Диво сърце

42.

С хитри увъртания, на които не беше подозирала, че е способна, Къртни успя да отложи разговора за Чандос в продължение на няколко дни. Отвличаше вниманието на баща си от тази тема, като го разпитваше за живота му в Уако, за това как е срещнал Ела и така нататък. През цялото време той беше зает с пациентите си — колко позната й беше тази картина, — така че тя го виждаше само късно следобед и вечер, но често дори и по това време го викаха при някой болен.

След като поопозна Ела малко повече, девойката откри, че наистина я харесва. Разликата между нея и Сара беше от земята до небето. Но и Ела беше заета в училището и Къртни оставаше сама през по-голямата част от деня.

Не след дълго усети, че започва да й дотяга. Помисли си дали да не помоли да изпълнява някои от задълженията на госпожа Менинг. В края на краищата поддържането на къщата беше напълно по нейните сили. Но една сутрин госпожа Менинг и разказа за себе си и девойката разбра, колко е щастлива, че работи за семейство Харт.

Няколко дни помагаше на баща си. Той беше доволен. Къртни винаги беше искала да върши това, но досега не беше имала възможност да разбере колко изтощителна можеше да бъде тази работа. Беше твърде състрадателна, не можеше да прикрива чувствата си. При вида на едно сакато дете тя съвсем се разстрои и престана да ходи в кабинета на баща си.

На десетия ден от пристигането си тя реши, че е време да си върви. И не само защото се чувстваше напълно безполезна в тази къща. Флетчър Стратън се беше оказал прав. Усещаше, че по някакъв начин се натрапва на баща си и Ела. Те и така имаха съвсем малко време, за да са заедно, а сега бяха принудени да го делят и с нея. Техният брак беше още в началото си, така че нейното присъствие често ги караше да се чувстват неловко.

Но най-ужасно беше през нощта. Стаята на Едуард и Ема беше до нейната и тя ги чуваше да си говорят тихичко и да се любят след това. На сутринта се изчервяваше, когато ги видеше, и това я измъчваше. Слагаше възглавницата върху главата си, но дори и това не помагаше. Положението нямаше как да се промени, защото имаше само три спални и в третата живееше госпожа Менинг.

Това бяха причините, които я караха да се махне от тук, или поне тя си мислеше така. Но истината беше, че Чандос страшно й липсваше и това я караше да страда ужасно, а не можеше да се преструва, че не е така.

Каза на баща си, че има намерение да отиде да навести Меги за няколко дни, но твърдото й намерение беше да си издейства някаква работа при Флетчър Стратън. В толкова голямо ранчо все щеше да се намери нещо за вършене и за нея.

Флетчър се зарадва, когато тя пристигна и му каза какво иска. Тя знаеше, че реакцията му ще бъде такава. Вече не се налагаше да изпраща хора да наблюдават къщата на баща й ден след ден.

Трябваше да намери достатъчно смелост и да каже на баща си, че в края на краищата не смята да остана в къщата му. Това щеше да го разочарова. Щеше да й възрази, че няма нужда да работи и да й припомни, че толкова дълго са били разделени. Но тя щеше да му припомни, че ще могат да се виждат, при това толкова често, колкото пожелаят. Щеше да бъде само на четири мили от него.

Да, щеше да му каже всичко това, но истината беше другаде — тя искаше да остане в ранчото, защото се беше хванала като удавник за сламка твърдото убеждение на Стратън, че Чандос ще се върне заради нея. Сега тази надежда й беше по-необходима от всичко друго.

В деня на пристигането й в Бар Ем Флетчър я покани на вечеря. Беше й приятно — домакинът й полагаше всички усилия, за да я накара да се почувства у дома си. Меги и Соутут също вечеряха с тях и всички се надпреварваха да дават предложения за това какво би могла да върши в ранчото. Предложиха й да състави каталог на книгите от библиотеката на Флетчър, да боядиса тапетите в голямата къща, та даже да дава имена на новородените телета. При това Соутут едва не се задави, когато Стратън изруга и каза, че в неговото ранчо всяко теленце може да бъде кръщавано само от него.

След вечерята се отдадоха на нежни спомени Меги им разказа как Флетчър я е открил в Галвестън. От дълго време си търсел икономка и като видял Меги, разбрал, че това е жената, от която има нужда. Но точно тогава Меги нямала никакво намерение да отива в Тексас, а възнамерявала да се премести в Ню Хемпшир при сестра си.

Флетчър й обещал, че ще може да управлява домакинството му, както намери за добре, и тъй като знаела, че при сестра й едва ли ще й се удаде такава възможност, решила да приеме, Флетчър обаче твърдеше, че тя не се е съгласявала, докато не й обещал собствена къщичка като тази, която била оставила в Англия. Той удържал на думата си — какво друго му оставало. Тя получила съвсем същата къщичка и превозила през целия път оттам до Тексас всичките неща, които носела от старата си родина, всичките неща!

През смях Соутут разказа как той и Флетчър се срещнали преди петнайсет години. Случило се така, че една нощ и двамата били в равнините и всеки от тях мислел, че другият е индианец. Нощта била непрогледна и се ориентирали само по шумовете. Не можели да определят какво имат срещу себе си, животно или индианец. Прекарали в напрежение цялата нощ, без да могат да мигнат, а в същност лежали само на двайсет крачки един от друг. На сутринта се видели и добре се посмели над страховете си.

Тази вечер Къртни си легна с приятното чувство, че от доста време не е прекарвала по-добре. Тези хора бяха близки на Чандос и тя изпитваше нужда да е с тях. Е, може би не бяха съвсем близки. Той не допускаше никого много близо до себе си. Но те и тримата го обичаха и никой от тях нямаше да й каже, че той не й подхожда, както със сигурност би направил баща й, ако знаеше, че е влюбена в един стрелец.

Прозорецът на стаята й беше отворен и пердетата се полюляха от лекия ветрец. Къртни се обърна в леглото и сънливо се протегна. В следващия миг дъхът й секна от изненада, когато една ръка запуши устата й и тя усети, че върху нея се стовари нещо тежко, което я притисна така, че не можеше да помръдне. Но този път пистолетът й не беше под възглавницата. Смяташе, че в къщата на Стратън ще бъде в пипна безопасност.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Гласът беше груб и гневен, но за нея това беше най-сладкият звук, които някога беше чувала. Опита се да каже нещо, но той не отмести ръката си.

— Едва не съсипах коня си от изтощение, за да стигна дотук и откривам, че не си там, където трябваше да бъдеш. А преди малко почти изкарах акъла на Меги, като мислех, че си отишла да спиш при нея. Но не, ти си тук, в проклетата къща, където дадох дума да не стъпя никога. Сигурно съм откачил! Какво търсиш тук, но дяволите?

Къртни раздвижи главата си, като се опита да отмести ръката му. Защо продължаваше да й затиска устата? Ви трябвало да му е ясно, че няма да вика, че е много радостна от това, че го вижда. Но не, той май не разбираше. Мислеше, че е избягала от него. Беше се опитал да я настрои против себе си и навярно смяташе, че е успял. Тогава какво търсеше той тук?

Чандос опря челото си в нейното и въздъхна. Явно ядът му беше попреминал, Какво правеше тук? — отново се запита тя.

Чандос сякаш прочете мислите й.

— Не можех да оставя нещата така. Трябваше да видя дали всичко при теб е наред и дали всичко се е уредило така, както искаше. Но очевидно не е, щом вместо да отидеш при баща си, си дошла в Бар Ем. Знам, че баща ти е там. Видях и него, и къщата му, и жена му. Какво стана, Котешки очи? Разсърдила си се, че се е оженил отново? Само кимни с глава — „да“ или „не“?

Къртни не го послуша. Нямаше да го остави да се измъкне така, без нищо да са си казали. Тя силно захапа ръката му.

— Ох! — изръмжа той и се отдръпна.

— Така ти се пада, Чандос! — рязко каза девойката. — Какво си мислиш, че правиш, като не ме оставяш да отговарям на въпросите ти? — Тя седна в леглото и продължи: — Ако си дошъл единствено да видиш дали съм добре, то можеш веднага да си вървиш! — Тя стана от леглото, но в следващия миг сграбчи ръката му и изпъшка: — да не си посмял да го направиш.

Той не помръдна от мястото си. Запали клечка кибрит и откри, че лампата е до леглото й. Тя не откъсна поглед от него, докато палеше фитила. Изглеждаше ужасно — тъмните му дрехи бяха целите в прах, около очите му имаше тъмни сенки. Беше небръснат. Приличаше по-скоро на опасен убиец, но на нея и беше хубаво да го гледа.

Чандос се обърна и Къртни усети, че й прималява от погледа на неговите бледосини очи. Беше облечена в обикновена бяла памучна нощница, която купиха двете с Ела. На фона на бялата материя златистият и тен се открояваше повече, а очите й бяха малко по-тъмни от кожата. Косата й с цвят на мед, изпъстрена със златни кичури, беше разпусната по раменете й.

— Как успя да се разхубавиш толкова?

— Може би така ти изглежда, защото отдавна не си ме виждал — тя се опита да скрие смущението си.

— Може би.

Двамата и не помислиха, че десет дни не са кой знае колко дълъг срок. Но за това време и той, и тя се бяха и измъчвали ужасно и затова сега им се струваше, че е минала цяла вечност.

— Мислех си, че никога няма да те видя отново тихо каза тя.

— И аз си мислех същото. — Той приседна на леглото, като я накара да се отмести малко. — След като напуснах Сан Антонио, имах твърдото намерение да тръгна за Мексико. Но ми трябваше да яздя само един ден, за да реша да се върна обратно.

Тя се надяваше, че сега ще й признае любовта си. Но Чандос като че ли се сърдеше на себе си, задето се е върнал противно на волята си. Почувства се разочарована и излъгана.

— Защо се върна тогава? — попита го тя — Ако пак ми кажеш, че е само за да се увериш, че съм добре, ще те ударя!

Той се подсмихна.

— След начина, по който се разделихме, не очаквах, че ще приемеш някаква друга причина.

— Ами, опитай все пак.

— Не можех да оставя нещата така. Котешки очи — рече просто той, като я гледаше открито. — Мислех, че ще мога. Мислех си, че ако ме намразиш, това ще бъде достатъчно, за да се отдръпна от тебе. Но не се получи. Няма сила, която да може да ме задържи на разстояние от тебе.

Надеждата й се върна.

— Толкова ли е лошо това?

— А не е ли? Едва ли си искала да ме видиш пак.

Знаеше, че се надява тя да започне да го разубеждава, но след всичко, на което я беше подложил, реши, че нима да го остави да се отърве така лесно.

— Щом вярваш в това, което казваш, учудвам се, че си имал нахалството да дойдеш при мене.

— И аз се чудя. — Чандос смръщи вежди. — Но, както ти казах трябва да съм откачил съвсем. Да дойда тук, точно в тази къща! — Той махна с ръка.

— За Бога, държиш се така, сякаш това място е някакъв затвор — дръзко му отвърна девойката. — Никой няма да те задържа тук насила, а най-малко от всички — твоят баща.

Той замръзна. Лицето му помръкна още повече.

— Значи си разбрала?

— Да. И не виждам защо не си могъл да ми кажеш. Трябва да си знаел, че няма начин да не чуя нещо за непокорния Кейн Стратън.

— Не бързай да си правиш и изводи от това, което си чула, котенце. Знаеш единствено гледната точка на стареца.

— Е, нека тогава чуя и твоята.

Чандос повдигна рамене.

— Той си мислеше, че ме държи в ръцете си, че аз ще се подмамя по всичко, което ми предлагаше, само и само за да остана. По този начин искаше да ме накаже за греховете на майка ми, която беше предпочела да живее при команчите, вместо да остане при него. Прехвърли върху мене цялата си омраза и огорчение, а след това се питаше защо в отговор получава само презрение. — Той поклати замислено глава.

— Сигурен ли си, че всичко е било точно така? Майка ти трябва да се е чувствала засегната от това, че Флетчър не й е дал друга възможност, и нейното отношение към него е повлияло и върху тебе. В края на краищата, ти си бил все още дете. Така че може би поведението на баща ти е било просто реакция на начина, по който вие с майка ти сте се отнасяли към него.

— Не знаеш какви ги приказваш! — сряза я той раздразнено.

— Знам, че той те обича — категорично заяви Къртни — и че съжалява за всичките грешки, които е допуснал по отношение на тебе. И също така, че би дал всичко на този свят, за да получи още една възможност да ги поправи.

— Искаш да кажеш: още една възможност да ме превърне в това, което иска да бъда — погледна я той подигравателно.

— Не. Той си е взел урок. О, за Бога, Чандос, та тази къща е твоят дом — избухна Къртни. — Нищо ли не означава за тебе? За мен това място значи много. Ето защо съм тук.

— Така ли? И защо? Защото си мислиш, че това е мястото, където би могла да се скриеш от мене? И където аз не бих рискувал да дойда?

Думите му я жегнаха.

— Не! — извика тя. — Защото това е мястото, където ме остави, и тук се чувствах по-близо до тебе.

Чандос изобщо не очакваше това признание. Думите й сякаш пропукаха черупката на насъбралото се у него напрежение и той усети някаква празнота Странно, но в същото време започна да го обзема радостна възбуда.

— Момиче с очи на котка — каза той дрезгаво.

Ръката му докосна бузата й и пръстите му погалиха меката коса покрай ухото й. Приближи се към нея и устните му докоснаха нейните. Сякаш стената между тях в миг се срина. Заля ги такава страст, в която всичко останало се потопи и изчезна.

След няколко минути дрехите им бяха на пода, а телата им се притискаха с трескава ненаситност. Чандос я любеше с неподозирана досега пламенност, а тя му отвръщаше с дива страст, на която не знаеше, че е способна.

Телата им си споделяха всичко, което думите не можеха да кажат, и всеки от тях даваше израз на цялата любов и желание, които се бяха натрупали в душата му.

Може би на сутринта всичко щеше да бъде само спомен, но тази нощ Къртни беше негова.