Който се страхува от мечки…

Ето една вероятна версия: Каник е скитал из гората с лъка си. Застрелял е някоя и друга врана и е искал да се прибира, но му е хрумнало да се отбие при Халдис. Сигурно е видял как тя работи на ливадата с гръб към вратата. Промъкнал се е вътре, намерил е портмонето й в кутията за хляб. Може би е извадил късмет или просто е знаел къде го крие Халдис. Излязъл е крадешком, но за свой ужас видял Халдис, застанала на стълбите с мотиката в ръце. Изпаднал е в паника. Та нали винаги действа, без да помисли. Изтръгнал е мотиката от ръцете й, сигурно е имало кратка борба, преди Каник да успее да й отнеме оръжието. Тя го е погледнала изплашено и обвинително, а той е вдигнал мотиката и я е ударил. Носел е ръкавици за стрелба и е оставил незначителни отпечатъци. Халдис се е строполила на стълбите. Каник е хукнал да бяга през ливадата. Спрял се е до кладенеца и е погледнал назад. Неочаквано е забелязал черната сянка между дърветата. Разбрал е, че някой го е видял. Тръгнал е надолу по пътя, но е изтървал портмонето. Ерки се е приближил до къщата и е видял мъртвата Халдис. Вероятно е влязъл в кухнята, обиколил е къщата в несвяст, пипал е врати и первази, оставил е следи от маратонките си. После намерил портмонето, изгубено от Каник. Мушнал го е в джоба си и е продължил пътя си, обсебен от ужасяващото деяние, на което е станал свидетел. Каник е изтичал при шериф Гурвин и е съобщил за убийството. Който подава сигнал в полицията, не е извършителят, естествено. Освен това е излъгал, че е видял някого до стопанството на Халдис. Обстоятелствата са в негова полза. Ерки е луд. Какво каза Морган?

Дебнеха се като куче и котка.

Извади мобилния си телефон от джоба на якето и набра номера на Скаре.

— Какво става?

— Това-онова — Сейер се огледа наоколо.

Надникна през прозореца на колата към гората, потънала в мараня. Прииска му се да се хвърли в морето с главата надолу, да се разхлади от непоносимата жега.

— Някой да е звънил?

Скаре мълчеше. През последното денонощие го преследваше ужасно съмнение. Въпреки силното му убеждение, че е прав, отвътре му нашепваше малък дявол.

— Дефинирай „някой“.

— Боже мой, който и да е.

— Никой не е звънил — най-сетне отвърна Скаре.

— Добре.

Настъпи мълчание.

— Случило ли се е нещо? — попита Скаре.

— Ерки не е убиецът на Халдис.

— О, я стига. Само това ми липсва. Да започнем отначало. Пробвай с друга новина, в момента не понасям шеги.

— Не се шегувам. Не е бил той.

— Ясно, шефе!

Настана гробна тишина. Скаре мисли дълго.

— Аха — най-сетне се обади той. — Започвам да загрявам накъде биеш. Едно момиче позвъни в участъка. Касиерка е в магазина на Бриген за хранителни стоки. Сетила се за нещо изключително важно и решила да ми го каже.

— Слушам те.

— Едно от момчетата в детския дом ходило няколко пъти да помага на Одеман да носят продукти на Халдис. Един вид да се обучава. Познай кое е момчето.

— Каник.

— Халдис му плащала с шоколад. Сигурно е знаел къде стои портмонето й.

Сейер кимна.

Скаре продължи:

— Ей, шефе, един човек идва тук.

— Дефинирай „един човек“.

— Доктор Стрюел.

— Аха. Какво искаше?

— Нямам представа. Дадох й лист и плик и тя ти написа съобщение. На бюрото ти е.

Сейер запали колата. Мислите се щураха из главата му.

— Якоб — каза той със злорада нотка в гласа, — знаеш какво означава това, нали?

— В смисъл?

— Ще скачаш с парашут.

— Добре, де. Май така излиза.

Дълга пауза.

— Само да ти напомня. Иначе хич не си падам по басовете. За мен няма никакво значение дали ще скочиш, или не. Няма да изгубиш уважението ми, ако се откажеш.

— Но няма и да се издигна в очите ти, нали?

— Не се притеснявай за това.

— Ще скоча, разбира се.

— Уповаваш се безусловно на вярата, нали?

— За пръв и последен път ще я подложа на изпитание. Май вече стана крайно време.

Сейер отвори вратата на кабинета и влезе. Върху подложката за писане, изобразяваща картата на света, го чакаше бял плик като платноходка насред Тихия океан. Внимателно го вдигна. Мушна пръста си под капака. Ръцете му трепереха, когато извади листа.

Скаре се втурна вътре. Сепна се при вида на разтреперания Сейер с лист в ръка.

— Извинявай — смотолеви той. — Какво става?