Кървав меридиан

Епилог

На разсъмване един мъж напредва през равнината, правейки дупки в земята. Използва инструмент с две дръжки, който тиква в дупката и запалва камъка в нея със стоманата си, дупка по дупка, изтръгвайки огън от скалата, която Бог е поставил там. Зад него в равнината са скитниците, които търсят кости, и онези, които не търсят, и те се придвижват спънато и несигурно под светлината като механизми, чиито движения се контролират със зъбчати колелета и вилки; така скитниците изглеждат възпирани от някакво благоразумие или разсъдливост, които нямат никаква вътрешна реалност, и те следват в своя ход, една по една, тази диря от дупки, които продължават до края на видимата земя и техният път като че ли е по-малко стремеж към някакво постоянство, отколкото установяване на принцип, утвърждаване на последователност и причинност, сякаш всяка кръгла и съвършена дупка дължи съществуването си на предишната в тази прерия, където са костите, събирачите на кости и онези, които не събират. Той запалва огън в дупката и изважда стоманата си. После всички те продължават нататък.