Изгубеният град Z

18. Научна обсебеност

— Ти решаваш, Джак – казва Фосет.

Двамата разговарят, след като Фосет се е върнал от експедицията си през 1921 година. Докато Фосет е отсъствал, Нина е преместила семейството от Ямайка в Лос Анджелис, където са отишли и семейство Римъл и където Джак и Рали са запленени от романтиката на Холивуд – мажат си косите с брилянтин, пускат си мустаци като на Кларк Гейбъл и се навъртат край снимачни площадки с надежда да получат роля. (Джак се е запознал с Мери Пикфорд и й е услужил с бухалката си за крикет, която да използва при снимките на „Малкият лорд Фаунтлерой“.)

Фосет има предложение за сина си. Полковник Т. Е. Лорънс – прославеният шпионин от пустинята и изследовател, по-известен като Лорънс Арабски – е изразил желание да тръгне с Фосет на следващото му пътуване в издирване на Z, но Фосет е скептичен да приеме спътник с огромно его, който не е свикнал с условията в джунглата на Амазонка. Пише на свой приятел: „Лорънс е много ентусиазиран за проучвания в Южна Америка, но на първо място той вероятно ще иска заплата, която не ми е по възможностите, а на второ отлична работа в Близкия изток не гарантира желание и възможност да носи трийсеткилограмов товар на гърба си, да живее една година от това, което предлага гората, да търпи легиони от насекоми и да приеме условията, наложени от мен“. Фосет казва на Джак, че вместо Лорънс той може да вземе участие в експедицията. Ще е една от най-трудните и опасни в историята на изследователската дейност – върховният тест по думите на Фосет за „вяра, кураж и решимост“.

Джак не се поколебава.

— Искам да дойда с теб – отговаря.

Нина, която присъства на дискусиите, не изказва възражения. Отчасти е уверена, че едва ли не свръхчовешките сили на Фосет ще защитят сина им, а от друга страна, вярва, че Джак, като естествен наследник на баща си, би притежавал подобни качества. Ала мотивацията й трябва да е отивала по-дълбоко: да се усъмни в съпруга си след толкова години жертване, би означавало да постави под въпрос собственото си житейско дело. На нея Z й е нужен също колкото на него. Въпреки че Джак няма предишен опит и че експедицията е изключително опасна, тя никога не е помислила, както заявява по-късно пред репортер, да се опита да спре сина си.

То се знае, Рали също трябва да отиде. Джак заявява, че не би могъл да извърши най-важното нещо в живота си без него.

Елси, майката на Рали, няма никакво желание да позволи на най-малкия си син, на нейното „момче“, както го нарича, да участва в такова опасно начинание. Но Рали настоява. Мечтите му за киното не са се осъществили и той упражнява физически труд в дърводобивната индустрия. Споделя с по-големия си брат Роджър, че се чувства „неудовлетворен и не на място“. Това е възможност за него не само „да напечели куп пари“, но и да внесе благородна цел в живота си.

Фосет информира Кралското географско дружество, че сега разполага с двама идеални спътници („яки като жребци и с гореща кръв“), и отново се опитва да си осигури финансиране. „Мога само да кажа, че аз съм награден с медал и съответно съм достоен за доверие“, изтъква той. Но провалът на предишната му експедиция – макар да е пръв в зрелищната му кариера – е дал аргументи на критиците му. Без поддръжници и след като е изчерпал скромните си средства за предишната експедиция, той скоро се оказва банкрутирал като баща му преди него. През септември 1921 година, неспособен да издържи на скъпия живот в Калифорния, отново е принуден да премести семейството си в Стоук Канън, Англия, където наема стара разнебитена къща без течаща вода и електричество. „Всичката вода трябва да бъде изпомпвана, да се бичат трупи за греди – пише Нина на Лардж. Работата е тежка и съсипваща. – Преди пет седмици напълно грохнах и легнах болна.“ Донякъде й се иска да избяга от всички тези саможертви и тегоби, но както сама заключава, „семейството има нужда от мен“.

„Ситуацията ни е трудна – признава Фосет пред Лардж. – Лесният живот на нищо не те научава, но аз нямам желание да ангажирам други с мъчнотиите, които не спират да ме преследват. Не че съм искал лукс. Слабо ме вълнуват такива неща, само че мразя бездействието.“

Не може да си позволи да прати Джак в университета, а Брайън и Джоун спират да ходят на училище, за да помагат у дома и да приработват по нещо, за да печелят пари. Предлагат свои снимки и рисунки, а Фосет разпродава стари наследствени вещи. „Мъжът ми каза преди няколко дни, че би било разумно да продадем онези стари испански столове. Можем да им вземем добра цена“, пише Нина на Лардж. През 1923 година Фосет вече е толкова обеднял, че не може да си плати годишната такса от три лири за Кралското географско дружество. „Ще съм ти задължен да ме посъветваш дали бих могъл да напусна, без да предизвикам скандал с това като удостоен с медал – пише Фосет на Келти. – Истината е, че принудителното бездействие и престоят на семейството ми в Калифорния ме поставиха в затруднително положение. Надявах се да го преодолея, но надеждите вече гаснат и ми е трудно да се крепя. – После добавя: – Какво сгромолясване на мечтите ми.“

Въпреки че е успял да припечели колкото да закърпят годината, Нина е разтревожена за съпруга си. „П.Х.Ф. е на дъното на отчаянието“, доверява тя на Лардж.

„Нетърпението да тръгне на това последно пътуване все по-силно изпълваше баща ми – спомня си по-късно Брайън. – От сдържан и затворен стана почти груб.“

Фосет се настройва срещу научната общност, за която смята, че му е обърнала гръб. Казва на приятел: „Археологическата и етнологическата наука почиват на несигурните пясъци на предположения, а знаем какво се случва с къщи, изградени на такава основа“. Заклеймява враговете си в Кралското географско дружество и навсякъде му се привижда предателство. Оплаква се от „сумите, прахосани за експедиции до Антарктика“, негодува срещу „учените глави“, които „навремето са се изказвали с присмех за съществуването на двата континента Америка, после пък са отричали идеята за Херкулан, Помпей и Троя“, заявява, че „всичкият скептицизъм на християнската общност няма да ме разколебае в моята вяра, че Z съществува и че накрая ще постигна своето, пък дори да се наложи да чакам още едно десетилетие“.

Все повече се обкръжава със спиритуалисти, които не само потвърждават, но и се впускат да разкрасяват представите му за Z. Един ясновидец му казва: „Долината и градът са пълни със скъпоценности, духовни скъпоценности, но има и несметно богатство от реални скъпоценности“. Фосет публикува есета в списания като „Окулт Ривю“, в което говори за духовните си търсения и за „съкровищата на невидимия Свят“.

Друг южноамерикански изследовател и член на Кралското географско дружество казва, че според много колеги Фосет „малко е излязъл от равновесие“.

В спиритуалисткото списание „Лайт“ Фосет публикува есе, озаглавено „Обсебеност“. Без да споменава своята собствена идея-фикс, той описва как някои хора биват поглъщани и терзани от събития, развиващи се единствено във въображението им. „Без съмнение обсебеността в много случаи сочи към лудост“, заключава той.

Фосет размишлява денем и нощем и сътворява няколко недомислени плана – да добива нитратна руда в Бразилия, да търси нефт в Калифорния, – за да събере пари за експедицията. „Идеята с миннодобивния синдикат се провали, това там беше гнездо на мошеници“, пише Фосет на Лардж през октомври 1923 година.

Джак казва на друг семеен приятел: „Сякаш зъл гений се опитваше да ни изпречи всички възможни препятствия“.

И все пак Джак продължава тренировките си за в случай, че отнякъде паднат пари. Без влиянието на Рали с неговия лек характер, той възприема аскетизма на баща си, като се отказва да консумира месо и алкохол. „До неотдавна имах идеята, че трябва да се подложа на трудно изпитание, изискващо огромно духовно усилие – пише той на Естер Уиндъст, семейна приятелка, която е теософ. – С огромното усилие имах успех и вече усещам ползата. – После добавя: – Много се възхищавам на живота и ученията на Буда, които изненадващо съвпаднаха напълно със собствените ми идеи. Веднага се забелязва неговата неприязън към догмата.“ Гост в къщата е поразен от излъчването на Джак: „Огромната му способност за обич и донякъде аскетичната сдържаност навеждат на мисълта за рицарите, търсещи Свещения граал“.

Междувременно Фосет се опитва да задържи вярата си, че рано или късно „Бог ще ме приеме да му служа“. В един момент приятелят на Фосет Райдър Хагард му казва, че има нещо важно, което иска да даде на изследователя. Това е каменен идол, около двайсет и пет сантиметра висок, с бадемовидни очи и йероглифи, изписани върху гърдите му. Хагард, който го е държал на бюрото си, докато е писал книгата си от 1919 година „Когато светът се разтресе“, казва, че е получил статуетката от бразилец, според когото идвала от индианските племена от вътрешността. Фосет взема идола със себе си и го дава да бъде изследван от музейни експерти. Повечето подозират, че е фалшификат, но Фосет в отчаянието си го показва дори на екстрасенс и прави извод, че може да е реликва от Z.

През пролетта на 1924 година Фосет научава, че доктор Райс с неговата бездънна банкова сметка е замислил най-невероятната експедиция, предприемана някога. Събрал е екип, който отразява новите изисквания за специализация. Включва експерти по ботаника, зоология, топография, астрономия, география и медицина, както и най-изтъкнатите световни антрополози доктор Теодор Кох-Грюнберг и Силвино Сантос, смятан за първия оператор, заснел басейна на Амазонка. Още по-смайващ е арсеналът от оборудване на експедицията. Налице е „Елинор II“ заедно с нов елегантен плавателен съд; нова безжична радиосистема, като тази не само приема сигнали, но и изпраща. Но не тези неща предизвикват най-голямо удивление. Според сведения в „Ню Йорк Таймс“ докторът разполага с шестцилиндров триместен и с мощност 160 конски сили хидроплан с пропелер от дъбова дървесина и снабден с въздушни камери.

Фосет е убеден, че оборудването на Райс поражда някои ограничения в джунглата на Амазонка: съществуващите радиостанции са толкова обемисти, че задължават експедицията да се придвижва с лодки, а въздушните камери надали ще могат да проникнат през балдахина от растителност. Има риск самолетът да се приземи във враждебен район. „Таймс“ пише, че хидропланът на доктора е зареден със „запас от бомби“, които да бъдат използвани за „подплашване на индианците канибали“ – тактика, която ужасява Фосет.

Въпреки това Фосет е наясно, че самолет би отвел дори най-неумелия изследовател до невъзможно трудни места. Доктор Райс обявява, че „целият метод на изследване и географско картографиране ще бъде революционизиран“. Експедицията – или поне филмът, който Сантос възнамерява да заснеме – се нарича „No rastro do Eldorado“, или „По следите на Елдорадо“. Макар да е убеден, че съперникът му все още издирва Z твърде далеч на север, Фосет е ужасен.

Същият септември, докато Райс и екипът му си проправят път в амазонската джунгла, Фосет се среща с безразсъдно смел британски военен кореспондент и някогашен член на Кралското географско дружество на име Джордж Линч. Той е със солидни връзки и в Съединените щати, и в Европа и е чест посетител на Савидж Клъб в Лондон, където на по питие и пура се събират писатели и художници. Фосет остава с впечатление, че петдесет и шест годишният Линч е „извънредно почтен човек с безукорен характер и отлична репутация“. Нещо повече, Линч е запленен от идеята за откриване на Z. В замяна за процент от печалбите, които ще дойдат от експедицията, Линч, много по-способен търговец от Фосет, предлага да помогне в набирането на средства. Фосет е съсредоточил повечето си усилия в това отношение към Кралското географско дружество, което далеч не е в цветущо финансово състояние. Сега с помощта на Линч той ще потърси подкрепа в Съединените щати, тази изпълнена с енергия нова империя, която постоянно разширява границите си и където капиталите изобилстват. На 28 октомври Джак пише на Уиндъст, за да й съобщи, че Линч е заминал за Америка, „за да се свърже с милионери“. Линч осъзнава мощта на легендата Фосет и комерсиалната стойност на неговата история – „най-красивата изследователска история, писана в наши дни“ по думите на Фосет – и първоначално се обръща към контактите си в медиите. До дни е набавил хиляди долари, като продава правата върху материал за експедицията на Фосет на Северноамериканския вестникарски алианс, или NANA – консорциум от издания с присъствие в почти всеки голям град на Съединените щати и Канада. Консорциумът включва „Ню Йорк Уърлд“, „Лос Анджелис Таймс“, „Хюстън Кроникъл“, „Таймс Пикъюн“ и „Торонто Стар“ и е известен с това, че дава трибуна на непрофесионални репортери, които набавят вълнуващи репортажи от най-екзотични и опасни точки на планетата. (Консорциумът впоследствие наема Ърнест Хемингуей като чуждестранен кореспондент за Испанската гражданска война и финансира експедиции като прекосяването на Тихия океан със сал от Тур Хейердал през 1947 година.) В типичния случай изследователите пишат за приключенията си, след като са факт, но Фосет праща индианци бързоходци с депеши по време на пътешествието си – дори, ако е възможно, „от самия забранен град“, както пише един вестник.

Линч продава също така правата за експедицията на Фосет на вестници по целия свят, така че десетки милиони души буквално на всеки континент ще четат за пътуването му. Въпреки че Фосет се пази да не тривиализира научните си стремежи с „вестникари“, както ги нарича, е благодарен за всякакво финансиране, плюс че е подсигурено с гарантирана слава. Но най-щастлив го прави телеграма от Линч, с която той го информира, че предложението му е събудило също тъй голям ентусиазъм сред американските научни институции. Тези фондации не само разполагат с повече пари от европейските, но са и по-отворени към теорията на Фосет. Директорът на Американското географско дружество доктор Исая Боуман е бил член на експедицията на Хайрам Бингам, открила Мачу Пикчу, което навремето учените изобщо не очаквали да бъде намерено. Доктор Боуман казва пред репортер: „Полковник Фосет отдавна ни е известен като човек със силен характер и безукорна почтеност. Храним голямо доверие в способностите му, както и в неговата компетентност и надеждност като учен“. Американското географско дружество предлага на експедицията сума от хиляда долара; Музеят на американските индианци ги следва с още хиляда.

На 4 ноември 1924 година Фосет пише на Келти: „По телеграмата и писмата на Линч съдя, че начинанието е грабнало интереса на американците. Тъкмо това е онзи романтичен дух, който е създавал и ще продължава да създава империи“. Предупреждава, че ще се стигне дотам да се оповести, че „един съвременен Колумб е отхвърлен в Англия“, и предлага на дружеството последен шанс да подкрепи мисията. „Кралското географско дружество ме създаде като изследовател и аз не искам те да бъдат изключени от тази историческа експедиция“, казва той. Накрая, след като Келти и други поддръжници лобират в негова полза и след като учените по света гравитират към възможност за съществуване на Z, дружеството гласува да подкрепи експедицията и да помогне за оборудването й .

Общата събрана сума възлиза на приблизително пет хиляди долара – по-малка от стойността на една от радиостанциите на доктор Райс. Това не са достатъчно пари за Фосет, Джак и Рали, няма за заплата на двете момчета, а повечето от финансирането, обещано от вестниците, ще дойде чак след завършването на пътешествието. „Ако не се върнат, няма да има нищо за издръжка на семейството“, пише Нина на Лардж.

„Не е сума, която би вдъхновила повечето изследователи“, пише Фосет на Келти. Но в друго писмо добавя: „В някои отношения съм доволен, че нито един от трима ни няма да спечели и цент преди успеха на пътуването. Така никой няма да каже, че преследваме печалби с това свое твърде рисково начинание. Неговата цел е чисто научна и то е вдъхновявано от извънредно големия ни личен интерес към темата“.

Фосет и Джак посещават Кралското географско дружество и като че всички лоши чувства и огорчения са се изпарили. Всички им пожелават успех. Рийвс, кураторът на географските карти на дружеството, по-късно си спомня колко „прекрасен младеж е Джак, добре сложен, висок и силен като баща си“. Фосет изразява своята признателност към Рийвс и Келти, които никога не са се поколебали в своята подкрепа. „Ще съм щастлив да ви разправя цялата история след три години“, казва им.

В Стоук Канън Фосет, Джак и останалите от семейството са заети с трескави планове и приготвяне на багаж. Решено е Нина и четиринайсетгодишната Джоун да се преместят на португалския остров Мадейра, където животът е по-евтин. Брайън, съкрушен, че баща му не го е взел за експедицията, насочва вниманието си към железопътния транспорт. С помощта на Фосет си е намерил работа в железопътна компания в Перу и пръв ще отпътува за Южна Америка. Семейството изпраща Брайън, който е едва на седемнайсет години, на гарата.

Фосет казва на Брайън, че върху него пада грижата за майка му и сестра му по време на експедицията и се очаква да им помага колкото може финансово, та да оцелеят. Семейството си прави планове за времето, когато Фосет и Джак ще се завърнат като герои. „След две години щяха да се приберат и когато дойдеше време за първия ми отпуск, всички щяхме отново да се срещнем в Англия – спомня си по-късно Брайън. – А после щяхме да си устроим семейния дом в Бразилия, където очевидно щеше да е съсредоточена работата през бъдещите години.“ Брайън се сбогува със семейсвото си и се качва на влака. Гледа през прозореца как баща му и брат му бавно изчезват от поглед.

На 3 декември 1924 година Фосет и Джак се сбогуват с Джоун и Нина и се качват на борда на „Аквитания“ за Ню Йорк, където ще се срещнат с Рали. Пътят към Z най-сетне изглежда осигурен. Само че когато след седмица пристигат в Ню Йорк, Фосет установява, че неговият бизнес партньор с „безукорен характер“ се е затворил в хотел „Уолдорф Астория“ пиян и заобиколен с проститутки. „Поддал се беше на съблазънта на бутилката, вездесъща в този Град на сухия режим“, пише Фосет до Кралското географско дружество. Пише, че Линч „вероятно страда от алкохолна аберация, придружена със сексуални смущения“. Въпросната аберация е намалила фонда на експедицията с повече от хиляда долара и Фосет се бои, че има опасност мисията да се провали, преди да е започнала. Но начинанието вече е станало международна сензация и това подтиква Джон Рокфелер младши, наследник на милиардера, основател на „Стандард Ойл“, и съмишленик на доктор Боуман, да предложи чек за четири хиляди и петстотин долара, така че „планът да бъде вкаран в действие незабавно“.

Пътят към Z отново е отворен и Фосет не успява дори да развихри пословичния си гняв срещу Линч, който се е върнал опозорен в Лондон. „Той откри пътя за това проучване, което му прави чест все пак, а се знае, че боговете понякога избират странни изпълнители за целите си“, пише Фосет до Кралското географско дружество. И добавя: „Аз силно вярвам в Закона на компенсацията“. Убеден е, че е жертвал всичко, което има, за да достигне Z. Сега се надява да получи онова, което нарича „честта на безсмъртието“.