Малолетният Витушишников

43

Животът на малолетния Витушишников бе описан в един от броевете на „Четиво“: „Детинството на сто прочути мъже“, издавано по онова време от магазина за живописни книги на Андрей Иванов, на Невския проспект, в къщата на Петропавловската църква: херцог Уелингтън като дете, Фултън като дете, граф Клайнмихел като дете, Детето-чудо. Последният именно брой съдържаше животоописание и пълен апотеоз на малолетния Витушишников. Живущите в провинцията плащаха за изпращането според теглото и тарифите на пощенските такси. Поръчките се изпълняваха с най-близката заминаваща поща.

По-нататъшният му живот е изцяло свързан с историята на военно-учебните пансиони, след това на 5-и Апшеронски, носещ името на негово величество краля на Прусия, полк и най-сетне с Външното отделение на с.-петербургската полиция (пристав на 3-та част). Но това вече спада към времето на полицаймайстер Бларамберг.

Още в 1880 година военният историк С. Н. Шубински, редактор на „Исторически вестник“, посетил историческата караулна с намираща се в много добро състояние паметна плоча. Можал дори да завари жив същия онзи стражар. Бодрият старец седял до масата, на която била сложена гаванка с нарязан хляб и отговаряща на простия му вкус настойка от водка и липови пъпки.

— Помня го, ваше сиятелство, как да не го помня — един такъв оперен, напет. Гледам го, че върви. А после взе да се разпорежда.

— Ама той нали е бил още дете? — попитал историкът.

— Не — отговори му старецът, — какво ти дете, един такъв оперен. Само такъв чин му бяха дали — малолетен. Служеше като малолетен в свитата на самия император. Тъй го водеха.

— А самата случка спомняш ли си я? — попитал историкът.

— И случката — отговорил му старецът. — И на случката съм очевидец. Гледам — кой ли наближава? Мале мила, императорът. Закачих си на врата ей тоя медал. Чакай, не тоя — тоя ми го дадоха баш за тая случка, — друг си закачих. Излизам, стоя, чакам. Изведнъж — като ми задуха една фъртуна право в лицето. Викам си: ама туй наистина ли ще е негово императорско величество? Тъй излезе. „Какво, вика, правиш?“ — „Вас, викам, охранявам, ваше императорско величество.“ А подир туй стана и случката. Едно малко дете се удави.

— Но това май че не е било така, това се опровергава — казал историкът Шубински. — А императора помниш ли го?

— Помня го — отговорил му инвалидът. — Видях го, както сега вас гледам. Беше със сив походен сюртук. И шинелът му беше разкопчан. Императорът… Ами да… Правеше посещения… По негово време имаше война с турците…