Който се страхува от мечки…

Сейер се вторачи съсредоточено в сивия екран.

Проследи банката, гишетата, прозорците към площада, където светлината падаше косо и замъгляваше картината. Камерите бяха запечатали обира от началото до края, но записът беше лош. Представляваше трудност да идентифицират когото и да било. Не успяха да засекат автомобила на крадеца. Вече сигурно отдавна бе офейкал от града. Поставиха полицейска охрана на всички пътища, извеждащи от града, но така и не се появи търсената малка, бяла кола. Вероятно престъпникът отдавна я е паркирал някъде или е минал пред някой мост и продължил на юг, като се е смесил с движещите се из центъра автомобили. Вътрешно Сейер очакваше похитителят да е пуснал жертвата си, но нямаше как да е сигурен. Облегна се на стола и протегна дългите си крака. Разхлаби вратовръзката и запретна ръкави. Ризата му се беше поизмачкала. Разпитаха поред касиерката, управителя на банковия клон и редица свидетели, намирали се пред банката, когато крадецът се бе втурнал да бяга. Самият Сейер написа какво е видял. Преобърна мозъка си, за да си припомни всички възможни подробности. Художникът в полицията го изслуша и разбра. Направи отлична рисунка. Дори Сейер сам прецени резултата като поразително приличащ на крадеца. Или поне в началото. После го загризаха съмнения. Поизправи се на стола, защото някой почука на вратата. Влязоха Скаре и Гурвин. Шерифът погледна Сейер с интерес.

— Разбрах, че се е появил случай с отвлечен човек.

Гурвин подържа смутено слънчевите очила с ръцете си и се настани на свободен стол. Смениха ролите. Сега Гурвин беше нащрек, застанал срещу важните клечки, снабдени с всякакво оборудване.

— От часове гледам този отчайващ запис — мрачно сподели Сейер. — Качеството е ужасно.

— Ще ни го пуснеш ли? — любопитно попита Скаре.

— Разбира се. Сложете си очилата, който носи.

Той пусна видеозаписа за пореден път в очакване на бурната им реакция. На екрана се виждаха гишетата. През входа откъм площада първо влезе младото момиче. Огледа се малко колебливо и се приближи до брошурите. След не повече от петнайсет секунди се появи и крадецът. Той почти се стъписа при вида на влезлия вече клиент. Бързо грабна формуляр и започна да го попълва. После вратата се отвори за трети път и последва очакваната от Сейер бурна реакция.

— Не може да бъде! — извика Скаре. — Ама това не си ли ти, Конрад?

Той хвърли изненадан поглед към началника си. Сейер бе взел решение да посрещне учудването със самообладание. Започна да се смее. Гурвин ги гледаше слисано.

— Аз съм, разбира се. Минах през пешеходната зона на път за службата и неочаквано един от минувачите ми се стори подозрителен. Заприлича ми на банков крадец. Обърнах се и го видях да влиза в банката. Тръгнах след него.

— И? Какво стана?

— Нали виждаш на записа. Надникнах в банката, видях младото момиче, всичко ми се стори нормално и излязох. — Погледна ги обезсърчено. — Просто си излязох оттам.

Скаре избухна в звънлив смях. Дълбоко в душата си Гурвин усети колко му липсват колеги.

— След като съм излязъл от банката, той е започнал обира. Гледайте сега.

Ето го, тръгва към жертвата си. След малко отеква изстрел. Гурвин направо се задъха. Премига няколко пъти и се вторачи изумен в двамата полицаи.

— Трябва незабавно да намерим това момиче — отбеляза Сейер. — Ако не успеем да я измъкнем невредима от тази ситуация, рискуваме похищението да се превърне в мода. Едва ли има нещо по-лошо от това. Заради този ужасен запис е почти невъзможно да я идентифицираме, освен ако някой не я обяви за изчезнала. Така или иначе — той върна записа назад и го пусна отново, — има нещо гнило в цялата работа.

— Какво? — попита Скаре.

— Тя реагира някак странно. Или по-точно казано, не реагира. Не пищи, не размахва отчаяно ръце. Прилича ми почти на изпаднала в транс. С други думи, не ми изглежда изненадана. Сякаш е очаквала нападението. Може би са се уговорили.

Скаре го погледна слисан.

— Да предположим, че похищението е инсценировка. Подготвили са го заедно, а тя му е приятелка.

— Съмнявам се да му е приятелка — неясно промърмори Гурвин, приковал неподвижен поглед в трептящия екран. — Заложникът е мъж. Името му е Ерки Юрма.