Който се страхува от мечки…

Скаре изглеждаше в приповдигнато настроение, току-що си бе взел душ, а и имаше слънчев загар.

— Какво става с теб? — удиви се Сейер.

— Нищо, просто се чувствам добре.

— Ясно. Да са звънили от лабораторията? Сравнили ли са отпечатъците?

— Отпечатъци на Ерки има из цялата къща. Пипал е дори огледалото. По мотиката има неясни отпечатъци, но работят по въпроса.

— Разпечата ли снощния разпит?

— Да, заповядай, шефе.

Подаде на Сейер найлонов джоб с книжа и прехапа долната си устна.

— Какво ще стане с хлапето?

— Нищо особено. Морган потвърди, че е било злополука. Най-вероятно Каник ще остане в детския дом, а това е най-доброто решение с оглед на обстоятелствата. Достатъчно неприятности му се струпаха. Има нужда от спокойствие, а не да го местят някъде за пореден път. Ще отида да го доведа. Едва ли се намира в добра форма, но тая мъничка надежда да е уловил нещо, което е убягнало на Морган, та да получим някакво обяснение.

— Наистина ли се надяваш? — скептично го погледна Скаре. — Та той е едно изплашено до смърт хлапе.

— Децата са наблюдателни — настоя Сейер.

— Всъщност изобщо не са такива. Просто децата обръщат внимание на неща, които по някаква причина убягват на възрастните — поправи го Скаре.

— А това понякога ни е от полза.

— Нещо ти става — намръщи се Скаре.

— В смисъл?

— Като че ли не можеш да приемеш какво се е случило. Никак не ти е присъщо.

— Просто съм любопитен — лаконично отвърна Сейер.

— Виждаш ми се по-скоро изморен.

— Снощи ме сърбеше абсолютно навсякъде — сериозно обясни старши инспекторът и излезе от кабинета след направеното драматично признание.

— Казвате се Мортен Гарпе?

— Да.

— Но се представяте като Морган?

— Сред приятелите ми, дето ги нямам, съм известен като Морган.

— Нямате приятели? Защо тогава се представяте така?

— По-готино е, не мислите ли?

Тук Скаре бе пропуснал да отбележи, че и двамата избухнаха в смях.

— И така, Мортен. С други думи, вие сте сам на света?

— Не ме бива да завързвам приятелства. Имам само един близък приятел и той е на топло. А, и сестра ми в Осло.

— За какво е осъден?

— За въоръжен грабеж. Аз карах колата, но той не ме издаде на полицията. Тези пари от банка „Фокус“ бяха за него.

— Значи отдавна ви е притискал да му се реванширате?

— Да.

— И сега искате да сложите край на изнудването?

— Така или иначе ще лежа дълго в затвора. Вече няма никакво значение.

— Прав сте. Няма. После ще говорим за обира, а сега ми разкажете за Ерки.

Тук Скаре бе отбелязал дългата пауза в разговора им с черта.

— Той ми каза всичко за майка си и ми описа какво се е случило. И двамата с него сме зодия Скорпион. Той е роден седмица след мен. Най-добрите и най-лошите хора са скорпиони, знаете ли?

— Не. Какво искате да кажете с „каза ми всичко“?

Сейер остави книжата и се замисли колко много специалисти години наред се бяха мъчили да изкопчат истината от Ерки с всевъзможни хитрини, а Мортен бе успял да го направи само за няколко часа.

— Помнеше ли той нещо от убийството на Халдис?

— Почти нищо. Спомена, че крещяла и изглеждала заплашително. Очите му се отнесоха нанякъде, когато потъна в спомена.

— Чухте ли го да признава за убийството в прав текст?

— Не. Погледна ме със странните си очи и каза: Нещата просто се случват.

— Стори ли ви се склонен към насилие?

— Нали видяхте носа ми. Ще зарасне грозно, но сега не ми пука. Все ми е едно. Радва ме единствено мисълта каква физиономия ще направи Томи, когато почукам по стената от съседната килия и той разбере, че няма да го огрее.

— Казва се Томи?

— Томи Райн.

— Я виж ти!

Нова линия, знак за прекъсване.

— За какво си говорихте през цялото време?

— Трудно ми е да обобщя. Той приказваше разни странни работи. Говорихме малко за смъртта. Вие замисляли ли сте се по този въпрос? Че всъщност всички ще умрем? Виждам как хората около мен си отиват, но не мога да проумея, че и мен ме очаква същата участ. Днес няколко пъти се помъчих да го асимилирам, но умът ми просто не побира тази мисъл, все едно е нелогично математическо уравнение. Осъзнавате ли го?

— Кое?

— Че ще умрете.

— Да.

— Значи аз не съм в ред.

— Не го вземайте толкова присърце. Рано или късно ще приемете тази мисъл. Познавам хора, по-възрастни от вас, които дори не са си задавали този въпрос. Откъде се беше сдобил Ерки с револвера?

— Попитах го, а той измънка нещо под носа си. Пожелай на ближния си крава и Господ ще ти прати бик.

— Беше ли много пиян накрая?

— Не колкото мен. По думите му нямаше как да се забележи, но походката му стана нестабилна, а преди това доста размяташе ръце и крака.

— Какво си казаха Ерки и Каник?

— Почти нищо. Дебнеха се като куче и котка. Каник изгуби ума и дума от страх, направо не смееше да погледне Ерки.

— Ерки стараеше ли се да го изплаши?

— Не, не мисля. Отнесохме се добре с хлапето, нищо не сме му сторили. Само дето бяхме фиркани. При появата на Каник запоят беше в разгара си, така да се каже. Странно, но след известно вреже той престана да настоява да го пуснели. Успокои се. Тримата се почувствахме някак свързани. Никой не предприемаше нищо. Чакахме да дойдете.

— Каква беше реакцията на Каник, когато открихте, че Ерки е мъртъв?

— Изпадна в ужасна паника. Заклеваше ме да му помогна.

— Как?

— Като ви убедя, че случилото се е злополука.

— А така ли беше?

— Категорично да. Каник се бе прицелил във вратата. Нямало е как да предположи, че вътре има хора, а камо ли че Ерки ще отвори вратата точно в този миг.

— Ясно. Какво друго?

— В смисъл?

— Каник предложи ли да избягате от местопроизшествието или да скриете трупа?

— Не, не. В никакъв случай. Разубедих го.

— Значи все пак го е предложил?

— Ами… не, всъщност не е така. Просто изпадна в паника и се обърка. Разбираемо е. За негов късмет е само на дванайсет и попада под възрастовата граница за съдимост.