Малолетният Витушишников

37

Министерството на двореца обхващаше придворнодамската част. Императорската художествена академия, лова, духовенството и конезаводите. Завеждащият държавното коневъдство Левашов казваше с бърз шепот:

— Екстериорът, екстериорът и пак екстериорът, многоуважаеми господа! Какъв екстериор! Какви данни! Хълбоци!

Пруският художник Франц Крюге, когото специално бяха поканили от чужбина, за да рисува портрети, казваше за прочутата Фаворитка:

— Най-важни са краката: мършавостта на краката е признак за порода. Овална задница и прави хълбоци.

Опитната камерфрау Баранова определяше по следния начин състоянието и службата на придворните дами:

— Тамян. Готика, готика и пак готика. Усещате ли аромата?

Камерфрау Баранова учеше младите придворни дами на твърдост. В Петерхоф, в къщичката на императрицата, където тя се отбиваше понякога, беше извънредно влажно, от стените капеше вода. Къщичката приличаше повече на малък античен храм, но беше построена на миниатюрно островче насред езерото, което на времето представлявало блато.

В това езеро беше сложена гипсова статуя на девойка, която водите плискаха до кръста. Когато някоя придворна дама се оплачеше от влагата, камерфрау я хващаше за ръката и й сочеше статуята:

— Учете се от нея — казваше тя.

Императорът украси къщичката с различни предмети от античен характер. Бяха направени точни копия на кандилата, открити при разкопките на езическия град Помпей, засипан от пепел скоро след рождеството Христово. За всеобщ скандал всички кандила се оказаха с крайно двусмислен вид и подтикваха към неописуемо сравнение. На придворните дами им бе забранено веднъж завинаги да мислят за това, а по призванието си те дори не можеха да знаят за обектите на сравнение.

Камерфрау Баранова им обясни кандилата.

— Това е готика — каза тя, — това е наистина още езическа готика, но все пак готика.

Храмът, който императорът заповяда да му построят в Александрия, неговата петерхофска вила, „мъничкото храмче“, както го наричаха, беше чиста готика и не приличаше на шкембестите куполи. Когато сочеше стреловидните прозорци и каменните дантели и бастички по ъглите, камерфрау Баранова казваше:

— Учете се от тях.

Придворните дами бяха изпълнени с някакъв ефирен стремеж и сутрин си разказваха сънищата. Те се отличаваха с голяма чувствителност и долавяха и най-неясните намеци. Бяха завладени от фантастиката. Мис Радклиф беше техният морален катехизис.

— Магнетизмът, магнетизмът, о, този магнетизъм! — казваха си те.

Откакто се скараха императорът и Нелидова, всичко бе обзето от необикновено вълнение. Причакваха се по ъглите и многозначително си стискаха скришом ръце. Разменяха си погледи. Групираха се партии, между които се водеше незабележима за външните хора война. Почти всички престанаха да спят, почти на всички им се присънваше ту императорът, ту Варенка Нелидова. На една от придворните дами й се яви сянката на Мария-Антоанета. На друга придворна дама й се яви насън император Александър I и й каза: „Аз съм“ — но не се знаеше точно какво ли трябва да значи това.

Междувременно самата Варенка Нелидова, която при разрива с императора бе демонстрирала неподозирана от никого смелост, веднага подир разрива падна духом. Но си умираше от страх при мисълта, че трябва да се яви лично или да почука по електромагнетичния апарат.