Малолетният Витушишников

34

Родоканаки бе извършил постъпката си с надеждата, че работата скоро ще се проясни. Но той съвсем не се канеше да прекратява операциите по откупуването на акциза. Макар да запазваше всичките си навици и външно спокойствие, Родоканаки вътрешно беше неспокоен и дори загуби на карти в Икономическия клуб, Най-лошото беше, че в действията си той бе свързан с други лица. Много паянтов беше Уткин, който, според Родоканаки, беше готов да го продаде всеки миг. Лихарьов беше станал мълчалив, барон Фитингоф (подставеното лице) — прекалено фамилиарен.

Всичко това започна да се проявява и в още нещо: те, до един, включително и самият Родоканаки, като че ли си бяха плюли в устата, започнаха да добавят към името на Конаки по някоя ругатня:

— Когато диването Конаки още беше на свобода…

— Колко му струваше на тоя тъпак Конаки да се позамисли…

— Помните ли, в клуба, онзи път, когато простакът Конаки преяде с риба…

Тяхната жертва, направена заради една такава мизерна личност, започваше да се струва на самите тях смешна, глупава и напълно неуместна. И макар помежду си още да не отваряха дума за това, казваха на собствените си, та дори и на чуждите жени:

— Взехме си белята с тоя подлец Конаки.

Те дори преувеличаваха жертвата си, защото откупните операции не бяха прекратени, а имаше само словесни и отчасти писмени, наистина отишли доста надалеч действия. Колебанията на борсата ангажираха впрочем за известно време всичките им сили и въображение. Всички играеха на понижение, дори Конаки от затвора даваше указания на Конаки-синове кои ценни книжа да продават.

Всички питейни дейци безропотно изпратиха дължимите доброволни дарения в „Северная пчела“.

По въпроса Родоканаки каза:

— Туй е друго нещо. Туй е дете.

Нощем дъвчеше сушено грозде.

Съставяше комбинации.

Междувременно министър Вронченко, ако и да не беше пуснал котва в публичния дом на улица „Мешчанска“, както невярно донасяше френският агент, във всеки случай действително отделяше цялото си внимание и свободно време на Жанета от Изкуствените минерални бани, която вече се беше върнала от гастроли и бе пристъпила към изпълняване на служебните си задължения.

Тъй като не бе получил от историческата фраза насам точни инструкции, а, от друга страна, виждаше нежеланието на акцизните дейци да се примирят с прибирането на Конаки, тайният съветник Вронченко един вид увисна във въздуха и с тъпо равнодушие наблюдаваше колебанията на борсата.

Министерството на финансите, тъй да се каже, вършеше естествените си ежедневни нужди чисто механично, неодушевявано от нищо — чиновниците идваха и си отиваха, комисиите заседаваха, но духът беше се изпарил.

През този период на безпътица трескава дейност разви поручик Кошкул 2-ри. Подписката за купуване на къща за детето чудо вървеше добре. Негово благородие Мендтфон — 1 рубла сребърна, вдовицата г-жа N — 1 рубла сребърна, търговецът от 2-ра гилдия Мякин — 10 рубли сребърни.