Малолетният Витушишников

38

На сутринта най-неочаквано стана чудо.

Дойде един безкрайно обикновен наглед човек с шаячна дреха и донесе плик, в който имаше двеста хиляди рубли кн. На плика пишеше: „A M-lle Nelidoff“ [фр. — За г-ца Нелидова]. Освен парите в него се намери и една бележка: „За детския приют. Съветник по търговията Р.“ Попитаха човека не му ли е казано да съобщи нещо устно, с думи. Човекът каза, че ще е благодарен, ако се помолят за затворниците и си отиде, оставяйки всички в недоумение.

При кого да иде, на кого да съобщи, с кого да се посъветва за парите?

Още имаше живи отломки от старите поколения придворни дами, които помнеха епохата на Мария Савишна Перекусихина. Но макар врели и кипели, тези ветеранки бяха глухи или слепи, не знаеха нищо за магнетизма и употребяваха убийствени конногвардейски думи.

Имаше придворни дами от епохата на предходното царуване, която между придворните дами се наричаше епоха на Мари — по името на Мария Антоновна Наришкина, но те тънеха в пълна забрава и когато стъпеха в двореца, от вълнение вървяха ситно като малки момиченца.

След туй вече по времето на новия император, имаше първо епоха на маскарадите, когато той се сливаше със страната и благоволяваше да задиря милостиво дами от третото съсловие, а подир нея дойде епохата на разнообразието.

С камерфрау Баранова можеше да се говори за чудеса, но за пари беше неуместно.

Нямаше с кого да се посъветва.

Нелидова отиде при граф Клайнмихел. Граф Клайнмихел и жена му, кавалерствена дама, роднина на Нелидова, изпаднаха в силно вълнение. Графът се разтрепера, като че ли го беше хванал електромагнетичен ток.

— Двеста хиляди — повтаряше той. — За малолетните бедни! Толкоз пари са много за тях.

Преди всичко той попита Нелидова за кой приют става дума в бележката. Но и Нелидова не знаеше. Тогава кавалерствената дама прегледа списъците на всички съществуващи приюти и установи, че Нелидова наистина е член-покровителка на един дом за малолетни бедни.

Не се посочваха нито адресът, нито размерите на това учреждение; Варенка Нелидова никога не беше стъпвала в него.

Граф Клайнмихел я посъветва да приеме парите, а за приюта да направи проучвания.

— Парите да се приемат незабавно — каза той на Нелидова — и без никакво протакане да започнат молитвите за затворника.

— За кой затворник? — ужасена попита Нелидова и зажумя.

— За онзи… — каза графът — за говедото… за акцизния откупвач.

И графът доста свързано разказа, че в затвора лежи едно говедо откупвач, което трябва на всяка цена да бъде пуснато, инак всичко е загубено. С прегракнал шепот той заяви на дълбоко трогнатата Варенка Нелидова, че тя може да стане спасителка на държавата, втора Жана д’Арк.

И графът издаде нареждания.

Адресът на приюта за малолетни бедни бе издирен. Щатният управител на дома бе повикан. Още същия ден дечицата се заловиха да унищожават с мокър парцал миризмата на кисело зеле. В чест на покровителката бе уреден бал. Вечерта дечицата преминаха доста точно, с учебна крачка през скромния, току-що варосан салон на приюта, а после с помощта на щатния управител пяха кантатата „Гърмят и светят небесата“ и палуваха.

Вечерта успокоението се върна при нея.

Припомняйки си детската учебна крачка и кантатата, тя заспа.

На другия ден посети кавалерствената дама. Графът, който беше обзет от обичайния си припадък, от заранта ходеше по пантофи. Изведнъж откъм кабинета му се дочу отчетливо и ясно тракане.

Тракаше електромагнетичният апарат.