Малолетният Витушишников

15

След като прокара повторно поглед по помещението на питейното заведение и пак не намери войниците, императорът се дръпна настрана и без да се навежда ни най-малко, надникна под масата.

Нямаше жива душа.

Тогава, напълно шашардисан, но въздържайки се от по-нататъшни разпити, той внезапно напусна заведението.

Пристигналият по това време на местопроизшествието поручик Кошкул 2-ри завари на разстояние от шейната на императора известен брой хора, императора, застанал до самата шейна, и пред него един среден на ръст момчурляк с отложена шапка, който рапортуваше нещо на императора.

Щом зърна поручик Кошкул 2-ри, негово величество го попита със забележим гняв и въодушевление:

— Кой сте?

След като поручик Кошкул 2-ри се представи, негово величество му се закани с пръст и заповяда:

— Мястото да се заварди.

Относно заобикалящото ги, засега още рядко, струпване на зяпачи императорът издаде нареждането:

— Да се спрат и разгонят.

А после, сочейки близкостоящия момчурляк, произнесе:

— Да се награди.

Случилият се на това място малолетен Витушишников помогна на негово величество да се качи на шейната.