Малолетният Витушишников

29

Той се бе затворил в кръга на семейството си. Чувството за семейно щастие му заместваше всички останали. В такива дни той държеше на чаената маса да се слага истински самовар и императрицата лично да налива чая. Той непрекъснато се шегуваше с по-младичките придворни дами и им разказваше един исторически случай от младините си: когато натовареният с възпитанието му кавалер го накарал да напише съчинение на тема: „Военната служба не е единствената служба на дворянина, но има и други занятия“, императорът, който тогава карал петнайсетата година, дал след изтичането на час и половина празен лист хартия. При този разказ раменете на придворните дами потръпнаха.

Нито по време на чая, нито по което и да било друго време не се споменаваше за Варенка Нелидова.

Но състоянието на духа му не можеше да се нарече спокойно. Императорът, наред с всичко друго, притежаваше макар и застаряла, но силна натура, която си искаше своето. Това се отпечатваше и върху лицето му, което един придворен беше сравнил с еолова арфа, отразяваща всички движения на природата.

Но в държавно отношение той беше твърд. Когато Клайнмихел веднъж се опита да вметне в доклада си за един мост думата „финансиране“, направо го изгони.

След подиробедния сън бе организиран малък семеен вист на дребни суми; императорът на повече от двайсет и пет копейки точката не играеше. Поканени бяха трима камерхери: двама млади и един стар. Негово величество повика с пръст една дребничка придворна дама, гърдите на която в този момент се изчервиха, и я направи своя съветничка.

Придворната дама, обзета от прекрасно оживление, усърдно го съветваше, а императорът постъпваше по свое усмотрение. Така например, въпреки нейните съвети, той веднага хвана асото, което, както всеки знае, във виста при асо, поп и три малки не е работа.

— Ваше величество — каза щастливата, но уплашена придворна дама, — но никой не прави така!

Императорът й отговори внезапно сухо:

— Така правя аз.

— Ваше величество — каза с премалял глас придворната дама, — но общоприетата система на виста…

Императорът хвърли асото.

— La système Nicolas — каза той.

Младият камерхер забележимо пребледня, дълго избира карта, най-сетне избра — хвърли я — и загуби.

— La système Nicolas — повтори императорът.

Започна вторият робер. Играчите размениха местата си, за да може до края на вечерта всеки да има по веднъж за партньор императора.

Старият камерхер караше осемдесетте; той беше глух и не забелязваше около себе си нищо, дори женските очи. Той беше вглъбен в играта.

— La système… — започна императорът.

За една минута камерхерът с треперещи ръце би всички карти на императора.

Императорът сложи на масата трите загубени рубли и обърна гръб на играчите.

— Не съм достатъчно богат, за да играя на карти — рече той и пусна една усмивка под мустак. — Да се пренебрегне — неочаквано добави той, погледна строго всички играчи и излезе изпъчен от стаята.

Семейният кръг се разпадна. Стария камерхер втори път не го поканиха в двореца.

Същия ден надвечер бе получено известие за колебание на ценните книжа на борсата.