Който се страхува от мечки…

Вместо да работи по убийството във финската земя, той сега седеше зад бюрото, втренчен в тебеширенобял лист. Затвори очи, за да види ясно като на снимка лицето на крадеца. Затруднението идваше от необходимостта да опише на седналия срещу него мъж това лице.

По същия начин мнозина свидетели са седели преди него на същото бюро, плувнали в пот от усилието да си спомнят всичко: особеност, цвят на очите, дължина на носа. Сейер имаше услужлива памет и се смяташе за наблюдателен човек с нюх към детайлите, но в момента се разколеба. В началото беше убеден, че косата на крадеца е руса, но сега съобрази слънчевата светлина, падаща над пешеходната зона. Възможно е да е придала златист отблясък на косата му и затова да се е заблудил. А и мъжът беше облечен в тъмни дрехи, което подсилва заблуждението за светлата коса. Устата беше малка, в това се чувстваше сигурен. Крадецът имаше лек слънчев загар, кожата му изглеждаше леко зачервена. Сейер си спомняше дрехите му. Престъпникът имаше големи мускули, сигурно е тренирал усилено. На височина беше по-нисък от Сейер, всъщност си беше доста нисък за мъж.

Сейер изгледа художника пред себе си. Кариерата му беше започнала във вестник и той бе попаднал съвсем случайно на това работно място. Оказа се изключително подходящ за целта, не на последно място и заради психологическия си подход към очевидците.

— Първо ще ме предразположиш да се отпусна — усмихна се Сейер. — Трябва да спечелиш доверието ми, нали? Да ми покажеш, че ще ме изслушаш и ще ми повярваш.

Устните на художника се разтеглиха в кисела усмивка.

— Не се бой толкова много да не изгубиш контрол над ситуацията, Конрад — сухо го посъветва той. — В момента не си началник, а свидетел на престъпление.

Сейер вдигна ръка в знак на отстъпление.

— Първо искам от теб да забравиш лицето на този мъж.

Сейер се изненада.

— Игнорирай подробностите. Затвори очи. Опитай се да си го представиш и да се сетиш какво впечатление създаде той у теб. Какви сигнали изпращаше точно този човек. Идвал е срещу теб по доста оживена улица и по някаква причина си го забелязал. Защо?

— Изглеждаше озлобен, изпълнен с негативна енергия.

Сейер затвори очи, както го посъветва художникът, и видя крадеца, но сега лицето му представляваше само светло, мъгливо петно в паметта му.

— Крачеше твърдо и забързано, с прибрани рамене. Фигурата му изразяваше смесица от страх и целеустременост. Под повърхността прозираше паника. Изпитваше силен страх — дори не смееше да вдигне очи и да погледне някого. Не ми се стори професионалист. Видя ми се твърде отчаян.

Художникът кимна и отбеляза нещо най-долу на листа.

— Опитай се да опишеш тялото му, каква беше походката му.

— Тялото му беше доста статично. Внимаваше да не прави резки движения. Не размахваше ръце, не се олюляваше, не куцаше. Вървеше право напред с изпънати крака и вдървени рамене.

— Замисли се какви бяха пропорциите на тялото му — продължи художникът. — Ръце и крака в съотношение към торса; големината на главата; дължината на врата; размера на обувките.

— Краката и ръцете му не ми се сториха дълги, по-скоро късички. Е, вярно, той държеше едната си ръка в сака, а другата в джоба, но въпреки това съм останал с такова впечатление. Къс, дебел врат; неголеми стъпала, по-малки от моите, аз нося четирийсет и четвърти номер. Дрехите му стояха небрежно, но личеше, че има мускулесто, набито тяло.

Художникът продължаваше да кима. Хвана молива за първи път и Сейер долови лекия допир на графита до хартията. Линията изпод ръката му пресъздаде нещо трепкащо, живо, движещо се.

— А раменете? Широки или тесни?

— Широки, заоблени. Такива стават, като вдигаш тежести. Не като моите — додаде той.

— Е, твоите са достатъчно широки.

— Но не са така напомпани. Моите са по-плоски и костеливи, нали ме разбираш.

И двамата се разсмяха. Риете, художникът, с прозвището Драскача, беше дребен, пълничък мъж, плешив, с малки овални очила и дълги, тънки пръсти.

— Главата?

— Голяма, кръгла. Пълни бузи, но не топчести. Заоблена брадичка, не беше нито ръбеста, нито категорична, без трапчинки.

— Как беше разположена главата между раменете, ако разбираш какво имам предвид?

— Набита между тях и сякаш издадена малко пред тялото като на сърдито дете.

— Отлично. Това е много съществено — похвали го Драскача. — Сега да обсъдим откъде започва да расте косата.

— Това важно ли е?

— Разбира се. Мястото, където косата започва да расте, определя до голяма степен човешкото лице. Виж, например, твоето. Косата ти започва по равна и права, почти перфектна линия над челото. После линията се спуска към слепоочията и образува извивка. Навсякъде е еднакво гъста. Такива случаи са рядкост.

— Гледай ти.

Сейер поклати глава. Суетността не му беше особено присъща или поне не и в последно време. Никога не би се замислил откъде започва да му расте косата. Припомни си лицето на крадеца и отговори:

— При него линията не беше извита, беше права. Май имаше малко връхче в средата на челото. Късо подстриган, затова го забелязах.

Този подход бавно да се приближават до чертите на лицето му помогна да си спомни по-ясно как изглеждаше мъжът. Художникът определено си разбираше от работата. Възхитен, Сейер гледаше листа и усети как пред очите му бавно се избистря образът на крадеца като негатив, изваден от вана за проявяване на снимки.

— Да минем към косата.

Драскача щриховаше леко, за да може по всяко време да промени рисунката. Не използваше гума. С помощта на множество тънки линии придаваше на образа жизненост.

— Къдрава и гъста като на афроамериканец, много късо подстригана. Като моята — поглади той буйната си къса, четинеста коса.

— А на цвят?

— Руса. Вероятно светлоруса, но не съм съвсем сигурен. Нали знаеш, някои коси изглеждат много светли при някои ситуации и тъмноруси при други, например когато са мокри. Зависи и от светлината. Тук ми е малко трудно. Да кажем, като цвета на твоята коса.

— На моята ли? — вдигна очи Драскача. — Та аз съм плешив.

— Е, като косата, която си имал преди.

— Откъде знаеш каква коса съм имал?

Сейер се поколеба. Не разбра дали е засегнал художника, или се е изложил.

— Нямам представа — призна той. — Просто предположих.

— И се оказа прав. Косата ми е, тоест беше, почти светлоруса. Добро предположение. Много си наблюдателен.

— Започва да заприличва на нашия човек — кимна към скицата Сейер.

— Стигнахме и до очите.

— Лошо. Не ги видях. Той вървеше със забит в тротоара поглед, а в банката беше застанал почти гърбом към мен.

— Жалко, но касиерката ги е видяла. После ще поработя с нея.

— Не, просто е жалко. Направо си е цяло нещастие, дето не се позабавих вътре. Достатъчно съм стар, за да се доверявам на интуицията си.

— Е, невинаги постъпваме правилно. Носът?

— Много къс и доста широк, като на афроамериканец.

— Устата?

— Нацупени малки устни.

— Веждите?

— По-тъмни от косата. Правилни, широки, почти сраснали една с друга.

— Имаше ли скули?

— Не бяха ясно изразени, защото лицето му беше пълно.

— Особени образувания по кожата?

— Абсолютно никакви. Имаше хубава, гладка кожа. Нямаше брада, нито мустак. Току-що се бе избръснал.

— Или е наследил лоши гени. Нещо особено в дрехите?

— Не помня добре, но ми се сториха смущаващи.

— В смисъл?

— Като че ли не бяха негови. Той не би се облякъл така. Изглеждаха старомодни.

— Вероятно отдавна вече ги е сменил. Обувки?

— Кафяви, с връзки.

— А ръцете?

— Не ги видях. Ако са съразмерни, значи са къси и заоблени.

— На колко години ти се стори, Конрад?

— Между деветнайсет и двайсет и четири.

Сейер затвори очи за пореден път, за да се абстрахира от присъствието на художника.

— Ръст?

— Доста по-нисък от мен.

— Всички са по-ниски от теб — сухо отбеляза Драскача.

— Вероятно към метър и седемдесет.

— Тегло?

— Едър мъж, над осемдесет килограма. Не си ме питал за ушите.

— Какви бяха?

— Малки и добре оформени, с кръгли висулки. Не носеше обици.

Сейер се облегна на стола с доволна усмивка.

— Май остана само да определим за коя партия гласува.

— Ти как мислиш? — разхили се художникът.

— Съмнявам се дали въобще гласува.

— Какво видя от заложничката?

— Кажи-речи нищо. Стоеше с гръб към мен. Попитай касиерката — замислено отвърна Сейер. — Да се надяваме, че не е твърде чувствителна.