Невинни лъжи

46.

Излизането от сградата се оказа по-трудно, отколкото Клеър очакваше. Тежките стъклени врати на фоайето бяха заключени. На стената имаше клавиатура, но Клеър не знаеше кода за отключване.

Тръгна да търси авариен изход. Над една врата зад дългата каменна рецепция имаше знак, сочещ към изхода.

В коридора към съблекалните отекна шум от бягащи крака. Жена, помисли си Клеър. Кимбърли. Нещо се беше объркало.

Тя бързо мина зад плота на рецепцията и се скри.

Стъпките се приближаваха. Клеър чу паникьосано дишане. Не беше нейното.

Частица от секундата по-късно Кимбърли се появи във фоайето и хукна към аварийния изход зад рецепцията.

Тъй като беше твърдо решена да избяга, изобщо не се огледа.

Клеър се изправи, грабна от бюрото тежката стъклена купа, пълна с брошури, и я запрати с всички сили към главата на Кимбърли.

В последния момент Кимбърли усети някакво движение и се обърна. Така спаси черепа си от разбиване, но получи силен удар, който я накара да политне настрани и да загуби равновесие. Просна се на пода. Предметът в ръката й изтрака тежко върху плочите на пода.

Клеър погледна надолу. Имаше достатъчно светлина, за да види пистолета. Наведе се и го грабна с две ръце.

— Не мърдай! — каза тя. — Повярвай ми, след това, което ми се случи напоследък, не съм особено добронамерена. Изобщо няма да се замисля да дръпна спусъка.

Кимбърли я погледна, вбесена.

— Кучка!

— Позна.

Джейк се появи от сенките в коридора. Веднага прецени ситуацията.

— Добре ли си? — попита той Клеър.

— Да. А ти?

— Оказа се, че си права за психичната експлозия на Шипли. Запазих спокойствие и това притъпи въздействието й достатъчно, за да се задържа на крака.

Кимбърли погледна първо единия, после другия.

— Какви ги говорите? Психична експлозия? Вие сте по-луди и от Шипли.

Клеър не й обърна внимание, съсредоточена върху Джейк.

— Какво направи с него?

— В момента е в безсъзнание — отвърна Джейк.

— Но когато се свести, ще бъде опасен за всеки с паранормална чувствителност, дори и да е вързан.

— Известно време няма да се свести — каза Джейк. — Бих му голяма доза транквилант. Сетивата му ще бъдат неутрализирани за поне четирийсет и осем часа. Достатъчно дълго, за да успеят „Джоунс и Джоунс“ да решат как да постъпят в тази ситуация.

— Ами Кимбърли?

Кимбърли рязко подскочи.

— Откъде знаете името ми?

— Ние сме много, много добри — обясни Клеър.

— Кои сте вие, хора? — попита Кимбърли.

— Той е от „Джоунс и Джоунс“ — каза Клеър. — А аз съм на свободна практика.

— Какво е „Джоунс и Джоунс“?

— Фирма за частни разследвания — отвърна Клеър.

Кимбърли сбърчи нос.

— По дяволите!

— Ще я предадем на местните полицаи заедно с Шипли — каза накрая Джейк. — Така ще могат да приключат случая със смъртта на Макалистър.

— Никой не може да докаже, че съм убила Брад! — настоя Кимбърли.

— Пистолетът, който Шипли е оставил в бюрото ти, ще бъде достатъчен, за да те свържат с престъплението — каза Джейк. — Плюс малкия ти опит да убиеш Клеър и мен тази вечер. За това има достатъчно доказателства.

— Беше идея на Шипли! — сопна се Кимбърли. — Той се опитваше да ме натопи да поема вината. Той ме принуди с изнудване да участвам в тази история.

— Защото е знаел, че си убила Брад ли? — попита Клеър спокойно. — Това ли използва, за да те принуди да му помагаш?

Кимбърли се напрегна, но не каза нищо.

— Сигурен съм, че полицаите с интерес ще изслушат твоята версия за събитията и ще я сравнят с тази на Шипли — каза Джейк. — В такива случаи скараните партньори са просто безценни. Готови са да изпеят всичко, само и само да натопят другия.

Клеър погледна Джейк.

— Какво ще кажем на полицията?

Джейк сви рамене.

— Че съм частен детектив от старата и уважавана фирма „Джоунс и Джоунс“. Бил съм нает от Арчър Глейзбрук да разследвам смъртта на зет му.

Клеър се усмихна.

— Много те бива с истините, обвити в лъжа.

— Всички си имаме своите таланти.

Клеър погледна Кимбърли.

— Само от любопитство, ще ми кажеш ли как всъщност започна връзката ти с Брад Макалистър?

Внезапно Кимбърли заплака. Сякаш изведнъж рухна.

— Запознахме се в спа центъра, където работех — ридаеше тя. — Станахме любовници. Той ме доведе в Аризона със себе си. Каза, че има важен бизнес тук, в Стоун Кениън. Каза, че вероятно ще му отнеме няколко месеца, може би година или повече, да осъществи проекта, но че когато го приключи, ще се оженим.

— Кога осъзна, че те е излъгал? — попита Клеър.

Кимбърли подсмърчаше.

— Започнах да ставам подозрителна, когато Брад настоя, че никой не трябва да знае за връзката ни, дори и майка му и бизнес партньорът му. Държеше ме скрита във Финикс, сякаш се срамуваше от мен.

Джейк изглеждаше замислен.

— Валъри Шипли не е знаела за теб?

— Отначало не знаеше — отвърна Кимбърли. Гласът й беше станал равен. — Но в крайна сметка Шипли научи за нас и адски се ядоса на Брад. Чух ги да се карат. Шипли обвини Брад, че е изложил целия план на опасност, като ме е взел със себе си.

— Брад или Шипли някога обяснявали ли са ти какъв е планът им? — попита Джейк.

Кимбърли сви рамене.

— Нещо, свързано с придобиването на „Глейзбрук“. — Тя изгледа яростно Клеър. — Когато ти се появи и убеди Елизабет да подаде молба за развод, Брад направо превъртя. Никога не го бях виждала такъв. Все говореше как ще се отърве от теб. Беше толкова сигурен, че ако те премахне, ще спаси сделката си.

— Ти си разбрала как смята да ме убие, нали? — попита Клеър.

— Не се е налагало да разбирам. — Кимбърли стисна ръката си в юмрук. — Брад ми каза как смята да го направи. Беше толкова обсебен от идеята да се отърве от теб, че искаше да говори за плана си. Точно тогава започнах най-после да осъзнавам, че каквото и да е това, с което се занимава в Стоун Кениън, то е много по-важно за него, отколкото аз някога щях да бъда.

— Какво стана после? — попита Клеър.

— Попитах го за бъдещето ни — прошепна Кимбърли задавено. — Копелето се изсмя. Имаше наглостта да се изсмее в лицето ми. Каза, че съм много добра в леглото, но че ако някога отново поиска да се ожени, ще си търси нещо повече от масажистка.

— И ти го застреля — каза Клеър.

— В нощта, когато планираше да те убие — съгласи се Кимбърли. — Знаех, че когато откриеш тялото, всички ще помислят, че ти си го убила. Така става обикновено, нали?

— Обаче Шипли правилно се е досетил, че ти си убила Брад, нали? — попита Джейк.

Кимбърли изтри очите си с ръкав.

— Той ми обеща да не каже на никого, дори и на Валъри, ако се съглася да му помогна. Каза, че ще ме направи свой бизнес партньор. Осигури ми нова самоличност и ме препоръча на управителя на този спа център. Веднага ме наеха.

— Разбира се — каза Клеър. — Никой в Стоун Кениън не би отказал нещо на Оуен Шипли. Оуен какво искаше да направиш за него?

— Каза, че иска да се сприятеля с Валъри. Трябваше да поддържам манията й, че ти си убила сина й, докато не дойдеше моментът да се отървем от нея. Но тази вечер осъзнах, че той просто ме е държал подръка, за да поема вината, когато на него му притрябва някой, когото да подхвърли на ченгетата.

— Ти си се обадила на Валъри онзи ден, докато бях в спа центъра, нали? — попита Клеър. — Казала си й, че съм си записала няколко процедури. Ти ли я покани да дойде и да ме халоса с гирата?

Кимбърли изсумтя.

— Това беше изцяло нейна идея. Аз й се обадих, да, но само защото й бях обещала да й кажа, ако се появиш тук. Не знаех какво е направила, докато ти не дойде в офиса ми, за да се оплачеш, че някой е опитал да те убие. Веднага осъзнах, че Валъри те е нападнала. След като вие с Елизабет си тръгнахте онзи ден, аз на мига се обадих на Шипли и му казах, че Валъри е извън всякакъв контрол. Той беше в кънтри клуба. Каза, че ще се погрижи за проблема.

— Той е излязъл, поиграл е малко голф и я е убил — обясни Джейк.

Клеър гледаше внимателно Кимбърли.

— Защо Оуен не е казал на Валъри, че ти си убила Брад?

Джейк й отговори:

— Не е можел. След като Брад е бил мъртъв, той се е нуждаел от помощ, за да осъществи плановете си. Валъри не му е вършела работа. Била е прекалено погълната от скръбта си. Кимбърли е била идеална. Смятал е да я защитава, докато му е нужна.

— Аз обичах Брад — каза Кимбърли. — Мислех, че и копелето ме обича. Лъгал ме е от самото начало.

— Така е — кимна Клеър.