— Ето – посочих на жена ми сателитното изображение на района на Амазонка върху екрана на компютъра ми. – Там отивам.
Образът показваше пукнатините в земята, където голямата река и притоците й безмилостно бяха издълбали терена. По-късно можах да й покажа по-ясно координатите с помощта на Гугъл Ърт, която стартира през лятото на 2005 година и масово даде възможност в рамките на секунди да се получи увеличение на практически всяко място на земното кълбо. Първо написах на клавиатурата нашия адрес в Бруклин. Образът на екрана, който бе сателитен образ на земята, гледана от космоса, се стрелна като ракета с насочваща глава и даде увеличение на група сгради и улици, додето не разпознах балкона на апартамента ни. Нивото на яснота бе невероятно. После написах последните публикувани координати на Фосет и видях на екрана да препускат образи от района на Карибско море и Тихия океан, покрай бледи очертания на Венецуела и Гвиана, преди да се закове върху размазано зелено петно: джунглата. Някога бялото петно на картата сега стана видимо в миг.
Жена ми попита откъде знам къде трябва да отида и аз й разправих за дневниците на Фосет. Показах й на картата мястото, където всички са приели, че е бил лагерът „Умрял кон“, а после новите координати – повече от сто и петдесет километра на юг, които открих записани в бележника с данни на Фосет. В Кралското географско дружество бях открил и копие от документ с думата „ПОВЕРИТЕЛНО“, напечатана върху него. За разлика от други документи, писани от Фосет, този беше спретнато напечатан. Носеше дата 13 април 1924 година и заглавие „Експедиция в басейна на Амазонка“.
Отчаян за финансиране, Фосет като че бе отстъпил пред настояването на дружеството да бъде по-откровен относно плановете си. Той пишеше как след близо две десетилетия изследователска дейност е стигнал до извода, че в южния басейн на Амазонка между притоците Тапажос и Шингу се намират „забележителни реликви от древна цивилизация“. Фосет е скицирал карта на региона и я е предал, придружена с предложение. „Този регион е най-обширната неизследвана площ в света – пише той. – Опитите на португалците, както и всички последвали географски изследвания от бразилци или чужденци, неизбежно са се ограничавали до водните пътища.“ Вместо това той планира да тръгне по суша помежду Тапажос, Шингу и други притоци, където „никой не е прониквал“. (Признава колко по-опасен е този маршрут и моли за допълнителни пари, та „оцелелите да успеят да се върнат в Англия, тъй като аз може да бъда убит“.)
На една страница от предложението Фосет е включил няколко координати.
— За какво са те? – поинтересува се жена ми.
— Мисля, че показват посоката, в която се е отправил след лагера на „умрял кон“.
На следващата сутрин напъхах оборудването и картите си в раницата и се сбогувах със съпругата си и с невръстния си син.
— Не бъди глупав – каза жена ми.
После се отправих към летището и се качих на самолет за Бразилия.