Който се страхува от мечки…

Легнал на дивана, Морган все още изглеждаше блед, но поне се беше поуспокоил. Ерки донесе бутилката с уиски. Покри с пръст отвора, та върху отхапания нос на Морган да капе като от пипета. Морган крещеше, сякаш го колеха. Ерки очакваше черепът му да се пръсне всеки момент.

— Стига, стига толкова! Искам да остане и за пиене — изхленчи Морган.

Ерки му подаде бутилката.

— Внимавай да не докоснеш раната с пръсти! Кой знае какво си пипал! Фантазията ми е бедна да си представя — сподели Морган.

Говоренето не му струваше усилие. Думите просто се лееха от устата му и се разлетяваха като пухчета от глухарче.

— Лошо ми е — простена Морган и отпи голяма глътка. Най-после се отпусна на дивана и затвори очи.

— Не е ли по-добре да му откъснем връхчето? — предложи Ерки. — И без това виси.

— За нищо на света! Лекарите вероятно ще успеят да го зашият.

Ерки го огледа. Отново бяха заедно в същата стая. Нямаше къде да отиде. Цареше тишина. Чуваше се единствено тежкото дишане на Морган. Нещо непознато, подобно на воал, се спусна върху тях от тавана. В стаята притъмня и стана по-прохладно. Морган вече не командваше парада. За учудване на Ерки спътникът му прие новата си роля с облекчение. Най-добре двамата да са равнопоставени. Сега ще могат да се поотпуснат, дори да поспят. През целия ден ги съпровождаха само неприятности и кавги. Ерки се нуждаеше от почивка, за да си събере мислите.

— Пусни радиото.

Морган говореше с леко потреперващия глас на болен, за когото се налага да се грижат. „Жалко за носа му — помисли си Ерки, — и преди си беше малък, а сега направо не се забелязва.“

— Време е за новините. Пусни радиото.

Ерки натисна всички копчета едно след друго, преди да успее да го включи. Засуети се, докато разбере откъде да го усили. После седна на пода и хвърли поглед към Морган. Приличаше на бебе, гушнало биберон, в случая — бутилка уиски. След музиката прозвуча гласът на говорителя — този път мъж:

— Във връзка с убийството на седемдесет и шест годишната Халдис Хурн полицията издирва двайсет и четири годишния Ерки Петер Юрма, изчезнал от психиатричната клиника „Пътеводителя“. Издирваният мъж е бил забелязан от наблизо играещо си момче и според местните жители е познавал жертвата. От полицията подчертават, че Юрма е издирван най-вече като свидетел по случая, и молят всички, които знаят нещо за него, да съобщят в най-близкото полицейско управление. Издирваното лице е с височина сто и седемдесет сантиметра, има дълга черна коса и последно е бил облечен в черни дрехи. Върви със силно изразено поклащане на тялото и носи колан с голяма месингова катарама.

В стаята настъпи гробна тишина. Морган се надигна бавно от дивана. Над раната се бе образувала огромна подутина, а потникът му бе пропит с кръв.

— Беше ли близо до къщата й? — В очите му проблесна див ужас. — Видя ли нещо?

Ерки кършеше отчаяно ръце, забил поглед в езерото. Радваше се, задето къпането му се размина. Така или иначе щеше да умре, но не искаше да се удави. Сигурно има и други начини да се пренесеш в небитието.

— Ти ли я уби? Ти ли го направи, Ерки?

Ерки пристъпи колебливо.

— Махай се! Не ме доближавай!

Морган сви колене към гърдите си и се заотдръпва назад.

— Когато те хванат, ще кажеш, че нищо не помниш, нали? Или че гласовете са ти заповядали да го сториш. Само така ще отървеш пандиза. Седни, чуваш ли! Казах ти да седнеш!

Гласът на Морган премина във фалцет. Мъчеше се да си събере мислите. Този глупак не беше просто глупак, а много повече: беше луд за връзване. Бе убил беззащитна старица, а сега двамата се намираха в една и съща стая! По потния гръб на Морган полазиха студени тръпки. Когато най-сетне се престраши да заговори, сякаш се обърна към истерик, когото трябва да успокои:

— Добре, сега ме изслушай. Седни и се отпусни. Просто приеми фактите спокойно. Аз няма да те издам и ти няма да ме издадеш. Ще си поделим парите, ще стигнат и за двама ни. Трябва да намерим начин да стигнем до шведската граница!

Морган продължи да се налива с уиски, приковал разтревожен поглед в Ерки. Опасяваше се да не би побърканият му спътник всеки момент да го разкъса със зъби.

Ерки си спести коментара. В това време Морган се бореше отчаяно да асимилира откритието, а носът му вече пулсираше доста неприятно. Представяше си как възпалението вече се разпространява из тялото му. Ерки отново седна на пода и се опря до стената под прозореца към двора. Морган изпита облекчение, когато го видя да се отдалечава. Всъщност Ерки изглеждаше миролюбив, а и двамата бяха прекарали доста време заедно. Ако искаше да го убие, отдавна да го е направил. Такава възможност се отвори, когато взе револвера до езерото. Макар и да не се смрачаваше, светлината се промени. Какво се бе случило в действителност? Да не би някой да е преместил железопътната стрелка и той да е преминал в друг коловоз, да е поел по друг маршрут, където се оказваше невъзможно да спре?

Морган сложи бутилката върху пода. Останал беше насаме с душевноболен убиец и се налагаше да не губи ума и дума. Впрочем вече не разсъждаваше напълно трезво. Почувства се някак замаян. Започна сериозно да се пита защо бе взел със себе си този проклет заложник. И без него щеше да се справи.

— Значи, те е видяло някакво момче — проточено установи той и се вторачи в Ерки, който приличаше на заспал.

— Дебело хлапе — промърмори Ерки. — Истински цепелин с гърди като на майка ми.

Обърна се към Морган с непроницаем поглед.

— Мозъкът й се стичаше по стълбите.

— Млъквай, не искам да слушам! — изкрещя Морган. Гласът му прогърмя от обзелата го паника.

— Страх те е — установи Ерки.

— Не желая да те слушам! От устата ти валят само налудничави идеи! По-добре си говори с гласовете ти, те ще те разберат.

Последва мълчание. Само от перваза се разнесе леко бръмчеше на муха. Морган обмисляше дали да не се скрие при сестра си в Осло. Тя ще му надуе главата с досадното си опяване, но няма да го издаде. Все пак е малкото й братче. Ограбил е банка, ама не е убил никого. Ето, има хора, дето пребиват старици.

— Не! — изкрещя Ерки и се изправи. Опря се на прозореца и се вторачи навън.

— Защо крякаш така? Да не би сам да се командваш? Я зарежи тези глупости, че вече ми писна. Там няма никого!

Ерки си запуши ушите и се развика:

— Боже мой, стига си вдигал шум, човече!

Морган отново се хвана за носа. Туптенето се усилваше. Идеше му да вие от болка. Този тип си беше луд за връзване. Сигурно дори не си спомняше, че е убил човешко същество.

— Ей, ти — задавено подхвърли той. — Май най-добре да се върнеш в психиатричната клиника. Какво друго ти остава?

Гласът му изтъня. Ерки опря чело о една от прогнилите греди на прозореца и усети как уханната жега изпълва ноздрите му. Над стаята тегнеше мъчителна атмосфера. Това хем му допадаше, хем не. Носеше му спомени. Долу от Мазето се разнесе ропот.

— Двамата с теб сме пълен майтап — въздъхна Морган. — Аз — с ампутиран нос и пълен с мангизи сак, а ти си говориш сам и на съвестта ти тежи убийство. Полицията издирва и двама ни. Направо не е за вярване!

Затвори очи и от устата му се изтръгнаха няколко безуспешни опита за смях.

— Вече хич не ми пука — продължи той. — Все ми е тая какво ще се случи. Така или иначе някой ден всички ще умрем. Защо пък да не пукна в тази прашна съборетина.

Отново легна на дивана. Струваше му се, че бавно се разпада, а в тялото му гъмжи от летящи насекоми. Внезапно го обхвана странно равнодушие. Сигурно разсъдъкът му го напускаше.

— Ще подремна.

Ерки продължаваше да стои до прозореца. Опитваше се да си спомни каква е роклята й, но така и не успя да се сети дали е червена на зелени карета, или зелена на червени карета. Изобщо не съумяваше да я възстанови в ума си. Помнеше обаче плитката й и упоритото й изражение, докато скубеше глухарчетата от тревата. Причината беше съвсем проста: те й разваляха ливадата и трябваше да ги изкорени. После му извика с изпълнен със страх глас.

— Млъквай! — изкрещя той и се разтрепери.

— Извинявай, де — изморено отвърна Морган. — Исках само да те осведомя, че всъщност изобщо не ми пука какво ще стане с мен.

— Ще правя каквото си искам. Ти вече не можеш да ме командваш! — изкрещя Ерки и размаха заплашително вестник през прозореца срещу въображаем противник.

— Нали точно това казвам — промърмори Морган.

Катурна се на една страна, без да сваля ръката от носа си, закриваща го като щит.

— Когато се събудя, ще бъда много болен. Сигурно ще се наложи да слезеш до селото и да доведеш хора. Постъпи, както намериш за добре. Вече не ми пука. Обещах да намеря пари и го направих.

— Името ми е Ерки Петер Юрма. Отивам да си легна.

— Все ми е тая — прошепна Морган.

Ерки влезе в стаичката. Наведе се и порови под дюшека, докато намери револвера. Сложи го на кръста си. Вече беше подготвен.

После се сви на кълбо, мушна якето под главата си и потъна в непробуден сън.