Малолетният Витушишников

23

На другия ден министърът на финансите, тайният съветник Вронченко, прие съветника по Търговията Родоканаки.

Министърът беше пълен човек. Когато го назначаваше на служба, бившият министър Канкрин реши, че той „барута няма да изобрети“. Сега беше настъпило време, когато се търсеха именно такива министри. За него се говореше и че „бавно загрявал“. Това също му влезе в работа. След като стана министър, Вронченко показа отлични мъжки качества и склонност към шегобийство. Лафовете му ставаха популярни. Например, когато се съгласяваше, министърът казваше:

— То бе —

ако ли пък не:

— То не бе —

и смръкваше енфие.

Разправяха, че той по този начин парафразирал известната фраза на Хамлет: „To be or not to be“ — да бъдеш или да не бъдеш.

А, общо взето, той си беше напълно държавен човек, лично разбиращ цялата важност на финансите. Той прие Родоканаки студено, но учтиво.

— Моля, заповядайте, седнете тук, на канапето.

Родоканаки изложи целта на посещението си и изказа пожелание кръчмарката да бъде наказана най-строго, а Конаки — освободен, ако е възможно.

Министър Вронченко не се съгласи и дори се намръщи.

— Понеже сам си е виновен, il est coupable.

Родоканаки каза, че лицата, които се нагърбват с откупуването на акциза, не могат да отговарят за лицата, които посещават питейните заведения, и че Уткин, Лихарьов и барон Фитингоф очакват, че Конаки няма да бъде даден под съд.

— То бе — каза министърът и равнодушно смръкна енфие.

Тогава съветникът по търговията Родоканаки въздъхна и веднага след това добави, че не говори от свое име: той е друго нещо, защото отдавна е готов да си гледа старините и смята откупваческите операции за непосилни, но е принуден да съобщи от името на гореспоменатите, та дори и от свое, на негово високопревъзходителство, че всички те имат намерението да учредят акционерен капитал по точенето на коприна, вследствие на което не могат повече да държат акциза и са принудени да се откажат.

— То не бе? — каза смаян Вронченко и подскочи на стола си.

— За душевно съжаление, ваше високопревъзходителство, то бе — каза с печална усмивка Родоканаки и се поклони за сбогом.