Мнозина бяха озадачени от внезапното освобождаване на акцизния откупвач Конаки, родом от град Виница, живущ на Голяма морска улица, в къщата на търговеца Корзухин, обвинен в подстрекаване към пиянство на редници от лейбгвардейския Егерски полк.
Историкът от юридическата школа се колебаеше на какво да отдаде факта, че никой, дори в министерството на правосъдието, не се е досетил, че самото наличие в кръчмата на отделна стая е било вече противозаконно, и по такъв начин арестуването на Конаки и затварянето му в килията за подследствени е било строго законен акт.
Психологическата школа, анализирайки състоянието на императора, приписа всичко на внезапните прояви на характера му.
Вицедиректорът Игнатов, когото граф Клайнмихел наричаше говедо и по-късно я го е обидил по някакъв начин, я го е прескочил при повишение или раздаване на ордени, остави мемоари, в които заявява, че императорът се е уплашил от борсовите колебания и е отстъпил пред Конаки, че прошението на придворната дама Нелидова тъкмо поради туй е било уважено толкова бързо, че императорът с нетърпение бил очаквал удобен начин за ликвидиране на инцидента.
Работата беше къде-къде по-проста.
Първо, откъде може да е знаело така нареченото „говедо Игнатов“ за тая работа? Освен туй, ако си струва да говорим за някого, то ще е за Родоканаки, а съвсем не за Конаки. Конаки беше най-нищожен човек и се видя принуден дори да отсрочи с цяла година компенсирането на разноските, направени от Родоканаки по неговото дело. А и самият Родоканаки беше частно лице, не служеше никъде и дори само поради тази причина, както изтъкваха историците от юридическата школа, не може да е имал влияние върху държавните работи.
Той беше ангросист, акцизен откупвач — и нищо повече.
Работата се обяснява с това, че императорът, както често му се случваше, просто сам прекрати въпроса.
Финансите временно бяха оставени настрана, той не желаеше да се занимава повече с тях. Дори самата тази дума се пропущаше в докладите. Свещите бяха запалени, на трапезата пак започна да се поднася бадемов крем. Негово величество задраска от сърцето си целия този въпрос. Вронченко пак пристъпи към изпълняване на задълженията си. Митницата продължи да действува.
Може в дълбините на душата си императорът дори да е съжалил затворника Конаки и напълно да се е удовлетворил от изпращането на престъпната кръчмарка на каторжна работа. Освен това, съобразно с неговите рицарски схващания за мъжките му задължения, той направо не можеше да изневери на едно обещание, дадено на жена в такъв миг.