Изгубеният град Z

БЛАГОДАРНОСТИ

Изпитвам благодарност към много хора, които дадоха приноса си за този проект. Внучката на Фосет Ролет дьо Монте-Герен и правнучката му Изабел великодушно ми предоставиха достъп до дневниците, писмата и снимките на Фосет. Доктор Питър Фортескю, деветдесет и пет годишният племенник на Пърси Фосет, ми даде екземпляр от своите непубликувани мемоари; ясно си спомняше как като момче видял Пърси и Джак Фосет на тържествена вечеря по случай изпращането им за тяхното пътуване до басейна на Амазонка. Две от децата на Хенри Костин – Майкъл и Мери – споделиха спомени за баща си и ми показаха личните му писма. Ан Макдоналд, братовчедка на Рали Римъл, ми предостави последните му писма до дома. Робърт Темпъл, изпълнител на литературното завещание на Едуард Дъглас Фосет, и Оливия, съпругата на Робърт, хвърлиха светлина върху забележителния живот на по-големия брат на Пърси. Марк, синът на Джордж Милър Дайът, и Джон Д. Фарингтън, племенник на доктор Алегзандър Хамилтън Райс, ми разказаха важни моменти от начинанията на своите роднини. Джеймс Линч ми описа собственото си пътешествие, изпълнено с мъчителни преживявания.

В голям дълг съм и към редица научни институции и невероятните им служители. Най-вече искам да благодаря на Сара Стронг, Джули Карингтън, Джейми Оуен и на всички останали в Кралското географско дружество; на Морис Пол Евънс от Кралския артилерийски музей; на Питър Луис от Американското географско дружество; на Вира Фейлас от Националната библиотека на Бразилия; на Шийла Маккензи от Националната библиотека на Шотландия; на Норуд Кър и Мери Джо Скот от Департамента по архиви и история на Алабама; и на Елизабет Дън от Библиотеката за редки книги, ръкописи и специални колекции към Университета „Дюк“.

Никога не бих се измъкнал от джунглата без моя прекрасен и весел водач Паоло Пинадже. Признателен съм и на индианците от племената бакаири, калапало и куикуро, задето ме приеха в селищата си и ми разказваха не само за Фосет, а и за своята богата история и култура.

За да получа знания за амазонската археология и география, черпих от мъдростта на няколко учени: Елън Басо, Уилям Деневан, Кларк Ериксън, Сузана Хехт, Едуардо Невес, Ана Рузвелт и Нийл Уайтхед – но те не носят никаква отговорност за думите ми. Специални благодарности бих желал да изкажа на Джеймс Питърсън, който бе убит в амазонската джунгла малко след като разговаряхме – светът бе лишен от блестящ учен и невероятно благороден човек. Излишно е да казвам, че тази книга щеше да има много по-различен финал, ако не беше археологът Майкъл Хекънбъргър, талантлив и безстрашен учен, който е сторил толкова много да хвърли светлина върху древните цивилизации на Амазония.

Уилям Лоутър, Миша Уилямс и Ерме Лийл са извършили невероятно мащабни проучвания за Фосет и търпеливо отговаряха на въпросите ми.

В Съединените щати няколко страхотни млади журналисти ми помагаха на различни етапи в проучванията ми: сред тях са Уолтър Алакрон, Дейвид Гура и Тод Нийл. В Бразилия Мариана Ферейра, Лена Ферейра и Джулиана Лотман ми помогнаха за откриването на купища документи, а в Англия Гита Данешу се нае да открие важен доклад. Нана Асфур, Луиджи Софио и Маркос Стюрнагел извършиха първокласни преводи; Ан Голдстайн разчете древен италиански текст. Анди Йънг ми оказа неоценима помощ и с проверка на фактите, и с преводи от португалски. Нанди Родриго направи спешни проучвания и полезни редакторски предложения.

Нямам думи да благодаря достатъчно на Сузан Лий, забележителна млада журналистка, която работеше като репортер и за сверяването на факти относно този проект месеци наред. Тя въплъщава всички най-добри качества на професията – страст, интелигентност и упоритост.

Много приятели ми се притекоха на помощ в редакторската работа по книгата и ме тласнаха да прекося линията на финиша. Особено много искам да изкажа признателност на Бъркхард Билджър, Джонатан Чейт, Уорън Коен, Джонатан Кьон, Ейми Дейвидсън, Джефри Франк, Лорънс Фридман, Тад Френд, Дейвид Грийнбърг, Рафи Качадуриян, Лариса Макфаркухар, Катрин Марш, Стивън Меткаф, Иън Паркър, Ник Помгартън, Алекс Рос, Маргарет Талбот и Джейсън Зенгерле.

Щастливец съм, че бях заобиколен от талантливите редактори в „Нюйоркър“. Даниъл Залевски е един от най-умните и талантливи редактори в издателския бизнес и с невероятно усърдие редактира статията, появила се в списанието, а после ми даде безценни съвети за книгата. Дороти Уикъндън, която взе ръкописа дори на почивката си, даде своя принос за редактиране и освежаване на текста, с което го подобри неизмеримо. Елизабет Пиърсън-Грифитс е от онези редактори, които правят работата на всеки автор по-добра, и всяка страница спечели от прекрасния й усет към езика. Никога няма да мога да се отблагодаря на Дейвид Ремник, който се съгласи да ме изпрати в джунглата в издирване на Z и който, когато проектът започна да се разраства и да обсебва живота ми, стори всичко възможно да ми позволи да го довърша. Тази книга нямаше да я има без него.

Кати Робинс и Дейвид Халпърн от „Робинс Офис“ и Матю Снайдър от САА са повече от прекрасни агенти; те бяха мъдри съветници, борбени съюзници и преди всичко – верни приятели. Искам да благодаря и на всички останали в „Робинс Офис“, особено на Кейт Рицо.

Едно най-хубавите неща в писането на тази книга беше възможността да работя с изключителния екип в „Дъбълдей“. Уилям Томас беше мечтата на всеки автор: проницателен и щателен редактор, а също така неуморим работяга, който даде всичко от себе си за този проект. Стивън Рубин насочваше тази книга от замисъла й до самото й публикуване с невероятен дух и мъдрост. Целият екип на „Дъбълдей“ – включително Бет Алегзандър, Мария Кареля, Мелиса Даначко, Тод Доути, Патриша Флин, Джон Фонтана, Катрин Полок, Ингрид Стърнър и Кати Трейгър – беше върховен.

В лицето на Джон и Нина Дарнтън имам не само прекрасни тъст и тъща, но и първокласни редактори. Сестра ми Алисън с цялото й семейство и брат ми Едуард бяха непрестанен извор на насърчения. Такава бе и майка ми Филис, мой невероятно ценен наставник през годините. Баща ми Виктор не само ме подкрепяше по всякакъв начин, но продължава да ми показва чудесата на живот, изпълнен с приключения.

Надявам се един ден синът ми Закари и дъщеря ми Ела, която се роди след пътешествието ми, да прочетат тази книга и да решат, че татко им все пак не е чак такъв стар досадник. Накрая искам да благодаря на съпругата си Кира, която отдаде на тази книга повече, отколкото мога да опиша с думи и която винаги ще бъде всичко за мен. Тя, Закари и Ела ми поднесоха възможно най-удовлетворяващото и изумително пътешествие.