Малолетният Витушишников

24

Вронченко дойде на себе си чак след излизането на Родоканаки.

— Какъв дявол ги е прихванал? Ил е фу [Il est fou (фр.) — той е луд] — каза той на случилия се в кабинета му секретар. — Каква дяволска коприна им е влязла в главата?

Но малко след това сам разбра, че в цялата тази работа коприната има само чисто формално значение и си спомни, че сумата на питейния акциз се равнява на двайсет милиона. А всички извънредни приходи едно на друго, на око, стигат, ако е рекъл господ, четирийсет. А извънредните разходи са направо неопределими и непреодолими.

Министър Вронченко се почувствува самотен. Той си зададе въпроса как ли би постъпил на негово място великият Канкрин и дори си направи сянка с длан, тъй като предшественикът му, страдайки от слабо зрение, през служебните часове винаги си нахлупваше на челото зелена козирка, която го предпазваше от светлината.

И понеже категорично не можа да намери отговор, Вронченко каза на секретаря си следната фраза, с която обрисува положението:

— Цялата съвкупност е една такава…

Отговорът не му идваше на ум.

След като наду бузи и изпухтя няколко пъти, той възстанови дишането си и реши, че са възможни промени.

Беше решил да посети някои от колегите си по министерски задължения, а до вечерта лично нищо да не предприема.