Невинни лъжи

33.

Клеър взе бележника и химикалката и се настани още по-удобно на шезлонга край басейна. Огнената пещ, която местните умилително наричаха слънце, най-после беше започнала да гасне. Съблазнителната пустинна нощ се спускаше. Клеър си помисли, че може да свикне да носи тениски и сандали след залез-слънце.

— Добре, да видим с какво разполагаме. — Тя почука по бележника с химикалката си. — За начало имаме името на жената, с която Брад се е срещал редовно, докато е бил женен за Елизабет — Кимбърли Тод.

— Която случайно е напуснала работата си в спа центъра точно по времето, когато Брад е бил убит — вметна Джейк.

— Удобно.

Тя го наблюдаваше как слага един поднос на масата в двора. Върху подноса имаше наредени бутилка изстудено шардоне, две чаши и няколко малки чинийки с интересни неща за хапване: три вида маслини, солени бисквити, маринован артишок, остатъка от соса с пармезан, който Джейк беше приготвил предния ден, парче хубав ронлив английски чедър, репички и хляб с хрупкава коричка.

Единственото общо между всички храни беше, че не изискваха готвене. Нито на нея, нито на Джейк им се занимаваше с приготвяне на вечеря след завръщането им от Финикс, така че заедно бяха преровили хладилника и фризера.

— Не знам. — Джейк наля вино в чашите. — Някой би възприел напускането на работа от страна на Кимбърли като разумна реакция при дадените обстоятелства.

— Нещастната любовница се потапя в скръб, когато научава за смъртта на приятеля си, напуска работа и се връща в родното си място? Може би. Но инстинктът ми подсказва, че тази история не е толкова проста.

— И моят също. — Джейк й подаде едната чаша с вино.

— Определено трябва да намерим Кимбърли Тод — каза Клеър.

— Не би трябвало да е трудно.

— Освен ако тя не се опитва да се скрие, защото е потенциален свидетел или дори заподозряна за неразкрито убийство.

— Това може да усложни нещата — съгласи се Джейк. — Но познавам човек, който е много добър в откриването на хора през интернет. Довечера ще му се обадя.

— Някой в офиса ти ли?

— Нещо такова.

Той не обясни нищо повече и Клеър реши да премине към друга тема:

— Двете с Елизабет утре ще говорим с доктор Моубрей, който я е лекувал през така наречения й депресивен период.

— Уговорихте ли си среща?

— Не. Помислих си, че може да имаме по-голям късмет, ако го изненадаме. Не искам да му дадем възможност да се подготви за срещата. Ако види името на Елизабет в графика си, може да се притесни, че тя възнамерява да предприеме юридически действия спрямо него заради погрешно поставената й диагноза, и да извика адвоката си.

Джейк се облегна на шезлонга.

— Харесва ми начинът ти на мислене.

— Благодаря. — Стана й странно приятно от този комплимент.

Той пийна малко вино и сдъвка една солена бисквита с парченце чедър отгоре.

— Трябва да кажа, че наистина имаш усет за този тип работа.

— Казах ти, че имам опит с измамници. А като се замислиш, Брад Макалистър е бил точно такъв.

— Така изглежда. Но продължава да ме тормози въпросът защо му е трябвало да измисля толкова сложна схема, за да получи контрол на „Глейзбрук Инкорпорейтид“. В най-добрия случай е било въпрос на огромен шанс, изобщо не е можел да е сигурен в крайния резултат. А е било огромен риск да се опита да убеди Елизабет, че е луда, а после да планира убийствата на двама-трима много влиятелни хора.

— Брад не е бил типичният измамник, това е сигурно — каза тя бавно. — Те обикновено се задържат само колкото да приберат парите и после изчезват. — Клеър остави бележника и химикалката. — Може би просто му е харесала идеята да бъде голям играч в света на бизнеса. Ако беше оглавил „Глейзбрук Инкорпорейтид“, щеше да се сдобие с много влияние и уважение в цяла Аризона.

— Или пък е имал други цели — каза тихо Джейк. — За които още не сме се досетили.

Клеър го чакаше в една ивица лунна светлина. Джейк изгаси лампата в банята и тръгна към нея, увил хавлия около кръста си.

Когато стигна до леглото, спря, наслаждавайки се на удоволствието да я гледа. Косата й беше като тъмна вълна върху бялата възглавница. В сенките очите й изглеждаха още по-дълбоки и по-мистериозни, отколкото на дневна светлина.

Тя му се усмихна.

Той не опита да анализира прекалено непознатия глад и копнеж, които го изпълваха. Приемаше тези усещания така, както приемаше предсказуемостта на изгрева.

Свали хавлията си, дръпна завивката и се възхити на вида на тялото й. Нощницата едва покриваше бедрата й. Той се отпусна бавно върху нея, отваряйки изцяло сетивата си, за да се наслади напълно на този момент. Светът наоколо придоби друго измерение. Забеляза цветове, които нямаха имена и звуци, които обикновено бяха приглушени. Усещанията бяха по-силни. Топлината на тялото на Клеър го омайваше. Уханието й му действаше като силен афродизиак. Но мисълта, че тя го желае не по-малко, имаше най-опияняващ ефект върху него.

Енергията пулсираше в атмосферата около тях.