Който се страхува от мечки…

— Елси Юрма — погледна я Сейер, изпълнен с очакване. — Родена на четвърти септември хиляда деветстотин и петдесета. Починала при злополука на осемнайсети януари деветдесет и осма, докарана е тук, в Държавната болница. Не знам дали вече е била мъртва, когато са я довели тук, или е починала вследствие на нараняванията, но някъде в картотеката трябва да има документи по случая. Ще бъдете ли така мила да проверите какво може да откриете?

В очите на медицинската сестра се пробуди любопитство, но тя имаше доста обезсърчен вид, защото в момента повечето служители на болницата бяха в отпуск, не достигаше персонал, а и върлуваше непоносима жега. Сейер се огледа в стаята. Тесен кабинет с папки и книги, натрупани на огромни купчини. И дума не можеше да става за комфорт: двамата със сестрата запълваха цялата стая.

— Случило се е преди шестнайсет години — поучително го осведоми тя, сякаш той не беше го пресметнал. — Междувременно въведохме системата за електронна обработка на информацията. Явно тя не е регистрирана там. Това означава да сляза и да потърся в архива в мазето.

— Година осемдесета, буква Ю. Сигурно се ориентирате отлично, а аз разполагам с време. Ще ви почакам — умолително рече Сейер.

Сестрата беше на видима възраст около двайсет и пет години; висока, силна жена с коса, вързана на конска опашка. Очилата й се бяха свлекли на носа и тя се взираше в Сейер над ръба на червената им рамка.

— Ако не открия нищо в момента, ще се наложи да се върнете друг ден.

Излезе от кабинета, а Сейер се въоръжи с търпение, докато се оглеждаше за забавно четиво. Не намери друго освен списание от дружеството на онкоболните, но то не го изкуши. Потъна в собствените си мисли. На такива места не успяваше да пропъди спомените от времето, когато самият той бродеше неспокоен из дългите коридори, докато лекарите подлагаха тялото на Елисе на тестове, изследвания, медикаментозни терапии и облъчвания, а то постепенно залиняваше. Сейер се беше отнесъл назад във времето, когато сестрата застана на вратата.

— Намерих само това.

Подаде му сбит протокол от една страница, написан при приемането на Елси Юрма в болницата.

— А докладът от аутопсията? — попита Сейер.

— Не го видях.

— Бихте ли потърсили по-късно? Много е важно.

— Ще имам време евентуално в неделя. Засега това е всичко по случая.

— Благодаря — покорно кимна Сейер. — Може ли да взема протокола?

Тя му подаде предавателно-приемателна декларация и той се подписа на указаното място.

— Разполагате ли с две минути, докато го изчета набързо? — умолително я попита той. — Сигурно ще се появят непознати термини.

Сейер плъзна поглед по листа и зачете на глас:

— „Приета в болницата на осемнайсети януари в 16:45. Пристигнала е мъртва с видима фрактура на ръката и челюстта. Значителна кръвозагуба.“ Извинете, но нали е паднала по стълбите? Защо тогава пише „значителна кръвозагуба“?

— Тогава не съм работила тук, за да знам — сухо отвърна тя, но любопитството й отново се събуди. — Била съм на десет години. Сигурен ли сте, че е паднала по стълбите?

— Така ми казаха. Осемгодишният й син е бил при нея, когато нещастието се е случило.

— Възможно е — колебливо рече тя. — Но няма как да ви помогна, ако нямам доклада от аутопсията пред себе си.

Тя изчете протокола още веднъж.

— Да — заключи тя, — наистина е странно. Претърпяла е значителна кръвозагуба. Дори и само тя би могла да й отнеме живота. Нямам представа обаче каква причина за настъпване на смъртта са установили в крайна сметка.

— Сериозни наранявания ли получава човек вследствие от падане по стълби?

— И то много — кимна тя. — Особено ако става дума за възрастен човек.

— Но тя не е била възрастна — посочи към листа Сейер. — Елси Юрма е родена през 1950-а. Значи тогава е била на около трийсет, нали?

— Защо не потърсите сина й, нали той е бил свидетел на инцидента?

— Така е — замислено се съгласи Сейер. — Точно това правим в момента.

Изправи се и й благодари. Излезе и се загледа в Съдебномедицинския институт. Някъде там лежеше тялото на Халдис. Сейер се насочи към входа, без да знае с каква цел влиза вътре. Твърде рано беше да разпитва подробно за аутопсията. Вероятно редът на Халдис щеше да дойде след седмица-две. Сейер показа служебната си карта и тя веднага му осигури достъп до цялата сграда. Както и очакваше, намери Снурасон в една от залите за аутопсия. Обърнат с гръб, патологът се канеше да надене гумени ръкавици. Върху масата пред него се виждаше неособено голям бял пакет. Всъщност едва ли надвишаваше размерите на куче. Сейер се намръщи при мисълта, че е възможно в пакета да има труп на пеленаче.

Лекарят се обърна и вдигна едната си вежда.

— Конрад?

— Какво е това? — попита Сейер и кимна към белия пакет.

— Не е Халдис Хурн — отвърна хладно Снурасон. — Сигурно си се досетил сам. А аз наистина се питам какво търсиш тук в такъв безбожно ранен час?

Сейер се усмихна накриво.

— Знам, че не си стигнал до Халдис Хурн, разбира се, но се мотаех наоколо и реших да се отбия.

— Ясно.

— Само за да я видя, не за друго. Да си нахвърля някои идеи.

— Надяваш се да ти проговори?

— Нещо такова.

Снурасон си свали ръкавиците.

— Не се надявай.

— Така е, искам само да надникна. Ако се наложи, ще говоря аз, за да не настъпи тягостно мълчание.

— Но най-много ти се ще да стоя до теб и да разсъждавам на глас. Ясно ми е на какво се надяваш, познавам те. Това е най-големият ми кошмар.

— Ще надникна само за секунда.

— Нали присъства на огледа на местопрестъплението и направихте прекрасни снимки на жената?

— Да, но това стана вчера.

Снурасон отстъпи. Сейер го последва до асансьора и двамата слязоха в мазето, където се намираше хладилното помещение на моргата. Патологът порови в картотеката, откри номера на чекмеджето с трупа й и го издърпа.

— На ваше разположение е, господине — шеговито се обърна той към Сейер и свали чаршафа.

Гледката не беше никак привлекателна. Оцелялото непокътнато око чернееше като катран. На мястото на другото мотиката, забита надълбоко, бе разсякла напряко носа й. Вътрешните кръвоизливи обагряха челото и слепоочието й във виолетово.

— Рана с ширина осем сантиметра и половина и дълбочина четиринайсет сантиметра. Точната ширина и дължина на острието — лаконично отбеляза Снурасон.

— Незначителна порезна рана на дясната ръка, получена при самоотбрана. Острието леко я е остъргало. Значителен единичен хематом в свободната съединителна тъкан на дясното око, получен в резултат от счупването на черепните кости.

Сейер се насили да се надвеси над лицето на мъртвата.

— Какво ще ми кажеш за ъгъла?

— Има две възможности — отвърна Снурасон, докато се бореше с принципите си, които не допускаха прибързани заключения. — Лежала е на земята, когато са я ударили с мотиката, или е стояла изправена и е вдигнала ужасено глава, когато острието се е устремило към нея. Както виждаш, мотиката е забита в очната й кухина точно под веждата и е навлязла навътре в задната част на главата.

— Случило се е бързо, внезапно, нали?

— Няма откъде да знам — опита се да се изплъзне Снурасон. — Не намирам други следи от борба. Дрехите й например не са скъсани, а и, както вероятно си спомняш, е била обута в дървени обувки, когато са я намерили. Сигурно си прав. Това ме озадачава. Убита е със собствената й мотика, следователно убиецът едва ли е планирал деянието си. В паниката си е грабнал каквото му е попаднало пред очите. Изпаднал е в неконтролируем гняв или силен страх, а най-вероятно и двете. От статистическа гледна точка това е рядко срещано убийство. Очевидно е било извършено в състояние на афект. Нали разполагате с отпечатъци?

— Да — кимна Сейер. — Взехме от къщата, а по мотиката има още два незначителни отпечатъка. За наш късмет Халдис Хурн е живеела сама. Броят на хората, влизали в дома й и докосвали предметите там, е ограничен. Времето работи в наша полза — додаде той.

— Доволен ли си?

— Да, благодаря ти.

Снурасон отново покри тялото с чаршафа и прибра чекмеджето.

— Ще ти се обадя.

Сейер се върна в Камарата. Мисълта за Сара Стрюел се промъкваше в съзнанието му и изместваше обезобразеното лице на Халдис Хурн. Виждаше гладката кожа със светлия мъх, тъмните ириси, изсветляващи към зениците.

Всички тези години, прекарани в самота. „Но нали исках да бъда сам — помисли си той, — защо сега искам това да се промени?“

Отново се замисли за Елси Юрма. Защо изобщо е паднала по стълбите? Нещо се е случило, съществува причина тя да се подхлъзне. Та тя е паднала по стълбите в собствения си дом. Познавала е особеностите на стъпалата и неведнъж се е втурвала по тях. Може да е бягала или някой да е разлял вода по тях. Така или иначе имаше причина. Възникваше и въпросът защо нараняванията й са довели до смърт. Би могла да се отърве само с мозъчно сътресение или счупена китка например. „Когато остарея — помисли си внезапно Сейер, — ще взема всички неразрешени криминални случаи от Камарата и ще работя върху тях, без времето да ме притиска, без да се налага да слушам досадните коментари на журналистите и на Холтеман. Аз ще определям при какви условия ще работя. Ще превърна професията си в хоби, Колберг ще ми топли краката, ще си получавам пенсията, ще пия уиски и ще пуша саморъчно свита цигара. Какъв кеф.“