Който се страхува от мечки…

— Случи ли се нещо? — погледна го въпросително Скаре.

— В смисъл?

— Доста се забави.

Сейер не отговори. Стоеше до мивката с гръб към Скаре. Младият полицай се разколеба. Началникът му наистина си беше доста самовглъбен по природа, но изправеният му гръб сигнализираше за развитие по случая.

— Сдобих се с доста полезна информация — отвърна Сейер, без да се обръща. Пусна чешмата и наплиска пламналото си лице със студена вода. Едва след като се избърса грижливо и прокара пръсти през късата си коса, попита: — Получихме ли снимките на следите от местопрестъплението?

— Не, но ще пристигнат всеки момент. Според лаборантите ни очакват прекрасни черно-бели снимки. Те залагат на маратонки. Следите били от типични зигзагообразни грайфери като на маратонки и имали дължина трийсет и девет сантиметра. Това отговаря на четирийсет и трети размер обувки. Засега знам само това.

— Доктор Стрюел не смята, че Ерки е способен на убийство. Според нея той само хапе, ако го предизвикат.

— Тя? Хапе? — изгледа го продължително Скаре. — Жена ли е? Има ли предположения как ще се държи той в ролята на заложник?

— По думите й при критични ситуации се затваря в себе си. Заема отбранителна позиция. Ние обаче не знаем какъв е крадецът и на какво е способен.

— Може и да са си паснали.

— Няма да е прецедент. Сетих се за нещо друго. Как според теб ще реагира крадецът, ако разбере, че полицията издирва заложника му във връзка с извършено убийство?

— Сигурно ще се изплаши и ще го пусне — подсмихна се Скаре.

— Възможно е. Не е изключено да слуша радио, за да се осведоми докъде е стигнало разследването.

— Но журналистите не знаят нищо, нали? Нямат представа, че заложникът и забелязаният до стопанството на Халдис мъж са едно и също лице.

— Въпрос на време е, не мислиш ли?

Сейер погледна вратата към дългия коридор, където един след друг се редяха кабинетите.

— Тук работим доста хора. Съвсем скоро в пресата ще изтече информация за Ерки.

— И ще стане опасно, нали?

— Ти как би постъпил на мястото на похитителя? Опитай се да мислиш с частта от мозъка си, която е склонна към престъпление.

— О, ама тя е изключително малка! — оплака се Скаре. — Вероятно щях да се изплаша и да го пусна. Щом има ментални проблеми, едва ли е добра компания. Но ако са установили контакт помежду си, сигурно се подкрепят взаимно. Защо му е на единия да издава другия? И двамата са сгазили лука. Ако пък се стигне до конфликт…

— Единият е луд, а другият — въоръжен. Трябва да ги открием — заключи Сейер. — Преди да са се избили. Предлагам да предоставим сведенията на радиото.

— Дали ще ги огласи?

— Сигурно. През това време иди до магазина на Бриген да поговориш с търговеца, снабдявал Халдис с продукти. Единствено той е общувал редовно с нея, тоест веднъж на седмица в продължение на много години. Вероятно са се познавали много добре. Разбери кой е Кристофър, нали намерихме писмо от него в кутията. Успя ли да хапнеш нещо?

— Да. А ти?

— Отивам в детско-юношеския дом да поговоря с момчето, което е открило трупа. После потеглям към Държавната болница.

— Защо?

— Да проверя дали пазят медицинския картон на майката на Ерки. Искам да проуча от какво е починала.

— Но това се е случило преди цели шестнайсет години!

— Все нещо ще е останало. Чакай! Преди да тръгнеш, иди да ми донесеш от коридора четка с дълга дръжка.

— Какво?

— Четка с дълга дръжка. От коридора или от килера с кофите и почистващите препарати.

— Вече никой не използва четки — пренебрежително отбеляза Скаре. — Хората мият с моп.

— Тогава ми намери моп. Каквото и да е с дълга дръжка.

Скаре излезе и се върна с нужното приспособление. Дръжката беше изработена от фибростъкло точно като мотиката на Халдис. Сейер застана до Скаре.

— Аз съм Халдис Хурн — сериозно обясни той. — А ти си убиецът.

— Няма да ми е особено трудно да си го представя — отвърна Скаре и застана пред него.

— Аз стоя на стълбите и държа мотиката. Е, по-висок съм от Халдис и дръжката е по-дълга, но вероятно ще я хвана така, с ръце върху средната част на дръжката.

Скаре кимна.

— Значи ти идваш отзад, от къщата. Хващаш мотиката. Хайде, Якоб.

Скаре погледна за момент в дръжката и я хвана с две ръце. Машинално постави едната си ръка над пръстите на Сейер, а другата — под тях.

— Не мърдай.

Сейер огледа четирите ръце.

— Отпечатъците на Халдис се намираха горе-долу на същото място, в средата на дръжката. В горната част открихме друг отпечатък, но много малък. И още един такъв в долната част. Значи той е сграбчил мотиката с едно движение, докато е била в ръцете й, после я е отскубнал, вдигнал я е и е нанесъл удара. Но я ми кажи, Якоб, къде са следите от другите му пръсти?

Скаре нямаше отговор на този въпрос.

— Да предположим, че в бързината е искал да ги заличи, но е успял да изтрие само част от отпечатъците.

— Но отпечатъците на Халдис не са изличени. Не ми се струва правдоподобно.

— По някаква причина пръстите му може да оставят неясни отпечатъци.

— Като каква например?

— Нямам представа. Ако си е изгорил пръстите, няма да оставя отпечатъци.

— Струва ми се, че прекаляваш с предположенията.

— Съгласен съм — премига Скаре. — И аз не разбирам как е възможно подобно нещо.

— Тези неясни отпечатъци съвпадат ли с намерените вътре в къщата?

— Лаборантите още ги сравняват.

— Тук има нещо странно.

— Не вярвам в странностите — възрази Скаре. — Всичко си има своето логично обяснение. Винаги е така. Може Ерки да си дъвче пръстите. Чувал съм за хора с такъв навик. Вероятно е заличил със зъби неравностите по кожата, които оставят отпечатък. Нали Ерки е особняк. Лекарката му спомена ли нещо подобно?

— Да си дъвче пръстите ли?

— Виж това — протегна ръката си Скаре. — Погледни върха на показалеца ми. Какво забелязваш?

— Нищо особено. Струва ми се някак гладък.

— Точно така. Този пръст не оставя отпечатък. Знаеш ли защо?

— Защото си го изгорил?

— Не. Преди много време по невнимание го изцапах с бързо съхнещо лепило.

— Да, но става дума за един пръст от десет.

— Просто изтъквам, че винаги има логично обяснение. Значи, според лекарката Ерки не е склонен към убийство? — смени темата той.

— Не.

— Вярваш ли й?

— Тя безспорно познава отлично пациента си и разполага с богат професионален опит.

— По принцип не се впечатляваш от такива работи. Лично аз смятам, че го е извършил той.

— Говорил си твърде много с Гурвин.

— Просто се опитвам да мисля разумно. Ерки е израснал там. Познавал е Халдис. До къщата й не е ходил никой освен търговеца. Ерки е бил забелязан до двора й в сутринта на убийството. Освен това е сериозно болен.

— Искаш ли да се обзаложим? — предложи с усмивка Сейер.

— Да, защо не.

— Тогава аз се хващам на бас, че не е Ерки.

— Ако загубиш, ще дойдеш с мен в „Кралският герб“ и ще се натряскаш като свиня.

Сейер потръпна от ужас при тази мисъл.

— А ако ти загубиш, ще скочиш с парашут. Става ли?

— Ами… добре.

— Ще получа ли писмено потвърждение?

— Не вярваш ли на думата на честен християнин?

— Вярвам, разбира се.

Сейер поклати глава и опря дръжката до стената.

— Тръгвай, но държа да ти кажа нещо. Не можем да обясним всичко с помощта на здравия разум.

Сейер се наведе над едно чекмедже, за да даде знак, че разговорът е приключил.

— Купи си ботуши с дълги кончове — поръча той.

— Защо?

— За скока с парашут, да не си счупиш глезените.

Скаре пребледня леко и побърза да излезе.

Сейер нахвърли набързо някои записки за срещата си с доктор С. Стрюел. Когато приключи, отвори телефонния указател на буквата С. Без да изпуска вратата от очи, сякаш се боеше да не го спипат на местопрестъплението, той намери името под Стругал и над Стрюкен. Стрюел, Сара. Лекар.

„Сара — помисли си той. — Романтично, екзотично.“

А отдолу: Стрюел, Герхард. Лекар. Със същия телефонен номер. Сейер въздъхна тежко и затвори указателя. Сара и Герхард. Звучеше чудесно. Сейер избута встрани указателя като разочаровано хлапе.