Малолетният Витушишников

3

На минаване през Аполоновата зала, той за миг зърна в едно огледало себе си, а отзад копието на Феб, и неволно се поспря — бе почувствувал тъжното си величие: императорът, току-що получил горчив отговор на чувствата си, отива в Георгиевската зала да даде аудиенция на своите воини. И в Георгиевската зала веднага прие тази осанка: по-стар от всеки друг път, много преживял, императорът приема парада на старите воини.

Представяха му се старослужещи офицери от жандармския корпус. Императорът спря поглед на най-стария от тях. Беше си спомнил, че и друг път го е виждал.

— Ние май вече сме се срещали някъде? — каза той тъжно.

— Тъй вярно, ваше величество, имал съм това щастие. Разрешете да изляза в оставка — каза старецът, просълзен.

— Не бързай, стари ми… драбанте [Драбанти — дворцовата гвардия.] — каза императорът, — заедно ще излезем в оставка.

Всички трепнаха.

Императорът беше намислил да каже: стари ми другарю, но абсолютно не си спомняше къде е виждал жандарма и затова каза: стари ми драбанте. И за оставката.

Когато видя, че всички се просълзиха, остана доволен.

— Навиквайте да правите добрини — каза той. Аудиенцията приключи.