Малолетният Витушишников

22

Откъм външната страна балът мина сполучливо. Скованост нямаше, само пълно внимание към чина или заслугите. Лакеите разнасяха лимонада и газирана вода. Сервираха се пилета по неаполитански, пъдпъдъци с хартиени фльонги, рохки яйца по метода на барон Фелкерзам. Родоканаки имаше чудесен готвач. Всяко ястие си имаше своята история: стридите бяха от Остенде, вината от Депре.

Досами бюфета от абанос седеше госпожа Родоканаки с рокля от тюл, жена на средна възраст, която обикновено се спотайваше във вътрешните стаи, а сега изпълняваше ролята на домакиня.

От питейните дейци дойдоха: с черен фрак Уткин, Лихарьов и барон Фитингоф (подставено лице). Уткин беше човек, който никога не падаше по гръб, но самолюбието му беше причина да се озовава в двусмислени положения: натискаше се да става литератор. Даде пари за издаването на списание с гравюри, а там взе, че се появи карикатура срещу самия него. Лихарьов беше от московската школа, с дългопол кафтан, с усмихнато лице, подстриган като селянин. Барон Фитингоф беше подставено лице, тесни гащи.

Примадоната, госпожа Шютц, изпя руладата от „Idol mio“ [Идоле мой (итал.)] и веднага си замина, след като получи своето възнаграждение в плик.

Един поет издекламира стихотворение за най-новите танци:

Една от чуждите жени го тупна с ветрилото си по ръката.

— Ах, как размаха Матрьона шапчицата си: „Улани, улани!“

— Поживейте малко у нас в Петербург, Клеопатра Ивановна, порадвайте се на това ежечасно прибавяне на ново изящество към предишното.

— Том Пус е лилипут, тук сте съвсем прав, но е и генерал. Бе му даден генералски чин. Ами да! Още лани.

— И изведнъж тя идва при мен: „А в Карлсбат всички шантонерки ходят с униформени кепета и бели мундири — там здравата ги стягат.“

— Звъни със звънче, яде с вилица. Когато го попитат на колко е години, излайва три пъти. Пише си името: „Емил“ и си излиза на задни крака.

— Тя му рекла: „Ваше сиятелство, ако не харесвате гласа ми, длъжен сте да уважавате телесните ми грации.“

— Сега коприната за дамите ще се прави от змийско биле. Вече се продават акции.

— Туй е друго нещо. Туй е змийско биле.

И въпреки всичко Родоканаки беше разтревожен.

Някои хора не дойдоха, чуждите жени и поетите надойдоха в повече, отколкото трябваше. Жанета от Изкуствените минерални бани. на която се възлагаха надежди пред вид на особената й близост с министъра на финансите, беше заминала на гастроли. Правосъдието се извини с писмо, а тайният с мъглявите си приказки и студеното си държание накара останалите, от разните комисии, да почувствуват всеки служебни задължения. Прочутият уютен характер на Родоканакиевите приеми някак се промени. Развали се стилът. Една дама с масивно седалище се държеше явно неприлично. Литераторите пиха много. Усещаше се, че се е образувала тайна хладина, празнота и — изпитаният барометър — Панталеев от комисията се озърташе прекалено често и кисело.

Тръгнаха си по-рано, отколкото друг път. Тогава Родоканаки остави чуждите жени и карикатуристите да дояждат пилетата и се оттегли неусетно в кабинета си с питейните дейци: Уткин, Лихарьов и барон Фитингоф (подставеното лице).

Последните му думи за вечерта бяха следните:

— Жив ли е Конаки, или не, мен не ме засяга. Един грък повече или по-малко. Но арестът — арестът е друга работа.