Невинни лъжи

18.

— Няма да те лъжа, Арчър. Толкова отдавна сме приятели. — Оуен се наведе напред в белия си кожен стол и подпря лакти на коленете си. После се загледа през стъклената стена, съзерцавайки отблясъците на слънцето върху басейна. — Ще прозвучи ужасно, но част от мен изпита облекчение, когато ми казаха какво се е случило. Първата ми мисъл беше: поне няма да има повече сцени.

— Доста беше затънала. — Арчър подаде на Оуен чашата с уиски, която беше налял току-що.

Оуен се взря в питието, сякаш се изненада да го види в ръката си.

— Тя ми беше съпруга. А аз я предадох. Трябваше да я настаня в рехабилитационен център.

— Не се кори за това. — Арчър седна срещу него. — Ти направи всичко възможно. Майра казваше, че Валъри не иска и да чуе за лечение.

Оуен глътна малко от уискито и стисна чашата между дланите си.

— Ужасно се ядосваше всеки път, когато опитвах да я убедя да се лекува. Предложих й да посещава терапевт, някой от организацията, който да разбира особеностите на природата й и да й помогне да преодолее мъката си.

Арчър не знаеше какво да каже, просто се опитваше да подкрепи мъжа, който му беше приятел и бизнес партньор в продължение на толкова много години.

Оуен изпи уискито си. След малко остави чашата си.

— Беше самоубийство — каза той. — Не нещастен случай.

Арчър го хвана за ръката.

— Сигурен ли си?

— Да. Тя говори за това предната вечер, когато бутна Клеър в басейна. Не можела да изтърпи присъствието на убийцата на сина си. Знаела, че Клеър има право да бъде в Стоун Кениън, но нямало да понесе да се държи така, сякаш нищо не се е случило.

— Клеър не е убила Брад.

Оуен въздъхна.

— Двамата с теб знаем това, Арчър. Но Валъри се беше вманиачила и изпаднала в дълбоко заблуждение. Честно казано, канех се да те предупредя, че е възможно Клеър да е застрашена от нея.

Арчър се намръщи.

— Мислиш, че бе започнала да става опасна?

— Да, така смятам.

Чу се лек звън. И двамата погледнаха сложния електронен часовник на Оуен. Оуен стана.

— Време ми е за инжекцията. Ей сега се връщам. — Той прекоси голямата стая и изчезна по коридора към кухнята.

Арчър стана и отиде до стената, която гледаше към басейна. Стратегът в него бързо изчисли шанса Клеър да попадне случайно не на един, а на два трупа в рамките на шест месеца.

Резултатът не му хареса. Но когато имаше случайна смърт от удавяне, беше много трудно да се докаже убийство. Защото водата измиваше повечето от доказателствата.