Който се страхува от мечки…

Гурвин очакваше старши инспектора, но заради въоръжен грабеж в центъра рано сутринта изпратиха само един полицай, за да вземе доклада по случая.

С русите си къдрици и изящни черти на лицето Якоб Скаре напомняше на недорасло момче от училищен хор. Униформата му отиваше изключително много, стоеше на елегантното му тяло като шита по мярка. Самият Гурвин така и не успя да свикне с тази дреха. Може би тя не подхождаше на фигурата му. Така или иначе, униформата не се спогоди с тялото му.

Самодоволното изражение на младия мъж предизвика неприятно усещане у Гурвин. Неволно се размисли за собствения си живот. Имаше навика да го прави от време на време, но обичаше сам да решава кога.

Първоначалният ужас от убийството на Халдис Хурн се бе поуталожил. Гурвин стана обект на внимание, каквото не бе получавал от дълго време. Пред себе си нямаше как да не признае, че това му харесва. Но той познаваше Халдис. Внезапно се сети какво повтаряше често тя, когато като малки той и другарите му заставаха пред вратата й, за да си изпросят нещо.

Прекалено много сте се навъдили! Когато аз бях млада, оцеляваха само най-коравите сополанковци!

— Как мислите — подзе предпазливо Гурвин, след като забеляза подаващия се от джоба на Скаре пакет цигари, — дали да се осмелим да нарушим забраната за пушене?

Скаре кимна и извади пакета от джоба си.

— Израснах с Халдис и Турвал — започна разказа си Гурвин и си дръпна от цигарата. — Разрешаваха ни да берем ревен и малини зад навеса им. А и тя не беше кой знае колко стара. На седемдесет и шест, това си е направо нищо. Намираше се в добра форма. И Турвал беше здравеняк, но почина от инфаркт преди седем години.

— Значи е живеела сама? — Скаре издуха дима нагоре към тавана.

— Нямаха деца. Тя нямаше други роднини, освен по-малката си сестра. Тя живее в Хамерфест.

— Подготвили сте доклад по случая. Мога ли да го видя?

Гурвин извади от чекмеджето на бюрото си найлонов джоб и го подаде на Скаре. Младият полицай го изчете най-съвестно.

— „До момента не е известно дали нещо е взето от жилището й.“ Претърсихте ли чекмеджетата и шкафовете в дома на Халдис Хурн?

— Всъщност знаете ли, Халдис имаше много сребърни прибори. Всичко си беше на мястото, в долап във всекидневната. В спалнята намерихме непокътнати малкото й бижута.

— А пари в брой?

— Не знаем дали изобщо е държала вкъщи пари в брой.

— Но намерихте ли дамската й чанта?

— Да, закачена на кука в спалнята.

— А портмонето й?

— Вярно, не намерихме портмоне.

— Някои крадци вземат само пари в брой — отбеляза Скаре. — Например тип, който би се сблъскал с трудности при продажбата на ценности, защото няма връзки в престъпните среди. Едва ли целта му е била да я убива. Вероятно го е изненадала. Може би се е промъкнал в кухнята зад гърба й, докато е била в двора.

— А после внезапно се е появила на вратата, това ли имате предвид?

— Да, примерно. Трябва да разберем дали са откраднати пари в брой. Сама ли се грижеше за покупките?

— Случваше се, макар и рядко, да ходи до града с такси. Веднъж в седмицата търговец й носеше хранителни продукти.

— Значи той е доставял продукти, а тя му е плащала в брой? Или ги е вписвала на сметката си?

— Нямам представа.

— Обадете му се — помоли го Скаре. — Вероятно знае къде си е държала парите. Ако му е имала доверие.

— Според мен е благонадежден човек — увери го Гурвин и взе слушалката. Свърза се с търговеца и известно време разговаря полугласно с него. — Криела портмонето си в метална кутия за хляб върху кухненския плот. За ваше сведение при огледа повдигнах капака на кутията. Вътре намерих половин хляб, но не и портмоне. Търговецът ми описа портмонето: червено, кожено, с шарка. Имитация на крокодилска кожа, с месингова закопчалка.

Скаре отново зачете доклада.

— Близо до стопанството на Халдис е забелязано лице на име Ерки Юрма. Разкажете ми що за човек е той. Благонадеждно ли е момчето, което го е видяло?

— По въпроса може да се поспори — усмихна се Гурвин при спомена за Каник. — Но ако казва истината, се открива главозамайваща версия. Вкараха Ерки принудително в психиатричната клиника „Пътеводителя“ и той е избягал оттам преди няколко дена. С други думи, не е никак за подценяване възможността да се е върнал и да се скита из гората.

— Способен ли е да пребие човек до смърт?

— Не е с всичкия си.

— Опишете ми го. Кой е той всъщност?

— Млад мъж, ваш връстник. Роден е във Валтимо, Финландия. Израснал е с родителите си и по-малката си сестра. Винаги е бил различен. Не знам каква диагноза са му поставили, но е напълно непредсказуем. В такова състояние е от години.

— Опасен ли е?

— Няма как да сме сигурни. За него се разказват много истории, но не допускам всички да са истина. Превърнал се е почти в легендарна фигура, с която плашим децата, за да ги накараме да се приберат вечер. И аз не правя изключение като родител.

— Но той е бил принудително прибран в клиника. Това означава ли, че го смятат за опасен?

— Вероятно представлява заплаха преди всичко за себе си. Всеки път когато в селото се случи инцидент, набеждават Ерки. Открай време е било така, още от детството му. Ако не го обвинят директно, сякаш той самият поема отговорността. Не знам какво иска да постигне с това си поведение. А, и много често си говори сам.

— Значи е психотичен?

— Да, готов съм да се обзаложа. Ситуацията, в която Ерки се появява близо до двора на Халдис в деня на убийството й, не е изключение. И преди са се случвали подобни неща, но никога не сме успявали да го уличим в престъпление. Той витае като зла прокоба, като черната птица в приказките, предвещаваща смърт. Простете, че не говоря само по същество — въздъхна Гурвин, — но се опитвам да ви опиша Ерки, както биха го направили тукашните хора.

— Откога е психично болен?

Скаре изтръска пепелта от цигарата си в чашата за кафе на шерифа.

— Не знам с точност, но май винаги си е бил такъв, различен от останалите, особняк, странящ от хората. Никога не е имал приятели. Според мен не иска да има. На осем години изгуби майка си и май тогава започнаха всички проблеми. След смъртта й бащата заведе Ерки и сестра му в Щатите, в Ню Йорк. Останаха там седем години. Говори се, че Ерки ходел да чиракува при някакъв тамошен факир.

— Факир? — усмихна се Скаре. — Искате да кажете магьосник?

— Не знам точно какъв е бил. Май по-скоро вълшебник. Когато се прибраха в Норвегия, плъзнаха слухове, че Ерки може да предизвиква събитията. Нали се сещате, със силата на волята си.

— Мили боже — поклати скептично глава Скаре.

— Смейте се, колкото си искате, но аз познавам хора, много по-здраво стъпили на земята и от двама ни, които ще ви разкажат какви ли не странни неща за Ерки Юрма. Турвал Хурн, например, е споделял, че кучето му ръмжало с изтеглени назад уши, когато усетело близостта на Ерки. В повечето случаи дори започвало да се държи така известно време преди появата на Ерки, все едно усещало миризмата му от разстояние. По принцип той вони, винаги е много мръсен. Разказват се истории за побягнали, подплашени коне, чийто път е пресякъл; за внезапно спрели часовници; за гръмнали електрически крушки; за затръшващи се врати. Той прилича на неочакван порив на вятъра, който вдига вихрушка от опадалите по земята листа. А и има особен поглед, сякаш идва от друго, по-висше измерение. Извинете ме — изведнъж се сепна Гурвин. — Не се изказвам особено ласкаво за него, но няма как да намеря смекчаващи поведението му обстоятелства. Както и да погледнем нещата, той е противен и отблъскващ.

— Не можем да приемем, че е убиец само защото е ловък магьосник, има нюх към ефектите или страда от някаква болест — замислено отбеляза Скаре. — Ще се свържем с болницата и ще поговорим с лекуващия лекар. Сигурно ще ни каже някои неща. При всички положения трябва да го открием, за да изясним какво е правил до стопанството. Отпечатъците по мотиката са лоши, така ли?

— Освен отпечатъците на Халдис има два съвсем незначителни. Това ми се струва странно. Дръжката на мотиката е от фибростъкло и нейните отпечатъци са невероятно ясни. Няма как убиецът да е избърсал своите, защото така би изличил и нейните. Намерихме обаче много отпечатъци в къщата, няколко следи от стъпки в локвата, кръв на стълбите, няколко в коридора и няколко в кухнята. Възможно е да са от подметки на маратонки. Грайферите се виждат ясно. Това би трябвало да ни помогне. Криминалистите ще изготвят черно-бели скици на обувките. Убийството всъщност е станало в коридора. Халдис се е намирала с гръб към стълбите, убиецът я е нападнал от къщата. Вероятно мотиката първо е била у нея, а той я е отскубнал от ръцете й. Да, но тогава не разбирам защо по мотиката няма негови отпечатъци. Освен това не ми стана ясно защо я е убил. Ако е взел парите, е можел просто да избяга с тях. Тя не би го настигнала. Но има и друго. Халдис беше костелив орех. Обзалагам се, че е застанала на вратата и му е препречила пътя. Направо я виждам пред очите си — тихо промърмори той. — Бясната Халдис, която кипи от справедливо негодувание.

— Сигурно е я убил, защото са се познавали и тя е щяла да подаде оплакване в полицията.

— Възможно е. Тя познаваше Ерки много добре. Щом е избягал от психиатрична клиника, едва ли е имал пари. Нуждаел се е от средства.

Скаре кимна.

— Но кражбата не му е донесла голяма плячка — продължи шерифът. — Тя едва ли е държала много пари у дома си. Нали живееше сама.

— Да, но далеч от хората. Според мен най-големият й страх не е бил, че ще я ограбят. Преживяла ли е друго нещастие?

— Не, а и тя беше силна жена. Не бих се учудил, ако буквално се е нахвърлила на крадеца с мотиката.

— В такъв случай теоретически е възможно убиецът да е ранен.

— Видяхте ли снимките на трупа й?

— Да.

— Не са особено приятни за гледане, нали?

За миг Скаре изпита слабост при спомена за тази сутрин, когато сложиха снимките върху бюрото му.

— Къде живее бащата на Ерки Юрма?

— Замина си за САЩ.

— А сестра му?

— И тя.

— Не поддържат ли контакт?

— Не. Не че не искат, просто Ерки не желае да ги вижда.

— Знаете ли каква е причината?

— Смята, че ги превъзхожда.

— Така ли?

— Да, обзет е от чувството за превъзходство над всички. Живее в свой собствен свят, има си собствени закони. В тази своя вселена той е господарят. Трудно е за обяснение. Трябва сам да го видите, за да разберете що за птица е.

— Щом е толкова сериозно болен, сигурно изпада в отчаяние?

— Отчаяние? — Гурвин претегли думата, сякаш никога не го бе спохождала подобна мисъл. — Ако е така, прикрива го доста добре.

Скаре кимна към пътя.

— Издадохме заповед за издирване. Ще ме заведете ли до стопанството? Искам да разгледам къщата.

Гурвин грабна якето от облегалката на стола си. За миг замръзна на мястото си.

— Ще отидем със субаруто — предложи той. — Дотам е дяволски стръмно.

Гората около стопанството изглеждаше по-гъста от обикновено. Сякаш дърветата стояха изправени мирно, за да отдадат почит на покойницата, която приживе поддържаше всичко наоколо. И независимо че в двора й нищо не вехнеше, че градинските сечива и количката винаги си бяха по местата и на пейката никога не се виждаха забравени дрехи, метнати на слънце, сега мястото имаше вид на напълно изоставено. Вече не дишаше. Цветята под кухненския прозорец клюмаха. Само след двайсет и четири часа под жаркото слънце животът им се намираше в опасност. По стълбите, макар и измити, все още се виждаше тъмно петно. Скаре плъзна поглед над гората.

— Какво е правило онова момче тук?

— Стреляло е с лък по врани.

— Позволено ли е?

— Не, разбира се, но той не спазва правилата. Живее в детски дом.

Последните думи на Гурвин обясниха всичко. Скаре схвана ситуацията.

— И е знаело кой е Ерки?

— Да. Ерки има доста характерен външен вид и не може да се сбърка с другиго. Наистина съчувствам на момчето. Първо е намерило Халдис мъртва, после е мярнало Ерки между дърветата. Сърцето му щеше да се пръсне, когато дойде в кабинета ми. Сигурно си е помислило, че ще бъде следващата жертва.

— Ерки дали го е видял?

— Май да.

— Но не е направил опит да го спре?

— Очевидно не. Изчезнал в гората.

— Хайде да влезем.

Гурвин отключи и първи прекрачи прага, мина през малкия коридор и влезе в кухнята. Скаре стъпи върху линолеума и започна да добива представа каква е била Халдис Хурн. Огледа разтребената кухня. Медните съдове лъщяха до блясък. Мивката беше от старомодния вид, със зелен гумен ръб. Хладилникът също бе купен отдавна. Върху перваза на прозореца лежеше сгънат вчерашният вестник. Иначе Халдис бе почистила помещението с прахосмукачка. Скаре повдигна капака на кутията за хляб.

— Къде открихте отпечатъци от пръсти?

— По дръжките на вратите и по рамката на вратата към кухнята. По кутията за хляб има само отпечатъци на Халдис. Ако отпечатъците са на извършителя, защо тогава са толкова неясни по мотиката? И защо не е оставил следи от пръстите си по кутията за хляб, щом е взел портмонето й? Това е невъзможно, та нали е пипал разни предмети из къщата? Просто не ми го побира главата.

Скаре присви очи.

— Но нали все пак при Халдис са се отбивали разни познати? Може те да са оставили отпечатъци.

— Това не се случваше често. А, намерихме писмо с клеймо от тази седмица, изпратено от Осло. „В скоро време ще се отбия да те видя. Поздрави, Кристофър.“

— Неин роднина?

— Все още не знаем. Предполагам, че е познавала убиеца си. Статистиката също е на моя страна. Изпаднал е в паника.

— Ние, хората, понякога сме толкова слаби.

Скаре влезе във всекидневната. Върху люлеещия се стол бе метнато вълнено одеяло. Той го вдигна и предпазливо го подуши. Усети мириса на сапун и камфоров спирт. Косъм от одеялото погъделичка носа му. Той го хвана с два пръста: сребрист косъм, дълъг около половин метър.

— Толкова ли дълга беше косата й? — удиви се Скаре.

— Да — кимна Гурвин. — Като млада е била голяма красавица. Ние, децата, не го оценявахме, на нас ни се струваше просто дебела и симпатична. Ето там има снимка от сватбата й.

Скаре се приближи до указаното място. Невестата Халдис Хурн би спряла дъха на всекиго.

— Роклята й е ушита от коприна на парашут, а булото е стара английска завеса. Тя ни го е казвала. А ние слушахме от приличие, както всички деца, защото все пак трябваше някак да й се отплатим за малините и ревена.

Внезапно той се обърна и се върна в кухнята.

— Къде е спалнята? — подвикна Скаре.

— Зад зеленото перде.

Скаре го дръпна и отвори спалнята. В малката и тясна стая имаше легло с високи фронтони. Халдис бе пригладила грижливо покривката от страната, където някога бе спал Турвал. От прозореца Скаре видя гората и задната част на навеса. Над леглото висеше стих в рамка:

Отдолу някой, вероятно Халдис, бе написал следния коментар със синя химикалка: Ама че страхотия!

Скаре се усмихна леко. Установи, че шерифът е излязъл навън. Последва го и затърси наслуки из тревата. Надяваше да се получи някакво прозрение, да намери някоя улика, пропусната от криминалистите: угарка от цигара, кибритена клечка, каквото и да е. Под кухненския прозорец в ламперията зееше дупка. Явно някой се бе опитал да я заличи, но не съвсем успешно.

— Остана от деня на смъртта на Турвал — посочи я Гурвин. — Тогава Халдис била в кухнята. Турвал карал трактора. Тя му махнала с ръка в знак, че яденето е готово. Забелязала колко бързо кара, доста необичайно за него, сякаш искал да си припомни младините, да се поизфука. Тракторът тракал като бесен. В следващата секунда се блъснал в стената. Тогава тя стояла до прозореца, вторачена в кабината на шофьора. Видяла го, паднал над волана. Починал бил мигновено.

Скаре отново се загледа над върховете на дърветата.

— Къде според вас да търсим Ерки?

Гурвин присви очи срещу слънцето.

— Сигурно се шляе наоколо. Спи на разни места. Не е ходил в апартамента си, поне не засега. Вероятно все още се подвизава в гората.

— А над стопанството има само пусти земи?

— В общи линии да. Необитавана земя с площ четиристотин и трийсет квадратни километра. От другата страна на хребета има няколко вили и останки от някогашни фински поселения. Върху някои от тях са построени планински хижи. През есента ловците ги използват за подслон. Случва се вътре да се отбият и берачи на горски плодове да си починат. Ерки е много издръжлив и е напълно безпредметно да тръгнем из гората и да търсим наслуки. Може да се крие в мазето на болницата, да пътува на автостоп из Швеция или в родната Финландия. Ерки е вечният бродяга.

— Ако е толкова особен, колкото го изкарвате вие, значи се набива на очи.

— Какво значи да се набива на очи. Той се промъква на разни места. Просто се появява някъде неочаквано, без някой да го е чул.

— Разполагаме с първокласни кучета следотърсачи — оптимистично припомни Скаре. — Знаете ли дали взема лекарства?

— Попитайте в болницата. Защо ви интересува?

— Просто се чудя какво ще стане, ако изведнъж спре да ги приема — вдигна рамене Скаре.

— Вътрешните гласове сигурно ще вземат превес.

— Всички си имаме вътрешен глас — усмихна се Скаре.

— Така е, бога ми — кимна Гурвин. — Но поне не им позволяваме да контролират всичките ни действия.

Гурвин внимателно насочи колата надолу през гората. Вдигна се облак прах.

— Където и да се появи Ерки, се случва нещастие — угрижено отбеляза той. — Майка му почина, когато беше на осем, казах ли ви?

Скаре кимна.

— Паднала по стълбите и се пребила. Ерки пое вината за смъртта й.

— Как така?

— Плашеше другите деца с тези си приказки. Хлапетата изгубваха ума и дума от страх и страняха от него. Според мен това беше неговото желание. След няколко години до църквата намериха трупа на възрастен селянин. Според официалната версия паднал от стълба, но очевидци забелязали Ерки да бяга от местопроизшествието. Вероятно разбирате защо селяните вече са си изградили мнение, независимо дали той е замесен в убийството на Халдис, или не. Ако питате мен, и аз клоня натам. Огледайте се! Наоколо е толкова пусто. Хората не идват чак дотук, ако не познават добре района. А Ерки е израснал тук и се ориентира отлично.

— Така е, но има и друго — подзе предпазливо Скаре, опитвайки се да не звучи назидателно. — Митът за пациентите на психиатриите и тяхната склонност към насилие е силно преувеличен. Касае се за предразсъдъци, страх, невежество. Не позволявайте хорските нагласи да замъглят трезвата ви преценка, защото сте ангажиран в разследването. Освен това познавате и Ерки, и Халдис. Ако вестниците се сдобият с подобни изявления за Ерки, ще го изкарат чудовище.

— Точно тук е мъчнотията — погледна го Гурвин. — Той винаги се движи сам, страни от хората и почти не общува. Ние всъщност не знаем що за човек е. Какъв е.

— Болен.

— Така казват — поклати глава Гурвин, — но на мен не ми е ясно как чужди гласове са в състояние да превземат нечия глава и да накарат човека да прави неща, които после не помни.

— Не сме сигурни дали той го е извършил.

— Разполагаме с пръстови отпечатъци и следи от стъпки. Дори и за секунди да забравя какво е направил, няма как да се измъкне от веществените доказателства. Този път сме се сдобили със сериозен материал.

— Май много ви се иска да го тикнете зад решетките? — съвсем невинно попита Скаре.

Гурвин изобщо не прозря намека.

— Би било чудесно. Всички посрещнахме прибирането му в клиниката по параграф пет с облекчение. Най-сетне знаехме къде е той. А сега обикаля някъде навън и си говори сам. Бог да ми е на помощ, но децата ми ще се прибират рано всяка вечер, докато този човек е на свобода.

— Ерки вероятно е по-изплашен и от децата ви — тихо отбеляза Скаре.

Гурвин стисна устни и натисна педала за газта.

— Вие не сте оттук. Не го познавате.

— Така е — усмихна се Скаре, — но вие успяхте да ме заинтригувате, признавам.

— Радвам се, че сте благословен с несломима вяра в хората, но не забравяйте: Халдис е мъртва. Някой е извършил убийство. Качил се е при нея, вдигнал е мотиката и я е забил право в окото й. Независимо дали е Ерки, или някой друг, аз се ужасявам при мисълта, че този човек има право на защита за деяние, което по никакъв начин не може да се оправдае.

— Никой не оправдава деянието, а човека зад него — поправи го Скаре. — А и не знаем защо е била убита Халдис. Нещо против да запаля?

Гурвин поклати глава и затърси цигарите си.

— Какъв е шефът ви? Кажете ми нещо за него.

Скаре се усмихна — несъзнателна реакция при споменаването на името Конрад Сейер.

— Строг, побелял; малко авторитарен; затворен в себе си; съвестен; остър като бръснач; старателен, търпелив, благонадежден и издръжлив; проявява слабост към малки деца и старици.

— А не към зрелите жени?

— Вдовец е. — Скаре погледна през прозореца. — Всъщност единственият обет, който е дал на съпругата си, е да й бъде верен, докато смъртта ги раздели, но той си мисли, че става въпрос за неговата смърт.