Малолетният Витушишников

21

На другия ден се разчу, че Родоканаки щял да даде разкошен бал, на който ще пее самата примадона, госпожа Шутц.

Родоканаки обикновено изграждаше комбинациите си върху навиците на нужните лица. Ако се усетеше нужда от някое определено лице с известни навици, то се поканваше да зачете с присъствието си обедната трапеза.

Нито мрамори, нито мундири; най-обикновено посещение в домашна обстановка. Разговорът през цялото време се въртеше около Карлсбад, Тальони, Жанета от Минералните бани, строежа на нов храм и конен манеж от архитект Тон, за голямата сума, загубена от барон Фиркс на карти в Икономическия клуб, за гигантските успехи на науката: за галванопластиката — всичко това според навиците на лицето; най-сетне за пурите „Водевил-Канонес“.

— Аз обичам „Трабуко“ — казваше Родоканаки.

Ако и гостенинът обичаше „Трабуко“, на другия ден му се изпращаха по лакей две сандъчета екстра качество.

Разговорът се водеше с понижен глас: Родоканаки беше внимателен и се отнасяше сериозно дори към въпроса за Жанета. За нейното благополучие се грижеше министърът на финансите и чрез темата на разговора един вид се изразяваше почит към събеседника. По линията на винения акциз Родоканаки се броеше за най-силен диалектик. Той се дразнеше, когато лакеят му докладваше за спешна работа.

— Няма ме в къщи — казваше той сдържано и без да го погледне.

А на раздяла се казваше каквото трябва и ако условията на заинтересованите лица бяха приемливи, всичко се уреждаше. Ако ли пък не, правеха се проучвания, запознанства, обходни действия и се издирваше по-важно и на всичко отгоре по-сговорчиво лице.

Всичко ставаше пред лицето на солидните дървени стени, на паркетите, старите килими и колекцията от китайски бронз и имаше спокоен и дълбоко фундаментален, дори исторически вид. И наистина всеки предмет си имаше своя история — бирената халба беше подарена от княз Бутера в Карлсбад, а бронзът — от Китай.

— Ангросист — казваха с въздишка очарованите лица.

Тъй ставаше, когато трябваше да се оправи някоя ясна работа.

А когато работата по сфера на действието беше разпиляна или дори неуловима, когато предстоеше тепърва да се набележат лицата, да се напипат навиците им и да се долови моралният курс на деня, се даваше вечерен прием, бал. Най-голямо внимание се обръщаше на дамите и тук съществуваха прости, сигурни комбинации. През това време се учредяваха и разформираха наведнъж много комисии, комитети и пр., изплуваха нови хора и дамите бяха онази обща почва и тема, която обединяваше най-различните ведомства, загубили общ език. А висшите чиновници имаха непринудено държане.

За този път бяха свикани най-видните дейци от питейния бранш, един млад от правосъдието, един действителен от финансите, няколко чужди жени, литературата, карикатуристи.