Малолетният Витушишников

36

Граф Клайнмихел закъса. След като бе изгонен заради думата „финансиране“ и непозволително изтърва да се възползува от случая с въпроса за Родоканаки, той видимо се занемари. Едвам се насилваше да се избръсне, обрасна с червеникав пух. Слагаха му лапи, даваха му прахове за кашлица, непрекъснато му се повдигаше. Появиха се признаци за хемороидално състояние. От време на време електромагнетичният апарат приемаше слаби почуквания. Обзет от минутната надежда, че чука императорът, графът се втурваше в телеграфната стая, изблъскваше дежурния офицер, но апаратът замлъкваше. Не можеше да се разбере откъде иде това — от волята на императора или от действието на атмосферните колебания. На всичко отгоре беше обременен от задълженията си. Тъкмо по това време се решаваше трудният въпрос за железопътните тендери. Графът винаги беше смятал тендерите за особен вид морски лодки и сега абсолютно не знаеше какво ще ги прави на суша. А за тях трябваха големи суми.

Навестяващата графа негова сестра, стара мома, като виждаше брат си в такова окаяно състояние, го молеше да иде в протестантската църква да се помоли.

Графът й отговори, че в протестантска църква няма да стъпи, защото Лютер е говедо.

— Православие, самодържавие и народност — каза той на потресената стара мома, — а Лютер е говедо.