Невинни лъжи

51.

Два дни по-късно…

— Оуен Шипли е настанен в психиатрична болница за наблюдение? — Клеър отпусна вестника, който четеше, и погледна Джейк. Той току-що бе приключил с някакъв телефонен разговор.

— Вчера са го изпратили в една болница край Финикс. — Джейк остави телефона си на кухненския плот и се зае да обръща царевичните палачинки в тигана. — Фалън казва, че според местните власти той е изключил напълно. Говори несвързано, страда от самозаблуда и състоянието му се влошава с всеки изминал час. Никой не очаква да го обявят за вменяем, за да се изправи пред съда.

— А надутият глупак какво мисли, че е станало в действителност?

— Фалън казва, че първоначалните изследвания на веществото, което взех от хладилника на Шипли, показват, че е много силно действащо, но за кратко време. Подозира, че внезапното спиране на приемането му води до опустошителни ефекти. Смята, че Шипли е започнал да превърта веднага щом е изгубил достъп до лекарството. Или това е нежелан страничен ефект на веществото, или лаборантите на заговора са го изработили точно в такава форма, за да ограничат евентуалните вреди, ако някой член на заговора бъде арестуван.

Тя потрепери.

— И това ако не е хладнокръвна жестокост.

— Но е ефективна. Като контролират лекарството, те контролират хората. — Джейк извади палачинките от тигана и ги разпредели в две чинии. — По този начин не се тревожат, че може някой член на заговора да се разприказва пред полицията или „Джоунс и Джоунс“.

— Тази организация наистина знае как да прикрива следите си.

— Така изглежда. „Джоунс и Джоунс“ ще бъдат много заети в близко бъдеще.

Клеър се замисли върху това и си отряза една хапка от палачинката.

— Вероятно от време на време ще се нуждаят от скъпо струващи експертни консултации от ловец и детектор на лъжата.

Джейк се усмихна бавно.

— Мисля, че съм го казвал и преди, но определено ми харесва начинът ти на мислене.

Точно преди зазоряване го усети, че става от леглото. Сетивата й подсказваха, че той използва някои от способностите си на ловец, за да не я събуди. Клеър се усмихна. Джейк можеше да се прокрадва колкото си иска, тя винаги щеше да знае кога той е близо до нея и кога не.

Даде му няколко минути, в които той взе дънките си, излезе от стаята и тръгна по коридора към кухнята. Сигурно щеше да направи чай. Това беше добра идея.

Остави му малко време да кипне водата, после отметна завивките и стана от леглото. Белият халат висеше на една кука в банята. Облече го, завърза колана и се среса.

Когато се появи в кухнята, видя чайник с прясно направен чай на плота. Наля си една чаша, наслаждавайки се на свежия аромат на зеления чай.

Компютърът на Джейк работеше и мониторът светеше неприязнено върху кухненската маса. Клеър се зачуди дали е проверявал програмата си за деня.

Плъзгащата се стъклена врата беше отворена, пускайки свежия утринен въздух и фантастичната светлина в стаята. Нищо не може да се сравни с утрините в пустинята, помисли си Клеър. Те я караха да се чувства изпълнена с енергия. Или енергията се дължеше на страстното им любене предната нощ.

Видя, че Джейк е от другата страна на портичката, при басейна в края на вътрешния двор. С чаша чай в ръка наблюдаваше три койота.

Тя тръгна през кухнята с идеята да отиде навън при него и да се наслади на този прекрасен момент от деня.

Когато мина покрай масата, зърна познатото лого на компютърния екран. Побиха я студени тръпки. Закова се на място.

Добре дошли в Електронни запознанства „Аркейн“, Джейк Солтър Джоунс. Поздравления, открихме най-подходящата жена за вас! Моля, кликнете на връзката по-долу, за да видите профила на идеалната жена за вас.

Клеър се олюля от усещането, че е двойно урочасана. Първо трябваше да се справи с шока от истинската фамилия на Джейк. На света имаше много хора с фамилия Джоунс, но сред членовете на „Аркейн“ това име значеше много. Като знаеше колко силна е дарбата му на ловец, това вероятно не бе съвпадение. Имаше голяма вероятност Джейк да е директен наследник на Силвестър Джоунс, основателя на организацията.

Нищо чудно, че беше скрил истинското си име, когато бе дошъл да работи под прикритие в Стоун Кениън. Но защо я бе оставил да научи истината по този безцеремонен начин?

Защото не знаеше как да й съобщи, че току-що е бил сватосан от сайта за запознанства на „Аркейн“, реши Клеър. След снощната им страст не би могъл да я погледне в очите и да й съобщи тази новина.

Щеше да го изгуби заради някаква непозната жена, която сватовниците бяха изровили от базата си данни. Не беше правилно. Не беше честно. Двамата с Джейк бяха родени един за друг. Пасваха си идеално. Съвършено. Не можеше той да не разбира това.

Клеър не би успяла да долови лъжа в електронен вид, но беше сигурна, че компютрите на сайта за запознанство лъжат.

Пристъпът на паника я прониза и подпали всичките й сетива. Бий се или бягай!

Първата й реакция бе да избяга. Махни се оттук. Спаси се. Не можеш да продължиш с тази връзка, след като те са му намерили друга. Ако останеш тук, сърцето ти ще бъде разбито завинаги. Събери си багажа. Веднага. Къде са ключовете от колата ти? Бягай! Скрий се!

С известно закъснение психичните рефлекси, които си бе изградила през годините, се пробудиха и овладяха потока от безсмислена паника. Бий се. Можеш да го направиш. Овладей се. Трябва да опиташ. Няма да избягаш. Поне не още. Струва си да се биеш за това.

Тя отмести вниманието си от жестоките думи на компютърния екран. Джейк още стоеше в края на двора. С гръб към нея.

Ако избягаш, няма надежда. Искаш ли го? Тогава се бий!

Бойният дух потече във вените й. Тя мина през отворената врата, заобиколи басейна и стигна до края на двора.

— Тези глупаци в сайта за запознанства грешат — заяви тя.

Осъзна колко високо говори чак когато видя трите койота рязко да обръщат глави към нея, наострили уши. Джейк също се обърна, макар и много по-спокойно. Четири чифта очи се впериха в нея. Вероятно преценяваха дали би станала лесна плячка.

— Не — каза тя на койотите. — В случай че загрявате твърде бавно, аз не съм закуската ви.

Джейк се усмихна.

— Но си страхотна на вкус.

Закачливият му хумор я вбеси. Тя се приближи до него и спря само на две крачки.

— Не смей да ми говориш така! — Машинално понечи да сложи ръце на кръста си, но осъзна, че още държи чашата с чая. — Не и след като тъкмо видях какво пише в компютъра ти.

Развеселеното му изражение изчезна.

— Какво точно си видяла?

— Пише, че са намерили идеалната жена за теб.

— И?

— Лъжат!

Паранормалната енергия беше невидима за човешкото око, но Клеър можеше да се закълне, че въздухът около него изведнъж започна да блести от тази енергия. Клеър усети силните вълни, които пулсираха невидимо в атмосферата.

— Сигурна ли си? — попита той.

— Да. — Тя пристъпи още една крачка напред. — Абсолютно съм сигурна, че грешат!

— Защо?

— Защото ти принадлежиш на мен, ето защо. — Тя размаха свободната си ръка. — Родени сме един за друг. Обичам те. Защо ти трябва този сайт за запознанства? Какво има тази жена, която са ти намерили, което аз нямам?

Опасната енергия, която се завихри около него, се промени обезпокоително рязко в чувствен глад.

— Интересен въпрос — каза той.

— Отговорът е — нищо. Нула. Абсолютно нищо. Тази жена няма нищо, което и аз да нямам. Не си прави труда да си устройваш среща с нея, защото и аз ще дойда на тази среща, а така няма да ти е много удобно да си бъбриш с нея.

— Не знам — каза той. — Със сигурност ще се получи интересна първа среща.

— Прескочи остроумията. Говоря съвсем сериозно, Джейк Солтър Джоунс.

Устните му се извиха леко в ъгълчетата. Очите му пламнаха.

— За мен ли?

— За теб. И за мен. Ние сме идеална двойка. Не го ли разбираш?

— Разбирам го.

— Още повече че няма начин някоя жена, която са ти намерили от сайта, да те обича повече от мен.

— Добре, щом казваш.

Тя се закова на място.

— Подиграваш ми се!

— Не! Честно. Не ти се подигравам.

— Лъжеш! — Гневни сълзи заблестяха в очите й. Тя заби пръст в гърдите му. — Защо ми се подиграваш?

— Хайде да влезем вътре — каза той. — Ще ти покажа.

Той я заведе обратно в кухнята и спря пред масата, където ужасната новина продължаваше да свети на екрана.

Джейк кликна на връзката, която водеше към профила на идеалната за него жена. Клеър гледаше с присвит стомах. Сърцето й се свиваше от ужас. Екранът се изпълни с данни и се появи снимка. Снимката изглеждаше шокиращо позната.

Име: Клеър Ланкастър.

Ниво на парачувствителност: Десет.

Описание: Изключителна чувствителност към психичната енергия, генерирана от хора, изричащи съзнателни лъжи или занимаващи се с измами.

Клеър спря да чете.

— Това съм аз.

— И аз очаквах да забележиш приликата. — Джейк изучаваше снимката с доволен вид. — Страхотна снимка. Харесвам косата ти, подстригана така. Ледената принцеса изглежда толкова готина. Сякаш казва: Пипни ме, ако ти стиска. Мисля, че усещам как се ускорява пулсът ми.

— Откъде са взели тази снимка? — учуди се тя. — Беше направена за годишника на „Дрейпър Тръст“ миналата година. Никога не съм я пращала на сайта.

— Не беше трудно да се намери. Просто открих електронния вариант на годишника.

— Ти ли си я изпратил?

— Разбира се. — Той си наля втора чаша чай. — Накарах Фалън Джоунс да помоли един от компютърните си гении да изрови старата ти регистрация в сайта. Фалън ми дължеше поне това.

Клеър ахна смаяно.

— Но аз я изтрих от сайта.

— Нищо никога не изчезва напълно. Винаги го има някъде.

— И компютърът е решил, че сме идеални един за друг?

— Така пише.

— Мили боже! — Тя седна бавно, без да може да отлепи поглед от екрана. — Не разбирам. Направи го, за да провериш дали наистина сме един за друг ли?

— Не — отвърна Джейк. — Това вече го знаех. Направих го, за да си сигурна ти. Поради проблемите ти с доверяването и така нататък предположих, че ще имаш нужда от обективно потвърждение.

Във всяка негова дума отекваше истина, толкова ослепителна и кристално ясна, че тя направо спря да диша. Не знаеше дали да се смее, или да плаче. Скри лице в дланите си и направи и двете.

— Хей! — извика Джейк, разтревожен, и я докосна по рамото. — Добре ли си? Не исках да те разплаквам. По дяволите, това беше последното нещо, което съм искал да направя.

Тя повдигна глава. Сълзите се стичаха по бузите й, но Клеър се усмихна.

— Когато видях, че са ти намерили жена, бях готова да удуша всички в сайта.

— И на мен така ми се стори — кимна Джейк. Изглеждаше едновременно облекчен и доволен.

— Сега, разбира се, осъзнавам, че би трябвало да извия твоя врат. Все пак…

— Щом настояваш. Но ако си в настроение да извиваш нещо, дали няма да предпочетеш друга част от анатомията ми?

— Ти си направо непоносим!

— Може би. Но те обичам, Клеър.

Отново чистата сребриста енергия на истината заблестя във въздуха.

Тя скочи на крака.

— Толкова те обичам!

Ръцете му се обвиха около нея, топли и силни. Клеър почувства, че е намерила мястото, където трябва да бъде. Той бе нейната сродна душа.

— А за фамилията ти? — попита тя. — Мога ли да приема, че не е съвпадение? От онези Джоунс ли си?

— Опасявам се, че да.

— А надутият глупак Фалън Джоунс?

— Братовчед ми е. Имам купища.

— Семейство, а? — Тя се усмихна бавно. — В такъв случай определено ще увеличаваме четворно консултантската си тарифа винаги когато работим за „Джоунс и Джоунс“.

Джейк се засмя.

— Ще те оставя ти да водиш преговорите.

Той се наведе да я целуне. Тя сложи пръст върху устните му.

— Още едно нещо.

— Какво?

Тя дръпна пръста си.

— Какво щеше да правиш, ако от сайта не бяха те сватосали с мен?

— Няма проблем. Щях да се обадя на Фалън и да му кажа, че трябва някой от неговите хора да проникне в компютрите им и да направи някои настройки на профилите ни.

— Щеше да стъкмиш такава огромна лъжа само за да ме убедиш да се омъжа за теб?

— Без да се замисля.

Тя се усмихна. Любовната вълна я заля — гореща, сладка и истинска.

— Правилен отговор, Джоунс.