкова сигурна?

— Много добре, госпожице Алварес, но щом си навирате носа, където не ви е работа, ще ви кажа, че причините, поради които пътувам заедно с Чандос, изобщо не ви засягат.

— Засягат ме — Калида извика достатъчно силно, за да я чуят и на улицата.

Това преля чашата.

— Не, не е така — бавно каза Къртни с нотки на ярост в гласа. — И ако имате още въпроси, предлагам ви да ги запазите за Чандос. А сега се измитайте оттук!

— Puta12! — разфуча се Калида. — О, да, хубаво ще си поговоря с него, и ще видя как ще те зареже, но този път няма да е в къщата на майка ми.

Къртни трясна вратата след мексиканката и след малко забеляза, че ръцете й треперят. Имаше ли нещо вярно в заплахите на Калида? Можеше ли това момиче да убеди Чандос наистина да я зареже? Имаше достатъчно съмнения, за да се разтревожи. Калида познаваше Чандос отдавна. Познаваше го отблизо, интимно. Къртни можеше да каже същото и за себе си, но Чандос често се връщаше при Калида, а в същото време с всички сили се мъчеше да се откъсне от нея.

Калида буквално нахлу през вратата в кръчмата на Марио, където работеше вечерно време. Живееше заедно е майка си, но нейният живот си беше нейна лична работа и тя си го живееше, както на нея й харесваше — правеше каквото си пожелае и беше глуха към молбите и укорите на майка си.

Работеше в кръчмата, защото тук имаше силни усещания. От време на време ставаха престрелки и шумни побоища и разправии — често пъти и заради нея. Тя не отбягваше тези вълнения, а напротив — в такива случаи се чувстваше най-щастлива. Правеше й върховно удоволствие, когато успееше да настрои двама мъже един срещу друг или пък когато отнемеше мъжа на някоя жена, за да може после да се наслаждава на драмата, която следваше. Нищо не можеше да я спре да получи това, което иска, независимо от начина, по който го постигаше.

В момента беше направо бясна. Онази gringa13 не беше отговорила на въпросите й така, както очакваше. Нито пък изглеждаше разтревожена от факта, че Чандос е имал и друга жена.

Може би между тих имаше нещо. Възможно ли беше? Може би целувката, на която Мама беше станала свидетел, не означаваше нищо? Не, между тях двамата сигурно има нещо, каза си Калида. Знаеше, че преди това Чандос никога не беше пътувал с жена. Той беше саможив. Това беше едно от нещата, които Калида харесваше у него, освен атмосферата на опасност, която витаеше около него.

Калида знаеше, че Чандос е от стрелците, но също така беше убедена, че е човек извън закона. Никога не го беше питала, но беше сигурна, че е така. А това я възбуждаше повече от всичко друго — хората от този тип не зачитаха никакви правила, те бяха непредсказуеми, водеха живот, изпълнен с опасности. Много от тези разбойници минаваха през Аламеда, бягайки, за да се скрият в Индианската територия.

Чандос — така и не й беше казал, че я обича. Не се беше опитал да я залъгва с приказки. Пред него номерата й не минаваха. Ако казваше, че я желае, значи наистина я желаеше, а ако тя се опиташе да играе грубо, за да го накара да ревнува, той просто си тръгваше.

Именно това негово безразличие възбуждаше любопитството й и я караше да му бъде винаги на разположение, когато той се отбиваше в града, независимо от това с кого спеше или кого преследваше в момента. А и Чандос винаги се връщаше при нея. Отсядаше в къщата на майка й, което беше удобно и за двамата.

Той не обичаше хотелите и когато за първи път дойде в Аламеда, се беше разбрал с Мама да му даде стая под наем. Мама го харесваше. Не одобряваше другите мъже около Калида, но нямаше нищо против Чандос. А и в къщата имаше свободни стаи, откакто братята на Калида бяха пораснали и бяха напуснали дома им. Мама знаеше какво правят Чандос и дъщеря й късно през нощта. Калида водеше и други мъже в стаята си, дори и Марио, и на възрастната жена й трябваше доста време, докато вдигне ръце и престане да се опитва да вкара девойката в правия път. Дъщеря й правеше това, което й харесва, и никога нямаше да се промени.

А сега мъжът, когото смяташе, че й принадлежи, беше довел друга жена със себе си и беше помолил нейната майка да се грижи за нея! Какво нахалство!

— Какво кара очите ти да блестят така, chica14?

— Тази… тази!… — тя не се доизказа и погледна втренчено Марио, размисляйки. — Нищо особено. Сипи ми едно уиски, преди да започна да сервирам — без вода.

Внимателно го наблюдаваше, докато той наливаше питието. Марио, далечен неин братовчед, беше дошъл в Аламеда със семейството й преди девет години. Бяха принудени да се скитат от град на град, преди да се установят, тъй като на много места хората не проявяваха толерантност към мексиканците, които искат да въртят някакъв бизнес. Аламеда беше доста на север и тук ги приеха по простата причина, че никога дотогава в града не беше имало мексиканци. Всички харесваха ястията в ресторанта на Мама и никой не възрази, когато Марио отвори кръчма от другата страна на улицата. Кръчмата вървеше добре, защото питиетата при Марио бяха добри и по-евтини от тези на конкурентите му.

Калида допускаше Марио до себе си, когато проявяваше великодушие. Той беше готов да се ожени за нея на минутата, както и още доста мъже от градчето, но на Калида не й трябваше съпруг. А най-малко пък би приела да се омъжи за Марио. Той беше доста хубав — с кадифенокафяви очи и тънички мустаци, които му придаваха вид на испански благородник. Но по душа Марио беше страхливец. Никога не би се сражавал заради нея.

Когато Марио й подаде уискито, Калида го удостои с усмивка. В главата й се оформяше една идея, която можеше да се осъществи по много и най-различни начини.

— Мама си има гостенка, една красива gringa — подхвърли небрежно тя. — Но Мама не знае, че тя е puta.

— А ти откъде знаеш?

— Довери ми се, че има намерение да остане в нашата къща, докато й се оправи кракът. След това щяла да се премести в дома на Берта.

Тези думи възбудиха любопитството на Марио. Той често посещаваше публичния дом на Берта, макар че само няколко от момичетата го приемаха. Една нова курва, и то красива, щеше да е добре дошла там. Но по всяка вероятност той щеше да е последният, който да легне с нея, помисли си Марио.

— Ще кажеш ли на майка си за това? — поиска да разбере той.

— Не виждам защо. — Калида сви устни и повдигна рамене. — Тя, тази де, беше много любезна и разговорлива. То аз, да ти кажа, изпитвам съжаление към нея. Не мога да си представя като как е да имаш нужда от мъж и да няма нито един подръка. Но това си е нейна грижа.

— Тя ли ти каза това?

Калида кимна и се наведе през бара, за да му прошепне:

— Дори ме попита дали не познавам някого, който би се заинтересувал. Ти няма ли да се кандидатираш?

Той се намръщи и момичето се разсмя.

— Е, хайде сега, Марио. Знам, че рано или късно ще я имаш. Аз няма да ти се разсърдя, guerido15, защото знам, че това няма да има значение за тебе. Но кое е по за предпочитане — да я имаш сега, когато отчаяно се нуждае от някой мъж, или да чакаш, докато съвсем се изтърка от употреба?

Той се хвана на въдицата. Калида познаваше този поглед Марио се беше възбудил само при мисълта, че ще бъде първият мъж в града, спал с новата проститутка.

— А майка ти? — попита той.

— Почакай до утре вечер. Мама е поканена на рожден ден у Ани Харуел и смята да тръгне за там веднага след като изпрати последния клиент. Е, тя няма да стои до много късно, разбира се, защото на следващия ден ще ходи на църква. Но, ако сте тихи, сигурна съм, че gringa ще поиска да останеш с нея през цялата нощ, и можеш да си тръгнеш сутринта, докато Мама е на църква.

— Ще й кажеш ли да ме чака?

— О, не, Марио — ухили се Калида. — Ти трябва да я изненадаш. Не искам жената да ми се чувства задължена. Само трябва да направиш така, че да не се изплаши и да започне да вика, преди да е разбрала защо си отишъл при нея.

И ако всичко върви добре; помисли си Калида. Чандос щеше да се върне навреме, за да стане част от изненадата. Щеше да е едно добро зрелище и много й се искаше да може да го види с очите си. Само при мисълта за това веднага й стана по-добре.