Малолетният Витушишников

2

Причината за скарването им беше следната.

Бидейки образцов и представлявайки поради самото си положение образец, императорът желаеше само едно: да е заобиколен от образци. Варенка Нелидова беше не само снажна и с правилни черти, но в нея императорът един вид черпеше увереност в това, колко се е развило и отишло с гигантски крачки напред всичко наоколо. Тя беше племенничка на любимката на баща му, също придворна дама Нелидова — което като човек напълно го оправдаваше, — а от друга страна, за отминалата епоха се получаваше неизгодно сравнение. Другата беше дребничка, черноочка и грозна, способна да противоречи. Неговата притежава великолепно спокоен ръст, бледа мраморност на крайниците и оназ умалена спрямо тялото глава, в която императорът съзираше проява и залог за порода.

Преди няколко дена, по време на обичайното си представяне на императора, тя неочаквано скри лице на гърдите му и заяви, че е заченала. Това беше колкото семеен, толкова и държавен въпрос.

Като човек императорът бе приятно изненадан. През деня той особено милостиво се шегуваше, с лекота подписа, държавния баланс, внезапно награди с орден „Св. Екатерина“ кавалерствената дама Клайнмихел (роднина) и всичко му идеше отръки. След това обмисли бъдещия герб и някои мероприятия. За герба намисли — овален небесносин фон и три златни рибки. Титлата: херцог или по-долу — граф. Фамилното име още не беше избрал, но се спря на три: Николаев, Романовски, Нелидовски. Че може да е дъщеря, от женски пол, не му мина през ум. След това обмисли поведението на майката. Тя трябваше да се разхожда всеки ден из Аполоновата зала или из Ермитажа най-малко по един час. Заобиколена отвсякъде със статуи, виждайки наоколо си мраморни торсове и колони, представлявайки самата по такъв начин център на изяществото, младата майка може да произведе само нещо изящно.

Но след това императорът малко се поувлече. Понеже нея вечер си мислеше изключително за въпроси, свързани с жената и нейното предназначение, той живо си представи цялото събитие и ясно видя следната сцена; как за пръв път приветствува младенеца.

Розовият младенец лежи на ръцете на дойката и той по простонароден руски обичай слага до него на възглавницата „дара“, малък свитък — герба и т. н.

На ръцете на елегантна дойка. И се намръщи: неусетно, може би мимоходом му дойдоха на ум униформените рокли на придворните дами. С женските униформи работата не мина както трябва и стана повод за големи одумки. Тогава именно неочаквано си помисли за униформа за дойките. И чак се зачуди: дойките и на най-висшите длъжности нямаха никаква униформа. Пълна бъркотия — та чак до невъзможните блузки без копчета и касинки. Още на другия ден спомена за това на Клайнмихел: да покани художници, а те да нахвърлят проект. Клайнмихел се разпореди бързо. След два дена художниците представиха проектите си.

На главата — извезана диадема, обхванала гладко сресаната коса; отзад с фльонга, двата края на която могат да висят произволно ниско. Сукман с ширити. Ръкавите тигелирани.

Художниците гарантираха, че една пълна дойка с тази униформа с широките и същевременно стройни маси на корпуса си ще засенчи когото и да било.

Униформата предизвика одобрението на императора, който заповяда само да се вземат мерки за въвеждането на по-резки разлики от парадния, а също и от простонародния костюм на придворните дами. И пак тя предизвика скарването.

На Варенка Нелидова неочаквано започнаха да й поднасят поздравления и работата се разчу.

Униформата за дойки временно е тикната под миндера, но охлаждането трае вече трети ден.