Диво сърце

28.

— Какво стана с Деър Траск? — попита Ромеро.

Девойката беше решила да не отговаря на въпросите му. А и тя самата не знаеше отговора на този.

Седеше близо да огъня и успя да сложи в устата си само няколко хайки от чинията с боб. Стомахът й все още беше свит от страх.

Дъждът беше спрял някъде късно следобед и те устроиха лагера си високо на Пясъчните хълмове, където гората беше по-гъста. Тя очакваше, че Хубавеца ще я набие, и наистина той почти я изхвърли от седлото на коня. Но след това се зае да се погрижи за коня си, а сега хвърляше зарове с онзи с продълговатото лице, за който беше разбрала, че се казва Франк. От време на време те й хвърляха по някой поглед, колкото да я държат под напрежение.

— Какво ти е, bella?

— Този убиец с ангелското лице има намерение да ме изнасили, а ти питаш какво ми е — отвърна тя на Ромеро.

Очите й блестяха от безсилен гняв, а огънят хвърляше златни отблясъци върху косата й. Нямаше и представа колко прекрасна изглежда в момента и колко силно я желае Ромеро.

— Боя се, че не мога да ти вляза в положението. Аз самият не бих се отказал от тебе. Моите amigos биха те поделили с мене, но това не важи за Хубавеца.

— Не можеш ли някак да го спреш?

— Шегуваш се, bella — изгледа я той учудено. — Никой не смее да го предизвика или да му се изпречи на пътя. Той е побъркан. Изобщо не му прави впечатление кого ще утрепе и за какво.

— Чандос не би се поколебал да се изправи срещу него.

— Да, ама него го нима.

— О, Ромеро, той ще дойде — предупреди го тя. — Изобщо недей да се съмняваш.

Мексиканецът присви очи.

— Последния път, когато се видяхме, ти се закле, че хич не му пука за тебе.

— Много неща се промениха оттогава. — Тя погледна към огъня, преди да добави: — Сега съм негова жена.

— Dios9! — подвикна Ромеро. — Мисля, че ще е по-добре, ако не се движа заедно с тебе и с тези hombres10. Опасно е.

— Май че си прав — Къртни се опита да го каже небрежно, — но едва ли ще има кой знае какъв смисъл, ако не си тръгнеш още сега.

За кратко тя си мислеше дали няма да успее да накара и останалите да я зарежат. Едва ли. Хубавеца не беше от тези, които се плашат лесно. Беше прекалено самоуверен. Но все пак, колкото по-малко от тях останеха, толкова по-големи бяха шансовете й да избяга.

— Чандос трябва да е открил следите ни още преди да завали — обърна се тя към Ромеро. — И явно вече знае как да ме намери.

— Тази сутрин не беше така убедена в това, когато искаше да ме пратиш при него, та да си намеря смъртта.

— Казах го просто така. Той нямаше да те убие. Нали не мислиш, че желая смъртта на когото и да било? Но не виждам какво бих могла да сторя…

След дълга и напрегната пауза Ромеро се върна на въпроса си:

— Какво стана с Деър?

— Чандос така и не ми каза.

— Нали и ти беше там?

— Не, не бях. Той ме изпрати да тръгна напред, защото трябвало да му каже някои неща, които аз не бивало да чувам.

— Изпратил те е да вървиш сама напред, макар да знае, че по тези места е пълно с индианци? — не можеше да повярва мексиканецът.

— Той ме увери, че нищо не ме заплашва. — Тя реши малко да попреувеличи, а и Ромеро не можеше да знае, че индианецът е бил само един. — Едва вчера разбрах, че той е приятел с тях и обикновено яздят заедно. През цялото време, откакто тръгнахме от Канзас, са били близо край нас, но са се държали на разстояние, защото… ами защото Чандос знае, че аз бих си изкарала акъла, ако ги срещна.

— Si. Ако през оная нощ не бяхме видели трима от тях, щях да се върна, за да спася Траск.

— Видели сте трима? — Къртни ахна от изумление. Излизаше, че е казала истината. — Ама аз никога… Искам да кажа, че допусках… но като се замисля сега, не виждам как Траск би могъл да се измъкне жив. Чандос взе коня му. Каза ми, че не го е убил, но… също така каза, че Траск е виновен за някакви отвратителни неща и че напълно заслужава участта си. Мислех си, че ще го накара да се върне пеша до Канзас, но е възможно просто да го е оставил там, за да…

Тя едва успя да преглътне. Ами да, това беше съвсем възможно и то само показваше колко жесток можеше да бъде Чандос.

Какво можеше да е извършил Траск, за да заслужава да го оставят в ръцете на команчите? Дали беше убил всички онези хора, с които Чандос разговаряше в съня си?

— Дали тия индианци са още някъде наоколо? — разтревожен запита Ромеро, като се взираше в близките дървета.

— Да. Всъщност, когато тази сутрин Джим Евънс ме изненада на реката, първо си помислих, че е някой от тях.

— Значи тогава е възможно те да дойдат с Чандос, за да те върнат обратно?

В сърцето й припламна надежда. Не беше се сетила за това.

— Не, не биха дошли заедно с него. Защо ще идват? Той няма нужда от чужда помощ, за да се справи срещу четирима стрелци. Не мислиш ли, че го е доказал?

Ромеро кимна отривисто.

— Мисля, че трябва да ти кажа adios11, bella, не е много здравословно човек да е покрай тебе.

— Нали няма да си тръгнеш? — извика му тя, когато той се запъти нанякъде.

Останалите също я чуха. Хубавеца стана и препречи пътя на Ромеро.

— К’во става тука?

— Помогнах ви да намерите жената. Това си беше моя грешка. Трябваше да я оставите при нейния човек.

— При кого, при Тейлър ли? — попита Джим объркан.

— Не, senor, тя е жена на Чандос и щом е така, той ще дойде да си я вземе. Аз не искам да съм тука, когато това стане.

— И предпочиташ да тръгнеш сам през нощта? — не можеше да повярва Евънс. — Ти съвсем си откачил.

— Какво толкова ти каза тя, та те хвана шубето? — Намеси се Хубавеца.

— Призна си, че е жена на Чандос.

— И очакваш да повярваме, че един полуиндианец ще си мръдне пръста за някаква бяла жена? — провикна се Франк.

Къртни остана слисана от презрението в тъмните очи на Ромеро, когато той изгледа поред всичките и каза:

— Видях какво направи онзи полуиндианец с моите amigos, а това беше още преди тя да му е станала жена той само я съпровождаше. Но сега вече я смята за своя. Знаете ли какво правят команчите, ако някой открадне някоя от жените им?

— Той е команч само наполовина — отбеляза Джим.

— Не, senor, това само го прави още по-опасен, защото може да убива и като бял, и като индианец. Ние сме дълбоко в индианската територия и ме е страх, че като дойде, той няма да е сам.

Джим изгледа Къртни със сурово изражение.

— Тогава, Ромеро, ти оставаш — твърдо каза той. — Не можем да останем с една пушка по-малко.

— Нека да си върви — прекъсна го Хубавеца, усмихвайки се подигравателно. — Нямам нужда от помощта на някакъв си пъзльо. Пък и въобще не ми е нужна чужда помощ. Ти, Евънс, знаеш, че аз съм най-добрият. Затова и поиска да дойда с тебе. Спомняш ли си?

Ромеро чу, че го наричат пъзльо, и цялото му тяло настръхна. Къртни усети, че той ще иска да защити накърнената си гордост и че в следващия миг може да последва нещо страшно.

— Не! — изкрещя девойката, но викът й беше заглушен от трясъка на изстрел.

Ромеро беше посегнал към пистолета си, но Хубавеца се оказа по-бърз. С ужас Къртни видя как кръвта потече от гърдите на мексиканеца. Той бавно се свлече на земята и не помръдна повече.

Хубавеца се усмихваше. Усмивката му беше такава, че на Къртни й прилоша.

— Видя ли каква я забърка, скъпа?

Къртни се наведе, разтърсвана от спазми. Когато престана да повръща, Хубавеца се приближи до нея.

— Не мислех, че коремчето ти е толкова чувствително, скъпа, иначе щях да те предупредя да си затвориш очите! — подигра й се той с жестока усмивка.

— Вие… вие нарочно го предизвикахте! — задъха се тя.

— Може би.

— Няма никакво „може би“! — извика тя. — Вие искахте да го убиете! Защо?

— На твое място не бих обръщал толкова голямо внимание — каза хладно той. — Точно ти беше тази, която го накара да си разкрие картите. А аз просто не понасям страхливците и това е.

Къртни изохка. Грешката беше нейна. Ами, нейна! Не беше виновна. Може да беше наговорила на мексиканеца разни измислици, но не тя го беше накарала да влиза в конфликт с останалите. Всичко си беше работа на Хубавеца.

— Досега мислех, че индианците са диваци, но дивакът тука сте вие! — процеди тя през зъби.

Беше сигурна, че при тези думи ще я удари, но той само сграбчи ръката й и рязко я дръпна, така че тя се изправи на крака.

— Проблемът е, че твърде дълго време не ти обръщах внимание, скъпа.

Ръката, за която я държеше, я заболя и тя започна да се извива, за да се освободи, но той я стискаше здраво и в същото време се обърна към другите двама:

— Франк, разкарай мексиканеца и не бързай много да се връщаш насам. А ти, Джим, като си толкова загрижен за индианците, защо не вземеш да поразузнаеш наоколо?

Къртни пребледня.

— Не! — извика тя. — Евънс, да не си посмял да ме оставиш тук сама с това чудовище!

Джим Евънс дори не я погледна. Взе пушката си и напусна лагера. Франк също не й обърна никакво внимание, докато влачеше тялото на Ромеро по-далече от погледите им. Сега Хубавеца изцяло се съсредоточи върху нея. Той стисна още по-силно ръката й. Виолетовите му очи я гледаха с такава ярост, че тя се ужаси.

— Аз… наистина нямах предвид това, което казах преди малко — промълви тя уплашено.

— Разбира се, че не си имала, скъпа.

Той не й вярваше, разбира се, и нейната интуиция й подсказа, че у този човек няма и капка жалост. Веднъж преди четири години Къртни беше искала от небето да има смелостта да не се моли на никого и при никакви обстоятелства. Тогава ги бяха нападнали индианците и животът й висеше на косъм. Сега ситуацията не беше много по-различна и тя си заповядала не се унижава пред Хубавеца. Гневът й вдъхна смелост.

— Добре тогава. Исках да кажа точно това, което казах. Ти си един ужасен…

Той я зашлеви. Веднага след това я събори на земята, притискайки я под тежестта на тялото си така, че тя не можеше изобщо да се помръдне. Зашеметена от неочакваната му атака, тя остана почти без дъх, когато устните му грубо се впиха в нейните.

Сега вече можеше да направи разлика между истинската страст и животинския нагон. Той й причиняваше болка съзнателно и тя знаеше, че това е само началото. Щеше да стане и по-лошо. Много по-лошо.

Той я ухапа по бузата, а след това заби зъбите си във врата й. Тя изкрещя и като го сграбчи за косата, дръпна главата му назад. Това не му направи впечатление и той се изсмя в лицето й.

— Ако се опиташ да стигнеш по-далече, Чандос ще те убие! — задъхано го заплаши тя.

— Май все още не си схванала добре, скъпа. Не ме е страх от твоя полуиндианец.

Ръката му отиде на гърлото й и го стисна жестоко. Тя се бореше за глътка въздух. Той я остави да се мъчи така близо минута, преди да я пусне. В следващия миг само с едно рязко движение разкъса блузата и камизолата й и върху разголените й гърди се появи една дълга червена драскотина от ноктите му.

— Ще направиш по-добре, ако си държиш устата затворена — каза й той студено. — Вече започна да ми писва от тебе.

— Нима досега никой не ти е казвал истината в очите? — Къртни не повярва на ушите си, че се е осмелила да го каже.

Той я удари още веднъж и този път в очите й избиха сълзи, но дяволът вече беше влязъл под кожата й и тя не можеше да се спре.

— Едно нещо си пропуснал, Хубавецо — изрече тя задъхано. — Ти уби единствения човек, който се осмели да ти излезе насреща сам. Команчите обаче не действат така. Ако искат да те убият, ще те нападнат по пет или шест наведнъж. Каква полза тогава от това, че си бърз с пистолета?

— Това ли каза и на мексиканеца, за да си плюе на петите от шубе? — каза й той подигравателно.

— Не. Казах му, че сигурно Чандос ще дойде сам, защото няма да има нужда от помощ, за да се справи с такава измет…

Тя изпищя, когато пръстите му се забиха в гърдите й. Със свободната си ръка той запуши устата й, но Къртни го удари и ръката му се отмести.

— Чандос! — извика тя с всички сили, като знаеше, че това едва ли ще й помогне, но поне й даваше малко надежда.

— Кучка! — изръмжа Хубавеца. — Трябва да те…

Той не довърши, тъй като от гората се чу ужасяващ вик. И двамата замръзнаха на място. Това беше предсмъртен писък, изпълнен с болка, който премина в скимтене. А след малко последва още един, по-страшен и от първия. Веднага след това те чуха някой да си пробива път в храсталака и внезапно пред очите им изникна Франк.

— По дяволите! — изрече той, като едва си поемаше дъх. — Докопаха Евънс.

Хубавеца беше скочил на крака е пистолет в ръката.

— Може да е било мечка или дива котка.

— Е, да, но и ти не си вярваш, нали — каза Франк. — Това им е стар номер. Ще го измъчват през цялата нощ, така че да чуваме писъците му, докато това съвсем ни побърка и на сутринта сами да им паднем в ръцете.

Хубавеца насочи пистолета си към Къртни.

— Ставай. Омитаме се оттук.

Тя бавно се надигна.

— Мислех, че искате да се срещнете с него — подхвърли тя невинно.

Тази дързост й струваше още един шамар, от който тя се олюля назад и тежко се стовари на земята. Остана да лежи, като с едната ръка се държеше за лицето, а с другата придържаше разкъсаната си блуза. Тя впери поглед в Хубавеца с неприкрита омраза. Той изглеждаше малко объркан, което хич не подхождаше на предишната му самоувереност.

— Успокой топката, чуваш ли? — обърна се към него дълголикият. — Тя е единственият ни залог, с който можем да направим сделка.

— Изчезваме оттук — твърдо заяви Хубавеца. — Ако успеем да се измъкнем, няма да се наложи да правим пазарлъци с тях.

— По-добре да не ги предизвикваме. Мислиш ли, че сега някой от тях не ни държи под око? Ако се опитаме да се чупим, ще ни очистят веднага. Тя е последната ни възможност, ако искаме да се измъкнем живи. Само така можем да си пробием път, защото те ще искат да я запазят.

Хубавеца знаеше, че Франк е прав. Направи няколко крачки напред-назад, като се опитваше да прецени шансовете им. Независимо от собствените си страхове, на Къртни й доставяше удоволствие да го види така уплашен. Всички те имаха достатъчно основание да се страхуват, но причините за това бяха различни.

Оказа се, че Франк е сбъркал в предположението си за Евънс. Минаха десет минути и като не го чуха да вика повече, те решиха, че вече е мъртъв. Двамата мъже бяха уверени, че индианците са ги нападнали заради Къртни, но девойката знаеше, че това не са приятелите на Чандос. И ако наистина беше така, то съвсем скоро тя щеше да умре заедно с Франк и Хубавеца.

— Трябва ми пистолет — каза им Къртни, като се изправи на крака.

— Как ли пък не! — озъби й се Хубавеца.

— За Бога, да не си решил да се правиш на глупак, докато ни избият всичките — не му остана длъжна тя. — Може и да не съм кой-знае колко опитна в стрелбата, но все ще успея да уцеля някой, който застане пред мене.

— Ами да, някой като мене например.

Франк се изкикоти и Къртни стисна зъби от яд.

— Вижте, не ви ли е минало през главата, че може и да няма никой наоколо? — попита рязко тя. Може наистина да е било само някакъв звяр — не чухме повече викове. Или пък Евънс е паднал и се е наранил.

— Човек не крещи така от едно падане — отбеляза Франк.

— Е, добре — отстъпи Къртни, като се поколеба малко. — Трябва да ви съобщя нещо не е много вероятно Чандос да дойде толкова скоро. Той беше ухапан от шия и все още не се беше оправил напълно, когато Евънс ме хвана. Точно заради това исках да отклоня Ромеро да не отива при него — той още не беше готов да се бие. И макар приятелите му индианци да бяха наоколо, твърде пресилено е да се мисли, че ще дойдат да ме спасяват. Как си представяте един чистокръвен команч да се вдигне да спасява една бяла жена.

— Представям си как една бяла жена може да наговори всякакви глупости само и само да се докопа до оръжието. Знаеш, че си готова на такива работи, скъпа — отвърна й Хубавеца. — Можеш да си дрънкаш до посиняване, но отговорът ми е „не“.

— Ти…

— Затваряй си проклетата уста, за да мога да чувам какво стана наоколо — избухна той.

Къртни замълча. И точно в този миг Франк се обади изумен:

— Не мога да повярвам! Това копеле е напълно откачено! Той идва сам!

Хубавеца и Къртни се обърнаха натам. Яхнал коня си. Чандос се приближаваше към тях, като се промъкваше между дърветата. Спря само на някакви си десетина фута от тях. Сърцето на девойката подскочи от радост. Той беше дошъл заради нея! Макар и болен, той беше тук, за да я спаси!

Чандос изглеждаше ужасно. Наболата брада и измачканите дрехи още повече подчертаваха измъчения му вид. Дори не се беше преоблякъл.

Хубавеца се подсмихваше Франк стискаше здраво пистолета си.

Чандос държеше юздите на коня, а пистолетът беше в кобура. Когато погледът му пробегна по Къртни и той забеляза разкъсаните й дрехи, тя видя как целият се напрегна и стисна челюсти.

— Няма ли някой друг с тебе, господине?

Чандос не отговори на въпроса на Франк. Слезе от коня и без да бърза, застана пред него. Къртни притаи дъх, защото той още не беше извадил пистолета си, а за Франк беше достатъчно малко да повдигне своя, за да го застреля. Но в същия момент тя забеляза, че дълголикият като че беше стреснат от смелостта на Чандос и все още се колебаеше. Хубавеца също не помръдваше. Тогава тя разбра, че по всяка вероятност двамата мъже си мислеха, че от гората към тях са насочени стрелите на индианците. Не можеха да повярват, че Чандос ей така, сам ще влезе в лагера им, ако неговите приятели команчите не го прикриват. А дали наистина не беше така?

— Ти ли си Чандос? — осмели се да попита Франк.

Чандос кимна.

— Следите ви говорят, че сте четирима. Къде е четвъртият?

Хубавеца се усмихна.

— Няма да ти се поправи, като научиш.

— Мексиканецът е мъртъв, Чандос — обади се Къртни.

— Казах ти да си затваряш устата! — изкрещя Хубавеца и посегна да я удари.

— На твое място не бих го направил — спря го гласът на Чандос и онзи бавно свали ръката си и застана точно срещу него. Къртни подозираше, че Хубавеца се готви да стреля, но Франк го изпревари, тъй като беше усетил, че в думите на Чандос се крие нещо.

— Не питаш за Евънс. Ти ли го уби?

— Той не е мъртъв — каза му Чандос.

— Тогава, какво, по дяволите, му направи, та изкрещя така?

— Не ми хареса тонът му и се наложи да…

— Чандос, не желая да слушам повече! — извика Къртни.

— Е, няма значение — съгласи се Франк. — Значи той не е мъртъв?

— Оставих му пушката подръка.

Къртни, не разбра добре значението на тези думи, но на двамата мъже им стана напълно ясно. Това беше повод да се сложи край на приказките, защото вече не можеше да има никакви съмнения относно намереният на Чандос. Въздухът се наелектризира от погледите, които тримата мъже си разменяха в очакване кой ще започне пръв. Направи го Франк. Той рязко вдигна дулото на пистолета и стреля.

Къртни изпищя. В резултат на нервното напрежение ръката на дълголикия му изневери и куршумът му попадна встрани от целта. В същото време почти едновременно Чандос и Хубавеца извадиха пистолетите си. Чандос се хвърли на земята и гръмна два пъти, като още с първия изстрел уцели Франк в средата на гърдите и той почти веднага издъхна. При втория му изстрел Хубавеца се приведе напред с очи, разширени от удивление. Не можеше да повярва — не беше успял да изстреля и един куршум. Той дръпна спусъка, но в същия миг Чандос стреля за трети път и пистолетът на Хубавеца отхвръкна от ръката му. От тласъка той се превъртя и се свлече на колене с лице към Къртни.

— Струва ми се… че трябваше да те послушам, скъпа. Това копеле… ме уби.

Беше още жив. Щеше да диша още известно време, но часовете му бяха преброени. Никой не можеше да му помогне и той знаеше това. Красивите му виолетови очи се изпълниха с ужас.

Чандос се изправи и се приближи към жертвата си. Лицето му беше като от камък. Той се надвеси над Хубавеца, взе пистолета му и го затъкна в колана си, а след това прибра своя в кобура. Мъчейки се от болката, Хубавеца разбра какво го очаква.

— Оставил си на Евънс пушката му — изпъшка той. — Остави ми оръжието и на мене.

— Не.

— Чандос, не можеш да го оставиш така! — извика Къртни.

Мъжът дори не я погледна. После се обърна към Хубавеца.

— Той те нарани и ще си плати за това.

— Тогава би трябвало аз да реша.

— Не, аз ще решавам — Чандос й хвърли един бърз поглед, а след това погледна към Хубавеца. — Качвай се на коня ми, лейди. Тръгваме си.

Тя се затича към коня, но Чандос разбра намерението й. Нямаше да го изчака. Искаше да избяга от него и от жестокото му правосъдие. Той се спусна да я настигне и я хвана за ръката.

— Той те нарани, нали? — гласът му беше твърд като стомана.

— Да, но не е направил това, за което си мислиш. Виковете на Евънс го прекъснаха.

— Но той все пак ти е причинил болка, така че недей да обсъждаш наказанието му повече. Можех да му причиня и по-лоша смърт. Можех да го оставя да се мъчи още по-дълго.

Той пусна ръката й и тя се развика:

— Защо си толкова отмъстителен? На тебе той нищо не ти е направил!

— Съжаляваш ли, че дойдох за тебе, котенце?

— Не — Къртни сведе очи.

— Тогава качвай се на коня ми и да не си помислила да тръгваш без мене. И без това съм ти достатъчно ядосан. Така и не ми даде някакъв знак, че си в опасност тази сутрин. Не ме карай да те гоня, защото трябва да знаеш, че няма да се отървеш от мене, лейди.

Къртни кимна с глава отривисто и тръгна към Шуърфут. Така се беше ядосала на Чандос, а всъщност трябваше да му бъде благодарна. Та той я беше спасил от Хубавеца! Но в съзнанието й се бяха запечатани само неговото каменно лице и студеният блясък в очите му.