И все пак успокоение не настъпи.
Императорът чу името Родоканаки. Това беше ново, несрещано досега име. Императорът попита церемониалмайстора де Рибопиер. Винаги откровеният Рибопиер му отговори с честно недоумение. Той знаеше само две подобни имена: Родофиникин и Роле; последното, тъй като принадлежеше на музикант, не спомена в разговора. Между камерхерите не се намериха познаващи Родоканаки или желаещи да си признаят това. Наглед впрочем името беше гръцко.
Гръцкият посланик, приятел на Рибопиер, беше германец, знаеше само немски, бе родом от Бавария, ползуваше се с благоволението на крал Ото и изобщо не беше запознат с гръцките имена.
С много студен глас императорът внезапно попита граф Клайнмихел по време на доклада му:
— Какво е Родоканаки?
На граф Клайнмихел му се стори, че го подозират в нещо.
— Не знам, ваше величество.
— А аз знам — каза величеството.
Клайнмихел пребледня, но в действителност негово величество не знаеше кой е или, както се бе изразил, какво е Родоканаки.
Привечер той най-сетне можа да получи отговор. Родоканаки се оказа съвсем частно лице, откупвач на акциза, имащ смелостта да живее срещу кавалерийската казарма. Императорът повтори със скрито потръпване:
— Родоканаки!
Той беше се решил да прибегне до крайни мерки.