Невинни лъжи

13.

Интересът е личен.

Това е истината, самата истина и само истината, помисли си Джейк. Твърде много истина. Той имаше строги правила по отношение на истината. Когато работеше, никога не я използваше в по-голямо количество от абсолютно необходимото. Истината често караше хората да се чувстват неловко. А това беше последното нещо, което му трябваше, докато е в Стоун Кениън. То щеше да усложни още повече крайно трудната мисия.

Разумно беше да постави известна дистанция между Клеър и себе си, докато завърши задачата, заради която бе дошъл тук. Но знаеше със сигурност, че това ще се окаже невъзможно. Не и сега.

Въпреки всички невидими светещи предупредителни червени светлини, не успяваше да устои на импулса да се сближи с Клеър. Нещо в него реагираше на увереното й държане, караше го да я желае на съвсем първично ниво. Изпитваше непреодолим копнеж да разбере как една жена, която очевидно бе свикнала да се бори за всичко, ще откликне в леглото на един мъж, който прилага същата техника в живота — мъж като него.

Вечерята насаме в къщата беше лоша идея и част от цяла поредица също толкова лоши ходове, както щеше да се окаже. Но той не можеше да се насили да съжалява, за който и да е от тях. Дотук с преимуществата на предвидливостта.

— Късно е. — Клеър остави празната чаена чаша и погледна часовника си. — Трябва да се връщам в мотела си. Шофьорът тук ли е още?

— Не. — Джейк се изправи, борейки се с неохотата да я пусне да си ходи. — Аз ще те закарам до мотела.

Той изкара БМВ-то си от гаража. Настанявайки Клеър на предната седалка, изпита собственическо задоволство от това незначително действие. Неговата жена в неговата кола. И щяха да се загубят заедно в нощта.

Когато седна зад кормилото, интимното уединение на купето го обгърна и подпечата обречеността му.

Но защо не се чувстваше ни най-малко разтревожен?

Вярно, че имаше правило да не спи никога с жена, замесена в случай, по който работи. И какво от това? Правилата се създаваха, за да бъдат нарушавани.

Разбира се, положението обикновено се усложняваше, когато станеше нещо такова, но какво толкова.

Клеър не каза почти нищо, докато Джейк се отдалечаваше от планината и караше към Финикс. Той не опита да я подтикне към разговор. Бяха говорили много тази вечер, на моменти ловко избягваха завоалираните въпроси на другия, ту се съгласяваха един с друг, ту не, усмихваха се на едни и същи иронични забележки…

Сега имаше възможност да видят дали могат да помълчат заедно.

Докато стигнаха до почти пустия паркинг на мотела, този въпрос беше намерил своя отговор. Мълчанието на предната седалка не ги бе разделило, реши Джейк. Даже му се стори, че усещането за близост е станало още по-силно. Винаги съществуваше възможността, колкото и да желае Клеър, да се окаже, че разчита погрешно сигналите, които тя излъчва. Все пак не му се вярваше да е така.

Спря близо до входа, слезе и изпрати спътничката си до фоайето.

Служителят от предната нощ стоеше на рецепцията. Вдигна поглед от списанието си и отправи на Джейк същата многозначителна мазна усмивка като преди. Джейк обмисли приятната перспектива да разкъса гърлото му със зъби.

— Ще изпратя дамата до стаята й — каза той вместо това.

Съвсем цивилизовано. Точно така — без кръв, без цапане, без забавление.

— Разбира се. Както кажете. — Мъжът отново се зачете в списанието си.

Джейк хвана ръката на Клеър и я поведе по стълбите, после по сумрачно осветения коридор, подразнен отново, също като предната вечер, от мисълта, че ще трябва да я остави на това място с този мръсен мокет и лошо боядисани стени.

Клеър отвори вратата и прекрачи през прага. Обърна се и погледна Джейк.

— Лека нощ. Вечерята беше страхотна.

— Радвам се, че ти е харесала. — Той опря длан на касата на вратата. — Сега ми обещай, че ще се преместиш от това място утре сутрин.

— Ще бъда тук само довечера и още една нощ — каза тя. — Няма смисъл да се местя.

— Ти си голям инат и не приемаш съвети, а? Харесвам такива жени.

Клеър отвори уста да отговори.

— Но прекаляваш — добави той, преди тя да успее да каже нещо. — Искам да напуснеш това място утре.

Тя го погледна замислено.

— Давам си сметка, че си свикнал да заповядваш, но май забравяш нещо в този случай.

— Какво?

— Че не работя за теб.

— Вероятно е за добро — каза той. — Защото имам чувството, че щеше да се наложи да те уволня.

— Защото съм инат ли?

— Не. За да мога да направя това.

Той стисна рамката на вратата, наведе се напред и я целуна. Внимаваше да не я докосва с ръце. Така й оставяше възможност да се отдръпне.

Клеър не отстъпи назад. Устните й бяха меки и отвръщаха на неговите. Знаеше какъв е и не се страхуваше от него. Всъщност той май й харесваше.

Желанието се разпали в него — горещо и настойчиво.

Прекрачи прага, без да отделя устните си от тези на Клеър, и ритна вратата зад себе си.

Постави ръцете си върху тялото й, придърпа я към себе си, за да задълбочи целувката. Чу я как издава приглушен настойчив звук и усети пръстите й около раменете си. Тя вкопчи ръце в тях, напрегна се и го притисна силно към себе си.

Реакцията й разбуди всичките му сетива. Толкова близо до нея, той усещаше силата й. Знаеше обаче, че вероятно и тя усеща неговата. Ефектът бе опияняваща възбуда, каквато не бе изпитвал никога преди. Онази част от него, която никога не губеше контрол, внезапно бе побягнала на свобода.

Той побутна леко Клеър назад със смътната идея да стигнат до леглото й. Но в първите хаотични мигове на целувката бе загубил ориентацията си. Клеър спря рязко, опряла гръб в стената, а не в матрака. Тъй като я желаеше отчаяно, стисна китките й и ги притисна от двете страни на главата й.

В отговор тя започна леко да хапе шията му. После го измъчи още повече, притискайки вътрешната страна на крака си към външната страна на прасеца му. Той усети острия ток на обувката й през панталона си. Чувственото предупреждение бе най-еротичното предизвикателство в живота му досега. Беше цяло чудо, че не свърши в този момент.

Отвърна на атаката й, като стисна и двете й китки с едната си ръка и ги задържа над главата й. Така освободи другата си ръка — с нея разкопча шнолата от косата й. Копринените кичури се спуснаха между пръстите му. Той ги стисна и така я принуди да държи главата си неподвижна, за да я целуне отново, този път с отворена уста. Искаше да усети вкуса й, да вдиша същността й.

Клеър се извиваше неспокойно в ръцете му. Той я притисна с бедра към стената и така й показа колко силна е възбудата му. Тя реагира с гърлено стенание. Острият й ток се заби в крака му.

Джейк плъзна ръка към сладките извивки на гърдите и кръста й, чак до ханша. После спря и я притисна, наслаждавайки се на стегнатата и щедра женствена плът.

Клеър дишаше учестено. Бързите, горещи, задавени поемания на дъх показваха, че той определено не е единственият пламнал в тази стая.

Когато вдигна глава, видя, че тя го гледа със замъглени очи. Осъзна, че е изненадана от собствената си реакция.

— Какво? — попита той усмихнат. — Не видя ли, че този товарен влак се носи право към нас през цялата вечер?

— Не е заради това. — Клеър поклати глава, сякаш искаше да проясни мислите си. — Просто не бях осъзнала как… Няма значение.

— Аз пък знаех, че ще стане така — каза той, притиснал устни към нейните. — Разбрах го още щом те зърнах за пръв път.

— Така ли?

— Определено.

Джейк прокара пръстите си между стената и шията на Клеър, откри ципа на сексапилната й рокля и го отвори. Роклята се спусна надолу, разкривайки дантелен черен сутиен без презрамки.

Трябваше да освободи пленените й ръце, за да разкопчае сутиена. Тя се възползва от тази свобода, за да се заеме с треперещи пръсти с копчетата на ризата му.

Сутиенът падна, а Клеър вече бе притиснала длани към голите му гърди. Той наведе устни към едното й зърно, но тя се олюля. Кракът й, който се изкачваше по неговия, внезапно се върна на пода и тя опита да застане стабилно.

— Не знам защо правим това, подпрени на стената, когато наблизо има легло — прошепна той.

Вдигна я на ръце и я отнесе от тясното преддверие. Пусна я леко върху леглото и се зае с колана си. Клеър го погледна с нетърпение и страст, разтворила леко устни в очакване.

Поредица от резки почуквания по вратата отекна в стаята. Джейк се извърна бързо. Сексуалното напрежение, обтегнало всеки мускул от тялото му, веднага се трансформира в друг вид напрежение чрез тъмната, опасна алхимия, която свързваше секса с насилието. За секунда премина от желанието да обладае своята жена към желанието да я защити.

Преувеличена реакция, помисли си той.

— Ако това е мъжът от съседната стая, ще го посъветвам това-онова — каза той.

— Чакай — прошепна Клеър. — Аз ще се справя с проблема.

Тя повиши глас:

— Кой е?

— От управата. — Познатият глас на рецепциониста от нощната смяна отекна силно през вратата. — Извинете, че ви безпокоя, госпожице Ланкастър, но получихме сведения, че втори човек е бил видян да влиза в стаята ви. Тук… хм… има правило, че само който е регистриран в дадена стая, може да пребивава в нея. Така че, освен ако не искате да платите допълнително и да регистрирате мъжа, който е вътре с вас, ще трябва да помоля госта ви да си тръгне.

— Оф! — измърмори Клеър. — Това е един от онези ужасно неловки моменти в живота. — Тя пак повиши глас. — Има недоразумение. Само секунда.

Тя се изправи на крака, олюля се и замалко не падна, но Джейк успя да я хване. Погледна надолу и забеляза липсващата си обувка. — Знаех си, че не трябва да купувам тези сандали.

— Струват си парите — каза Джейк и закопча ципа на роклята. — На мен ми харесват.

— Лесно ти е да го кажеш. Но не ти се налага да ги носиш.

Тя свали и другия сандал и прекоси стаята боса. Спря с ръка на дръжката на вратата и изчака Джейк да закопчае ризата си.

Той разпери ръце, да покаже, че е готов. Клеър отвори рязко вратата и изгледа навъсено мъжа отвън.

— Моят бизнес партньор беше обезпокоен от сигурността в тази стая и поиска да провери всичко на място, преди да си тръгне.

„Добра версия“, помисли си Джейк, развеселен. Освен това я беше произнесла с точното количество раздразнение и надменност. Можеше и да прозвучи убедително, ако не бяха босите крака, измачканата рокля, разрешената коса и цялостното излъчване на жена, която дълго се е целувала.

— Ясно. — Мъжът я огледа от главата до петите и пак се усмихна мазно на Джейк. — Проверка на сигурността.

Джейк го погледна и каза:

— Навярно знаете, че ключалката на стъклената врата към балкона е счупена.

Мъжът се намръщи.

— Никой не е съобщавал за счупена ключалка.

— Ето, аз ви съобщавам в момента — настоя Джейк.

Клеър скръсти ръце и погледна към тавана.

Мъжът колебливо пристъпи в стаята, забеляза намачканата кувертюра на леглото и сандалите насред стаята върху изтъркания мокет. Отвори и затвори вратата два-три пъти. Ключалката щракваше без проблем.

Мъжът се обърна към Джейк с триумфално изражение.

— Ключалката си работи чудесно.

— Така ли? — Джейк поклати глава. — Ясно. Сигурно съм я натискал в грешна посока. — Той се обърна към Клеър. — Нещо ми подсказва, че е време да тръгвам.

Тя се усмихна хитро.

— И аз мисля така.

— Ще ти се обадя сутринта.

В очите й блесна смях.

— Винаги казват така.

— Аз не го казвам винаги. Но когато го кажа, го изпълнявам.

Той докосна леко страната й, наведе глава и я целуна. Не беше обикновена целувка за лека нощ. Беше послание към мъжа от рецепцията. Тази жена е моя.

Когато вдигна глава, забеляза искрата на развеселено раздразнение в очите на Клеър. Тя също разбра изпратеното послание.

Той излезе в коридора и изчака служителят да го последва. Клеър затвори вратата зад тях.

Джейк тръгна към стълбите. Мъжът се забърза, за да го настигне.

— Просто си върша работата — извини се той. — Не мога да допускам нерегистрирани гости в стаите. Такова е правилото.

— Чудесно правило.

Вратата на стая 208 се отвори отново. Този път плешивият мъж подаде глава навън. Погледна първо към вратата на Клеър, после забеляза Джейк и бързо се шмугна обратно в стаята си.

— Мисля, че мога да се досетя откъде е дошло оплакването — вметна Джейк.

— Госпожата в двеста и осем е малко нервна.

Джейк слезе по стълбите, замислен за две неща, които го смущаваха цялата вечер. Първото беше старанието на Клеър всички в Стоун Кениън, освен него и Елизабет, да смятат, че е отседнала в хотел край летището. Втората беше стресиращото й преживяване на паркинга на търговския център същия следобед.

Разглеждани поотделно, нито един от фактите не беше достатъчен, за да предизвика сериозна загриженост. За всеки от тях имаше разумно обяснение. След като бе станал свидетел на очевидното нервничене на Майра и неконтролируемия гняв на Валъри на партито предната вечер, разбираше защо Клеър не иска да разгласява адреса на мотела си. Валъри поне беше напълно способна да се появи без предупреждение и да предизвика сцена.

Инцидентът на паркинга пък можеше да се обясни лесно с някой невнимателен шофьор или побъркан тийнейджър, решил да се позабавлява, като подплаши сама жена.

Но комбинацията от двете събития го караше да се чувства неспокоен. Като се прибавеше и фактът, че при предишното си идване в града Клеър бе открила един труп, Джейк определено се изнервяше.

Когато стигна до фоайето, погледна часовника си. Показваше почти един часа през нощта. Подходящ момент за далновидни решения.

— Можете да ме регистрирате — каза той на мъжа. — Искам стая двеста и дванайсет, ако е свободна.

— Моля?

— Стаята от другата страна на госпожица Ланкастър. Свободна ли е?

— Ами да, но…

— Ще я взема.

— Боже, не знам. Това е малко необичайна ситуация.

— Имате проблем да регистрирате гост, който си плаща?

— Е, така формулирано…

Клеър беше облякла нощницата си и тъкмо придърпваше завивките на леглото, когато го чу да се връща по коридора. Знаеше, че е Джейк. Тежките му стъпки отекваха върху евтиния дървен под по начин, който не можеше да бъде сбъркан.

Изненадана, тя бързо изтича към вратата и я открехна леко. Видя как Джейк пъхна ключа в ключалката на съседната стая. В едната си ръка държеше малка кожена пътна чанта.

— Какво си мислиш, че правиш? — попита тя, шепнейки.

— Прекарвам нощта в третокласен мотел. — Той отвори вратата на стаята си и я погледна. — Не е мястото, което бих избрал, но чух, че поне е чисто.

— Джейк, не говориш сериозно.

— Повярвай ми, напълно сериозен съм. Ще се видим сутринта. — Той тръгна да влиза в стаята си.

Сетивата й потвърдиха, че наистина говори сериозно.

Клеър се наведе още малко навън, като внимаваше да скрие нощницата си зад вратата.

— Чакай — каза тя настойчиво. — Какво означава това?

Той подпря рамо на стената, скръсти ръце на гърдите и я погледна смръщено.

— Не ми харесва идеята да те оставя тук сама. Отказваш да се преместиш, следователно нямам избор и трябва и аз да остана тук.

— Това е абсурдно!

— Е, има и още един вариант.

— Какъв е той, за бога?

— Бих могъл да прекарам нощта в твоята стая вместо в тази, но нещо ми подсказва, че настроението се промени.

Клеър се изчерви. Той имаше право. Сега заслепяващата енергия на страстта бе избледняла до по-контролируемо ниво и тя си бе възвърнала здравия разум. Трябваше да обмисли това, което се случваше. Нямаше навик да прави див секс с мъж, когото познава само от два дни. Никога не си беше падала по случайни авантюри за една нощ. Когато сам си рожба на такава авантюра, се замисляш доста, преди да поемеш подобен риск. Освен това тя определено не беше свикнала да губи контрол над ситуацията, както се беше случило преди няколко минути.

Да, наистина й трябваше време, за да обмисли събитията.

— Много проницателно — отвърна тя и се намръщи при вида на пътната чанта. — Винаги ли си носиш багаж за пренощуване на чуждо място?

— Бил съм бойскаут. Приемам препоръката „бъди винаги готов“ съвсем сериозно.

Внезапно Клеър се почувства подразнена.

— Това често ли ти се случва?

— Шегуваш ли се? — погледна я засегнато той. — Не съм отсядал в такъв долнопробен мотел, откакто бях студент.

— Нямах това предвид и ти го знаеш.

— Поспи, Клеър. Сутринта ще те черпя закуска.

— Още един въпрос.

Той изчака.

Клеър се прокашля и понижи глас:

— Вярно ли е, че ловците могат да виждат в тъмното като котките и совите, или това е само част от легендата?

Усмивката му се разля бавно и лукаво.

— Ако се задържиш край мен, може и да ти кажа истината някой ден.

После влезе в стаята и затвори вратата.

Клеър също затвори вратата си, заключи със замах и се облегна на дървената ламперия. В следващите няколко минути се опитваше да проумее защо Джейк толкова твърдо е решил да я държи под око тази вечер. Със сигурност не защото се тревожеше от избора й на хотел. Мотелът не беше петзвезден, но не беше и мърлява дупка, въпреки всеобщото мнение по въпроса.

Реши, че е доловил нейното безпокойство. Ловецът у него несъмнено бе доловил скрития й страх. Не беше настоял за обяснение, което тя не можеше да му даде сега. Вместо това, беше решил да остане наблизо, в случай че тя се нуждае от защита.

Никой мъж никога не беше правил нещо толкова романтично за нея през целия й живот. Да я накара да се почувства в безопасност.

Тя се върна при леглото и известно време лежа мълчаливо, вслушвайки се и в най-тихите звуци, които проникваха през тънката стена, отделяща стаята й от тази на Джейк.

Имаше много въпроси за Джейк Солтър и много малко отговори. Но едно нещо беше сигурно. Щеше да спи много по-спокойно тази вечер, знаейки, че той е в съседната стая.