Диво сърце

22.

— Ако имаш да переш, по-добре да свършиш това тази вечер — каза Чандос, щом спряха и започнаха да си правят бивак за нощуване. — Утре ще се отклоним от реката и поне три дни ще яздим далеч от вода.

Къртни нямаше кой знае колко неща за пране, но трябваше да проветри и изсуши всичките си дрехи. Чандос бързо свърши с грижите за конете и се отправи към реката, за да си изпере дрехите. След известно време Къртни го последва, но свърши с прането още преди тя да е започнала. След това и двамата накачиха дрехите да съхнат и бивакът им заприлича на задния двор на някой пансион — по храстите, клоните на дърветата и камъните висеше мокро пране. На Къртни й се видя някак комично, че едно толкова затънтено място по средата на индианската територия може да изглежда толкова по домашному. Завладя я силно чувство на топлина и спокойствие, че чак се изненада. До голяма степен то се дължеше просто на това, че Чандос беше до нея и това я караше да се чувства в пълна безопасност. Тази вечер не беше отишъл на лов и тя беше сигурна, че постъпи така само за да не я остави сама. Беше разбрал, че тя все още не е преодоляла страха си, и девойката му беше благодарна за това.

За да му покаже признателността си, вложи всичките си умения, като сготви пикантно задушено от сухото говеждо месо и зеленчуците, които имаха, като сложи и някои от подправките, които носеше със себе си. Изпържи и няколко кнедли, които добави към яденето, но за сметка на това не сложи нито зрънце боб.

В това време Чандос се беше облегнал на сваленото седло от коня си и беше притворил очи. Когато я чу да си тананика, усети мелодията с цялото си тяло и трябваше още по-силно да стисне клепачите си, за да надвие надигащата се възбуда. Това пак се повтаряше. Тя въздействаше на сетивата му, и то тогава, когато най-малко го очакваше. Като че ли близостта й го правеше напълно безпомощен.

Още колко време би могъл да удържи желанието си да я притежава? Това, че трябваше да се бори срещу собствената си природа, беше нещо ново за него. Така силно я желаеше, че почти не можеше да се съсредоточи в нещо друго. Мисълта за нея го мъчеше до такава степен, че имаше чувството, че ще се пръсне всеки момент, а нямаше как да се освободи от нея.

Но той нямаше да я докосне. Дори сама да му предложеше, не би… Всъщност, я почакай — той не беше чак толкова благороден. В края на краищата не можеше да иска от себе си невъзможното.

Но кого се опитваше да заблуди! Та тя му беше направила недвусмислено предложение и сега това продължаваше да го измъчва. Това нелепо негово убеждение, че трябва на всяка цена да я опази — дори и от самия себе си — се превръщаше в истински ад. Със страстните си погледи и с нежните си всеотдайни целувки тя му беше пращала сигнал след сигнал, че го харесва, и това разпалваше кръвта му още повече.

Но това момиче с очи на котка даваше ли си сметка, че така нетърпимо го изкушава? Едва ли. До миналата нощ беше полагал огромни усилия, за да не й позволи да го разбере. А ако пък знаеше, то явно хич не я беше грижа, че с тези свои погледи направо изгаря плътта му.

— Чандос, как успяват да прекарат такива огромни стада добитък през тези хълмове? Пазят ли ги от всички страни, като вървят?

— Не — той се учуди от резкия си тон и веднага се опита да продължи по-меко: — Пътят, по който минават стадата, е на около петдесет мили западно оттук.

— Но аз мислех, че това е най-прекият път до Уако.

— Така е.

— Значи ние не вървим по него?

— Имам малко работа в Париж — едно градче в североизточната част на Тексас. Това отклонение ще ни отнеме около пет дни езда, но няма друг начин. Това е мястото, където съм тръгнал, и не мога да си позволя да изгубя цяла седмица, като първо те заведа до Уако, а след това се върна обратно. Да имаш нещо против? — Той изрече всичко това с тон, който не търпеше възражения.

— Не, не бих искала от тебе да променяш плановете си. Няколко дни не са от значение. — Тя разбърка задушеното. — Чандос, яденето е готово.

Станало й беше приятно, като разбра, че пътят им се удължава и по този начин ще бъдат повече време заедно. Но се ядоса, че той не си беше направил труда да й съобщи за плановете си по-рано. На няколко пъти крадешком поглеждаше към него, докато накрая той улови погледа й. Гледаше я така, че й стана неудобно и бързо-бързо привърши с вечерята си и отиде да се преоблече.

Повечето от дрехите бяха вече сухи, тъй че най-накрая можеше да се облече като хората и тя се отправи надолу към реката. Съблече панталоните и ризата и се поколеба само за миг, преди да скочи във водата. Слънцето беше залязло, Чандос още беше зает с вечерята си, а и от утре нямаше да може да се изкъпе, тъй че реши да използва момента.

Лунната светлина потрепваше във водата. Къртни зарови крака в пясъка на дъното под клоните на едно надвиснало дърво и се остави течението да я облива. Чувстваше се много добре съвсем гола във водата. Беше прекрасно.

Най-после с неохота тръгна да излиза. Изсушаването беше трудна работа, защото нямаше кърпа, и тя най-напред изтри капките по тялото си е ръце — Боже мой, не беше ли понечила да направи същото, когато видя капчиците вода по гърба на Чандос? Недей да мислиш за това, Къртни. Тя бързо се облече и тръгна обратно към бивака им.

За своя изненада откри, че Чандос беше прибрал нещата от вечерята, беше приготвил постелята си и вече засипваше огъня. Тя въздъхна. След освежителната баня изобщо не и се спеше, но Чандос явно се готвеше да си ляга.

Когато тя го наближи, той се изправи. Очите му пробягаха по бледозелената й копринена рокля и тя в един миг осъзна, че не се беше изсушила съвсем, преди да я облече. На места роклята беше прилепнала към тялото й. Косата й също беше наполовина мокра, макар че я беше прибрала нагоре. Съвсем явно личеше, че се е къпала. Изведнъж се смути, като си представи как беше стояла гола-голеничка във водата.

— Ако знаех, че ти ще измиеш чиниите, нямаше да бързам толкова да се обличам — изтърси тя. О, защо прозвуча така ужасно? Нямаше точно това предвид… — Имах предвид… е, вече няма значение. Ето — добави Къртни и му подаде ризата. — И още веднъж благодаря.

Понечи да се отдалечи, но внезапно Чандос я сграбчи за ръката.

— Следващия път ми казвай какво мислиш да правиш, жено. Можеше да те ухапе водна змия, да те удари някой плаващ дънер и да се удавиш или пък да те отвлекат индианците, ако не и нещо по-лошо.

— По-лошо от индианците ли? — отвърна тя, отстъпвайки, защото наистина не беше помислила за тези неща.

— Има и по-лошо.

— Но ти беше наблизо и щеше да ме чуеш, ако извикам за помощ.

— Ако изобщо имаш тази възможност — този, който те нападне, едва ли ще ти даде такъв шанс.

— Ако с това искаш да кажеш, че не трябва да се къпя…

— Не, не казвам това.

— Да не би да си искал да…

— По дяволите, не — изръмжа той, ужасен от нейното предположение не по-малко от самата нея. — Потрябвало ми е да те гледам. Просто трябва да съм достатъчно близо край тебе, за да те защитя при нужда. — Мъжът разбра, че няма да се отърве лесно от този разговор, и рязко допълни: — Забрави какво ти казах.

— Какво да забравя? Че трябва да те уведомявам, преди да…

— Забрави за къпането, просто недей да се къпеш.

— Чандос!

— И без друго не върви дама да се къпе по време на път…

— Това е глупаво и ти сам знаеш, че е така! — пресече го предизвикателно Къртни. — Не съм си сваляла всичките дрехи. Е, с изключение на тази вечер, но аз…

Тя нямаше възможност да продължи. Образът, който предизвикаха тези думи в съзнанието на Чандос, го извади от релси. С глух гърлен звук той я привлече към себе си и даде воля на буйната си страст.

Още при първия допир на устните му цялото й тяло беше пронизано от дълбоко чувство на възбуда и тя усети, че краката й омекват. Къртни обви врата му с ръце и се притисна към него.

Той я прегърна така силно с твърдата си като стомана ръка, че гърдите им се сляха. Другата му ръка здраво държеше главата й и тя не можеше да избегне неговите пленителни устни. Имаше нещо диво в страстния и брутален начин, по който те се впиха в нейните устни, като силом ги накараха да се разтворят. В следващия миг тя усети горещия му език върху своя и сякаш нещо я прониза като с нож.

Къртни изтълкува погрешно този внезапен изблик на чувства от негова страна и си помисли, че той се опитва отново да я нарани. Тя се изплаши. Помъчи се да се освободи от прегръдката му, но той не я пускаше. Опита се да отмести раменете му, но с това само направи хватката му още по-здрава. Тя започна да се извива в ръцете му, но и това не го накара да я пусне.

Чандос почти не усещаше, че тя се съпротивлява ръцете му. Беше разбрал, че е изгубил битката със себе си, но все още не осъзнаваше, че силата на страстта му я плаши. Но след малко осъзна, че тя се бори с него, при това достатъчно яростно, за да го накара да се опомни.

Той прекъсна целувката, за да си поеме дъх. Престана да я притиска толкова плътно до себе си, сетне освободи прегръдката си дотолкова, че между телата им да има малко разстояние.

— Това един от поредните ти уроци ли беше?

— Не.

— Но ти отново ми причини болка.

Чандос я погали по бузата.

— Това е последното нещо, което съм искал да ти причиня, коте.

В този момент той беше самата нежност — и гласът му, и очите му, и неговата ръка върху лицето й. Но Къртни не можеше да се освободи от тревогата си. Той все още я плашеше.

— Защо ме нападна така, Чандос?

Заболя го от обвинителната нотка в гласа й.

— Аз да съм те нападнал?

— А ти как би го нарекъл?

— Може би преодоляване на съпротивата ти? — предложи той с ирония.

— Не смей да ми се надсмиваш! — извика тя. — Толкова си отвратителен, че…

— Шшт, изслушай ме, коте. Извинявай, ако съм те изплашил, но когато един мъж желае жена толкова много, колкото аз желая тебе, не е лесно да внимава за подробностите. Разбираш ли?

Поразена, тя замълча за минута и след това го загледа учудено.

— Ти… ти ме желаеш?

— Нима можеш още да се съмняваш? — тихо проговори той.

Къртни наведе очи, за да скрие радостта и смущението си.

— Но преди това не ме харесваше — едва промълви тя. — Недей да постъпваш така с мен само защото имаш нужда от жена, а аз съм единствената подръка.

Той повдигна нагоре брадичката й, като я накара да го погледне в очите.

— Ето какво съм постигнал с глупавото си упорство да не се поддавам на чувствата си към тебе! — Той въздъхна дълбоко с укор към себе си. — Можеш да се съмняваш в здравия ми разум, но не можеш да се съмняваш в това, че те харесвам и желая още от минутата, когато излезе от онзи магазин в Рокли. Мислиш ли, че щях да се разправям с боклук като Джим Уорд, ако не беше заради тебе?

— Недей, не казвай това.

— Знаеш ли, че за малко щях да убия твоя приятел Рид, когато му се остави да те целуне?

— Чандос, моля те!

Той я привлече към себе си, но този път много нежно и внимателно, без да обръща внимание на вялата й съпротива.

— Не мога повече да потискам чувствата си към тебе, котенце. Опитвах се да те забравя и да те изхвърля от главата си, но не можах. Опитвах се да не те докосвам. Не мога повече да се боря със себе си, особено сега, когато знам, че ти също ме желаеш.

— Но аз…

Нямаше да й позволи да отрича. Целувката му — толкова нежна този път, колкото първата беше груба, подейства по-силно от всичките й доводи и сломи волята й. Но никоя целувка не би имала същия ефект, ако не беше неговото признание. Именно то я зашемети. Та той и желаеше и винаги я беше желал! О, Господи, как я развълнува тази мисъл!

Тя се притисна към него и отвърна на целувката му с пълно себеотдаване. Всичките й фантазии се бяха превърнали в действителност и единственото й желание беше този миг да продължи вечно. И мигът продължаваше, докато той непрестанно я обсипваше с целувки.

Къртни не си даваше сметка докъде ще стигне Чандос с ласките си, дори и когато той я занесе до неговата постеля и внимателно я положи върху нея.

Целувките му станаха още по-страстни и той започна да я разсъблича. Девойката понечи да го спре с ръцете си, но той ги отблъсна и устните му се плъзнаха надолу по шията й. О, Боже, това беше толкова хубаво, толкова възбуждащо!

„Трябва да взема някакво решение“ — каза си тя. Дали той щеше да се ядоса, ако се опита да го спре, след като го беше оставила да стигне толкова далече? А и можеше ли да го спре?

Започна да я обзема лека уплаха и тя промълви задъхано:

— Чандос, аз… аз не съм…

— Не говори, котенце — прошепна той в ухото й с пресипнат глас. — Късно е вече за приказки — имам нужда да те докосвам. Ето така… и така.

Ръката му се плъзна надолу под отвореното деколте на роклята й, напипвайки първо едната гърда, а след това и другата. Тънката камизола не можеше да я опази от горещите му ласки. А когато удоволствието достигна връхна точка, той съвсем лекичко захапа ухото й.

Така я обсипваше със страстните си милувки, че не й даваше възможност да се опомни. Тя не се възпротиви, когато с бързо движение Чандос съблече роклята й. Последва зашеметяваща целувка и в следващия момент той измъкна камизолата през главата й тя остана под него без нищо от кръста нагоре.

Устните му се насочиха към едната й гърда и цялото й тяло потрепери, залято от гореща вълна. Ръцете й обхванаха главата му и я задържаха в това положение. Тя вплете пръсти в косите му и изстена, когато езикът му докосна твърдите зърна на гърдите й и започна да играе по тях. След малко той ги пое с устни и започна да ги смуче, а девойката усети, че от гърлото й се изтръгва дълбок мъркащ звук на неизказано задоволство. Чандос също изстена.

Къртни дори не беше бленувала за нещо толкова чудесно, така дълбоко завладяващо. Но това не беше всичко и Чандос нямаше търпение да й покаже още и още от магията на любовта.

Тя дори и не усети кога е развързал долната й фуста, но когато ръката му се плъзна надолу, мускулите на корема й потрепериха. Нежните му пръсти слизаха все по-надолу и тя чак сега осъзна колко далече са стигнали. Би ли могла да го спре? Задържа ръката му, но това беше по-скоро рефлекс, отколкото истинска съпротива.

Когато усети, че пръстът му проникна в нея, девойката извика.

Устните му бързо се впиха в нейните да заглушат вика й, но ръката му не се помръдна от мястото си. По-скоро мисълта, че пръстът му е вътре в нея, я беше накарала да извика, отколкото усещането, което изпита в следващия миг, защото то беше приказно. Цялото й тяло избухна от прилив на кипяща силна възбуда, която напълно премахна съпротивата й.

Когато ръката й престана да отблъсква неговата и бавно обви врата му, Чандос остана неподвижен и я погледна. Огънят в очите му я хипнотизираше и сякаш й внушаваше какво му беше струвало да сдържа страстта си толкова дълго. За нея това откритие беше толкова удивително, че трудно можеше да го възприеме.

Той задържа поглед върху лицето й, докато ръката му галеше твърдото възелче на върха на хълмчето между краката й. Тя се задави от смущение и цяла се изчерви, когато видя, че я гледа.

— Недей…

— Шшт, котенце — прошепна той. — Представи си, че съм в тебе. Цялата си влажна. Знаеш ли какво изпитвам, като знам, че си готова да ме приемеш?

Той я целуна веднъж, след това отново и когато погледите им се срещнаха, тя видя, че очите му просто се разтапят в нейните.

— Остави ме да те любя, коте. Нека те чуя как мъркаш от удоволствие, когато съм дълбоко в тебе.

Не я остави да каже нещо и я целуна отново. След това се отмести и в следващия миг смъкна и останалите й дрехи през краката й и ги хвърли встрани.

— Недей! — каза той, когато тя се опита да се прикрие с ръце, и добави с благоговеен шепот: — Ти си по-красива от всяка друга жена, която съм виждал. Не крий красотата си от мене.

Тези думи накараха Къртни да се почувства неудобно, но след малко той коленичи до нея, свали ризата си и докато го гледаше, тя забрави за своята стеснителност.

В следващия миг той направо я порази.

— Докосни ме, котенце. Безброй пъти виждах в очите ти, че искаш да го направиш.

— Не е вярно! — заекна тя.

— Лъжкиня — мило й отвърна Чандос.

Нямаше време да протестира. Видя го, че разкопчава панталоните си. Когато за първи път се показа пред нея в цялата си голота, дъхът й секна. О, едва ли би могла да го поеме!

Отново я обзе страх, но това беше по-скоро тръпка на вълнение и възбуда.

Чандос разбра, че е изплашена. След като съблече дрехите си, той разтвори краката й и легна върху нея по такъв начин, че да може да усети набъбналата му мъжественост. След това изпъшка и устните му се впиха в нейните. Навлезе в нея, заглушавайки вика и от болката с целувки и успокоявайки спазмите на тялото й със своето тяло.

Той я прониза дълбоко, до края, но болката не трая дълго. През цялото време трепетно я целуваше, като я дразнеше с език. Ръцете му нежно бяха обхванати лицето й и го милваха, а гърдите му леко се докоснаха до нейните.

Известно време той действаше само с устните и ръцете си, и когато най-после раздвижи хълбоците си и се дръпна малко назад, Къртни изстена разочаровано. Харесваше й да го усеща в себе си и си помисли, че всичко вече е приключило. Но скоро разбра, че съвсем не беше така. Той енергично се плъзгаше в нея, но въпреки това беше крайно внимателен.

— Да, котенце, покажи ми, че ти харесва — изпъшка той, когато тя измърка от удоволствие.

И тя го направи. Не можеше да се сдържа повече. Ръцете й се обвиха около него още по-плътно и тя повдигна ханша си, за да го поеме по-добре, и колкото по-високо го вдигаше, толкова по-навътре той навлизаше в нея. Изведнъж цялото й тяло сякаш експлодира от внезапен пристъп на невероятен пулсиращ екстаз и от устните й се отрони неговото име.

Така и не разбра, че той я беше наблюдавал през цялото време и че чак сега беше умирил страстта, която го изгаряше от толкова време.