Който се страхува от мечки…

— Какво гледаш? — попита Скаре.

Извади бележника от джоба си и седна до Сейер.

— Следи от стъпки — промърмори старши инспекторът. — Разгледах ги и ме гложди съмнението, че нещо не е наред.

Плъзна ги по масата към Скаре, който търпеливо реши да сподели откритията си по-късно.

— Кажи ми какво виждаш.

Скаре погледна снимките.

— Седем следи от стъпки, от които три или не, четири, са почти неизползваеми като доказателствен материал. Трите обаче са много ясни с отчетлива шарка на бразди или по-скоро вълни. Много големи обувки, четирийсет и трети номер, нали?

— Продължавай — кимна Сейер.

— Има ли друго интересно?

— Така мисля.

Скаре ги огледа много щателно и накрая отдели снимките на две от следите. Същото направи и Сейер преди малко.

— И двете са от дясна обувка — тихо отбеляза Скаре. — Най-вероятно от гуменка или маратонка.

— Съгласен съм.

— Едната е по-ясна от другата.

— Правилно.

— А едната от вълните тук — той посочи с пръст — е прекъсната. Сигурно нещо се е забило в подметката.

— А на другата следа го няма, нали? — Сейер впи в него настойчивия си поглед.

— Но нали става дума за една и съща обувка? И двете са десни.

— Дали е една и съща?

— Не схващам накъде биеш. Може между браздите да е попаднало камъче — енергично добави Скаре — и да е оставило бяло петно по отпечатъка от стъпката.

— Значи, според теб убиецът е настъпил камъче, което е нарушило покритието на подметката и после се е отлепило от нея? — Сейер не преставаше да го гледа.

— Да, предполагам.

— Из и подметката е дефектна. Освен това едната следа е по-неясна от другата, сякаш подметката е по-износена.

— Какво искаш да кажеш? — колебливо попита Скаре.

— Възможно е да са били двама.

— Двама извършители?

— Да.

— И двамата са носели маратонки с бразди на подметките?

— Повечето млади хора предпочитат такива обувки.

— Значи, едва ли е бил Ерки — заключи Скаре. — Той винаги се движи сам.

— Наближава мига, когато ще скочиш с парашут — злорадо отбеляза Сейер. — Най-добре да го направим от пет хиляди стъпки, та да летиш достатъчно дълго.

Скаре усети как вълна от ужас залива гърдите му. Вдиша допълнително кислород, за да дойде на себе си.

— Най-лошият момент настъпва, когато отворят вратата на самолета — пошегува се Сейер. — Чува се бученето на вятъра и те лъхва леден въздух. Ще се изненадаш колко студено е на такава височина.

— Слушай сега какво открих аз — опита се да го отклони от темата Скаре.

Младият полицай отвори бележника си и посочи. Сейер прочете записките му със смръщени вежди и кимна.

— Намери ли го?

— Според Май Томи е заминал някъде. Не знаел къде. Отидох до къщата, но бащата не си беше у дома. Съседът ме осведоми, че нямало да се прибере през уикенда.

— Тогава ще опитаме пак в неделя вечерта. Сигурно ще открием нещо интересно. Докато не съм забравил: първо си направи застраховка. Ще ти дам номера на компанията.

— Не само че синът е заминал, ами и бащата. И това ако не е странно съвпадение!

— Сигурно има вила извън града. Разполагаш ли с ветронепропусклив екип за ски? Не е нужно да си купуваш нов за парашутизъм само за един скок. Ботушите обаче са много важни. Купи си и бинт за стягане като допълнителна предпазна мярка.

Сейер се облегна на стола и се усмихна предразполагащо.

— А знаеш ли, че в кръчмата, където ще те водя, предлагат петдесет вида бира? — отмъстително попита Скаре. — Държат отворено до два през нощта. Ако започнем към осем, ще успеем да се натряскаме доста добре. Ще запазя маса близо до тоалетната.

— Ударната сила на вятъра е толкова голяма, че отвориш ли си устата, докато падаш, няма да успееш да я затвориш. С така зейнала уста ще заприличаш на морски дявол.

— Нали много обичаш уиски „Famous Grouse“. Попитах на бара. Имат и от него.

— По-добре се съсредоточи върху скока си. Нещата, изглежда, не стоят, както си мислехме. Някой е искал да открадне пари. Ако Томи Райн е потънал вдън земя, за това сигурно си има причина. Възможно е да се появи и съучастник.

— Да, но щяха да нападнат Халдис през нощта, не рано сутринта. А и щяха да пристигнат с кола, за да офейкат възможно най-бързо.

Скаре се изправи и сложи ръка върху дръжката на вратата.

— Не забравяй да си заредиш хладилника с бира. Това е най-доброто лекарство срещу махмурлук.

Сейер не чу, когато тя почука. И на вратата внезапно се появи Сара с плик в ръка. „Явно се е прибрала при Герхард и се е преоблякла“ — предположи Сейер.

Тя направи няколко крачки и спря до бюрото му.

Той се мъчеше да прикрие изненадата си и връхлетелите го чувства.

Сара Стрюел го погледна. Старши инспекторът й се видя по-различен, като спипан на местопрестъплението. Очевидно се мъчеше да се окопити и да си възвърне усещането за контрол над ситуацията.

— С какво мога да ви бъда полезен? — смотолеви той.

— Все още не знам — усмихна се тя.

Настъпи пълна тишина. Кръговете в очите й затанцуваха. Той се усмихна глуповато и усети как лицето му се вдървява.

— Няма ли да ме попитате защо съм дошла? — попита все така усмихната тя.

С Герхард отивате на почивка в Израел, но ви е изтекъл срокът на международния паспорт, а паспортната служба е на партера, та сте решили с един куршум да убиете два заека.

— Не сте ли любопитен?

Всъщност съм изплашен.

— В момента сте безпомощен като жабата в кабинета ми — усмихна се тя. — Дойдох, защото исках да ви видя отново.

Вече не правя разлика между сън и действителност, помисли си той.

— Много съм жадна — наклони глава тя. — Имате ли нещо за пиене?

Той се изправи като насън и й донесе питие.

Вероятно Герхард я бие и иска да се отърве от тормоза.

— Извинете ме — прошепна тя. — Май ви смутих. Просто ми се струва най-добре да го кажа, както си е.

— Разбира се — кимна сериозно той, сякаш тя се явяваше свидетел на важно събитие и той беше длъжен да изслуша показанията й.

— Някой сигурно би постъпил другояче, но нали сме зрели хора.

— Няма проблем.

Той изпи цялата чаша с минерална вода на един дъх и заби поглед в бюрото, в подложката за писане — в африканския континент, където върлуваха войни. И вътре в него върлуваха силни чувства, усещаше се възпламеним като варел с петрол. Нужна беше само малка искра, за да се разрази в него огнена стихия, например ако меката й тясна ръка, отпусната върху масата на трийсет сантиметра от неговата, го доближи.

— Не ви отправих заплаха за живота ви — нежно се усмихна тя и потупа леко ръката му.

— Заплаха? — смути се той.

— Казах само, че исках да ви видя отново. Нищо повече.

— Признателни сме за всички опити на гражданите да помогнат — изтърси той.

Очевидно тя се бе сетила за нещо важно, а вероятно и решаващо за разрешаването на случая.

— Ще ви помогна малко — погледна го тя изразително. — Отговорете ми само на следния въпрос.

Сейер кимна в знак на готовност и на желание да й сътрудничи и се вкопчи в чашата.

— Радвате ли се да ме видите?

Конрад Сейер, старши инспектор в криминалната полиция с тегло осемдесет и три килограма и ръст сто деветдесет и шест сантиметра, стана от стола. Направо не можеше да повярва. Приближи се до прозореца и погледна надолу към реката и корабчетата.

Защитните ми механизми, помисли си той, се сриват. Душата ми зее отворена. Няма къде да се скрия.

— Не бързам за никъде — тихо сподели тя. — Ще изчакам отговора ви.

Да, и ще сложа началото на нещо, ако й отговоря? Вземи се в ръце, човече. Не те карат да признаеш убийство, а да кажеш „да“.

Сейер се обърна бавно и я погледна в очите.