Малолетният Витушишников

35

И бъдещето му бе осигурено.

Бе харесана на Крестсвския остров една малка къщичка и купена от жената, на която принадлежеше. Поканен бе художник, който украси покрива с резба, наподобяваща дантела, а капаците на прозорците изкусно зографиса с цветя в саксии и снопове. Стана тъкмо къщурка, която сякаш самата природа е определила за обиталище на инвалид, състарен на царска служба, а сега скромно възпитаващ сина си. С останалите пари поручик Кошкул 2-ри купи на малолетния г-н Витушишников барабан, та детето през свободното си време да може да се учи на барабанни трели. Барабанът беше отличен, звукът му имаше светъл и пронизителен тон. Всичко това бе съобщено на абонатите и читателите на „Северная пчела“ в рубриката „С.-петербургски произшествия“.

Най-много въртели създаде бащата, колежкият регистратор Витушишников. Първо, той съвсем не се оказа толкова престарял, както се предполагаше. Освен туй се възпротиви на преселването си на Крестовския остров, където отсега нататък трябваше да изпълнява бащинските си задължения.

При това се позоваваше на доводи от такъв характер, че щяло да му е далеч да ходи на работа чак от Крестовския остров, че живеел на Василевския остров от седемнайсет години и т. н. На поручик Кошкул 2-ри му се наложи чак да му кресне. От друга страна, поручикът го съблазни с курника към къщата, където ще може да си отглежда кокошки.

След преместването си малолетният Витушишников се научи да барабани много сръчно сигнала „заря“. Веднага бе решено да го дадат в един от военно-учебните пансиони.

След това се разигра епизодът, за който споменава един историк.

Младите велики княгини съвсем случайно по време на разходка минавали с ландото си край къщичката, където живееше малолетният г-н Витушишников с престарелия си баща инвалид. Отрокът стоял до портата, облечен с мундирчето на военно-учебния пансион, и щом зърнал преминаващите, забил барабана. Намиращият се там баща-инвалид поднесъл на великите княгини на просто блюдо, покрито с чиста кърпа с дантели, хляб и сол…

Освен това не бе забравена и караулката на градските стражари. На нея над самото прозорче се появи семпла бяла мраморна плоча със златни букви: „Император Николай I благоволи да удостои тази караулка с посещението в деня 12 февруари 184…-та година и да присъствува при сгряването на удавница“.