Малолетният Витушишников

16

След десет минути поручик Кошкул 2-ри можа да концентрира на местопроизшествието силен отред от външната полиция и да заварди околното пространство. Тълпата любопитни бе разпръсната. Малолетния Витушишников поручикът държа край себе си през цялото времетраене на операцията. След старателно преглеждане на местността не бе намерено нищо, с изключение на един пиян, който никога не беше постъпвал на военна служба, а се водеше в списъците на с.-петербургските латернаджии.

На самото място бе разпитана и веднага след това арестувана кръчмарката, а питейното заведение с целия намиращ се вътре инвентар заключено и запечатано с червен восък. Разпитът на кръчмарката не разясни почти нищо вследствие на силното вълнение, което я беше обзело, и на помътняването на паметта, на което тя се позоваваше. Изясни се само една любопитна подробност, която обаче поручик Кошкул 2-ри не сметна за удобно да впише в протокола.

Колчем заговореше за това, че си е загубила паметта, тя всеки път споменаваше за някакъв си „нов“.

— Откакто се изтресе новият, всичко ми изхвръкна от главата. И още веднъж:

— Още преди да дойде новият, аз им викам на тия диванета (тоест на войниците) — забранено е…

Най-сетне поручик Кошкул 2-ри се видя принуден да попита жената за кой нов говори и излезе, че тя говорела за новия пристав, който едва от вчера беше пристъпил към изпълняване на задълженията си в Петербургската част.

Понеже се заинтересува от това обстоятелство и не му беше известно приставът да е посещавал кръчмата, Кошкул 2-ри скоро си изясни, че глупачката е сметнала и продължава да смята негово императорско величество за новия пристав на Петербургската част.

Поручик Кошкул 2-ри нахока едно хубаво тъпата жена, после той самият се изплаши, прекрати разпита, арестува разпитваната, а след това потегли с шейната заедно с момчурляка за подробен разпит в полицейското управление.

Малолетният Витушишников, живеещ на 22-ра линия на Василевския остров, син на колежки регистратор, петнайсетгодишен, даде следните показания: в качеството си на дете той се бил запътил за улица „Рибарска“, където на ъгъла до църквата „Св. Въведение“, както бил чул, имало въртележка и се извършвало срещу заплащане возене на деца.

И понеже от ранно детинство баща му го бил възпитавал в дух на особено почитание спрямо цялата августейша фамилия и у тях на стената винаги висял цветен портрет — той, минавайки през гореспоменатото място, като видял известно струпване на хора и усетил, че е станало произшествие, веднага познал венценосеца, приближил се и измолил да му се дадат нареждания. След това, когато отишъл при караулката на градските стражари, заварил стражаря много изнемощял, с подкосяващи се крака и със заплитащ се език, който му пояснил, че току-що бил изпратил подчасия я за доктор, я за липова водка — и докладвал горното.

— Все пак добре сте се договедили — с уважение каза поручикът. — Ще докладвам за вас на господин обер-полицаймайстора като за млад човек, лично известен на негово императорско величество откъм най-добрата страна. Оставам ваш покорен слуга. Недейте забравя да засвидетелствувате на баща си моята почит. Не се тревожете, до в къщи ще ви закарат с държавна шейна.