Малолетният Витушишников

27

Когато подочу, че Вронченко бил закъсал с откупуването на акциза, граф Клайнмихел изпадна в радостно настроение.

— Говедо — каза той, — нека поседи без милиони, говедото му с говедо, с милиони и баба знае.

А когато се разнесе слухът за оставката на Вронченко, окончателно се развесели.

— Излизал в оставка — каза той в разговор с любимеца си, директора на департамента за обществени сгради, — Нека излиза, говедото му с говедо.

Директорът също изяви радостта си, но добави, че сега с баланса и бюджета, изглежда, ще настъпи промяна.

— Каква промяна? — попита графът. — Откъде накъде?

Директорът му обясни, че акцизът отпада и това ще даде във финансовото ведомство една разлика от около двайсет и няколко милиона.

— Разбира се, че ще отпадне, нека постои без милиони говедото — каза графът, но начаса си спомни, че говедото ще излезе в оставка, а той, графът, ще остане.

Посъвещава се с тогова-оногова.

Привечер потъна в размисли и започна да крачи бързо из кабинета си.

На бюрото му бе сложена бутилка минерална вода, нещо, което грижливата графиня правеше винаги в такива случаи.

Изведнъж му бе станало ясно: щом отпадат милионите, няма да има с какво да се строят железопътни линии и мостове. Щом няма да има с какво да се строят, няма да се строят. Тоест изчезват най-напред предприемачите.

Граф Клайнмихел видя как пред него зина бездната на разорението.