Невинни лъжи

21.

Клеър отвори ципа на малкия куфар и огледа изключително ограничения си гардероб. Отношенията между Джейк и нея се бяха променили. Категорично не можеше да облече елегантната рокля от предната вечер. Сега беше на гости, не на среща.

Нямаше какво да облече. Черният костюм бе съсипан от падането в басейна. Още един панталон и тениска бяха отпаднали, когато се хвърли в басейна, за да провери пулса на Валъри. Това означаваше, че й остават единствено панталонът и тениската, които носеше сега.

Значи нямаше да се преоблича за вечеря.

Прекоси стаята и отиде до плъзгащата се стъклена врата. През нея се виждаха кухнята и другото крило на къщата от страната на вътрешния двор, в който се намираше басейнът.

Джейк беше отворил широко стъклените врати на кухнята. Правеше нещо на плота в средата. Явно усети, че тя го гледа, защото й махна с ръка.

Вероятно е много трудно да се прокраднеш незабелязано до ловец.

Това трябваше да бъде нейната вечер за забавления, сети се Клеър. От самото начало знаеше, че е лоша идея да позволи на Джейк да взема нещата в свои ръце. Но ето че сега беше в неговата къща, канеше се да пие от неговото вино и да яде вечерята, която той приготвяше.

Пак Джейк командваше.

Клеър реши, че не е в състояние да анализира всички възможни усложнения на тази ситуация. Денят й бе ужасно дълъг. Имаше нужда от душ и после от храна и сън.

Утре сутринта щеше да се тревожи как да се оправя с Джейк Солтър.

След малко, когато отиде в кухнята, се чувстваше по-човешки и дори малко по-енергична. Джейк й подаде голяма чаша вино и малка купичка с печени бадеми.

— Пий — каза той. — Яж. Имаш нужда от енергия.

— Прав си. — Тя седна на масата и грабна шепа ядки. — Е? Какво научи в спа центъра?

— Намерих гирата, която Валъри е искала да стовари върху главата ти.

— Наистина ли? — Тя го изгледа, очарована. — Действително ли успя да усетиш психичния й отпечатък върху нея?

— Адски сигурно усетих нечия енергия. — Джейк спря да готви за момент, за да сдъвче няколко бадема. — Като имам предвид това, което ми каза, и тюрбана в колата, трябва да е била Валъри.

— Какво е усещането от такава енергия?

Той се поколеба, замислен.

— Сурово. Първично. Тъмно. Сякаш си в центъра на торнадо.

— Ти долавяш само енергията, която е оставена непосредствено преди някой акт на насилие ли? Или можеш да уловиш и други интензивни емоции?

Той я погледна.

— Същността на това да си ловец е, че се свързваш единствено с мрачните неща.

— Ясно. — Тя се прокашля. — Звучи неприятно.

— Сигурно не е по-зле от това да те удари някоя от онези ултравиолетови лъжи, за които ми разказа. Между другото, Арчър се обади, докато ти беше под душа. Звъни за втори път през последните няколко часа. Казва, че опитва да се свърже с теб.

— Знам, видях, че ме е търсил на мобилния.

— Ще му се обадиш ли?

— Да. — Тя извади неохотно телефона от джоба си и набра номера на баща си.

Арчър вдигна веднага.

— Къде си, по дяволите?

— С Джейк.

— И какво правите?

— Джейк ми приготвя вечеря.

Последва кратка пауза от другата страна на линията.

— Джейк готви вечеря? Не сте ли на ресторант?

— „Да“ на първия въпрос, „не“ на втория. У тях сме.

Пак няколко секунди мълчание.

— Добре ли си? — попита Арчър след малко.

— Да. Елизабет стоя с мен известно време, после дойде Джейк.

— Как се казва мотелът ти? Изглежда, никой не знае. Дори Бренда беше в неведение.

— Няма смисъл да се тревожиш за това сега — каза тя спокойно. — Изнесох се оттам преди час. Джейк ми предложи свободната си спалня. Аз приех.

— Какво си мисли, че прави той, по дяволите? Ако трябва да отседнеш някъде, можеш спокойно да дойдеш тук.

Тя се усмихна, въпреки умората си.

— Това е лоша идея, Арчър. И двамата го знаем.

— Дай ми да говоря с Джейк.

Тя подаде телефона на Джейк.

— Иска да говори с теб.

Джейк изтри ръцете си в една кърпа и пое слушалката.

— Лош момент, Арчър. Сега съм малко зает.

Последва кратка пауза.

— Разбира се — каза Джейк. — Проблемът е, че тя не иска да дойде у вас. Заяви го категорично. Ще опиташ ли да я убедиш? — Пак слуша известно време. — Да, забелязах, че е инат. Май е семейна черта. Ще се чуем утре, Арчър. Междувременно знаеш къде можеш да намериш Клеър. Не се тревожи, ще се грижа добре за нея.

Джейк затвори телефона и го подхвърли на Клеър. Той иззвъня, преди Клеър да успее да попита какво е казал Арчър. Тя погледна номера и въздъхна.

— Здрасти, мамо.

— Къде си, скъпа? Още ли си в Стоун Кениън? — В гласа на Гуен Ланкастър се долавяше лека надежда. — Всичко добре ли върви?

— Още съм тук — каза Клеър и отпи от виното си. — Нещата малко се усложниха.

Набързо разказа на майка си какво се е случило, пропускайки инцидента на паркинга и епизода с гирата.

Обаче, когато използва думите „труп“ и „полиция“ в едно и също изречение, от другия край на линията се чу ужасен писък:

— Не пак!

Наложи се Клеър да дръпне телефона на няколко сантиметра от ухото си. Джейк, който режеше домат на тънки резени, вдигна глава. И той беше чул изпълнения с болка и отчаяние вик на майка й.

— Хайде, мамо, недей да изкарваш, че постоянно се препъвам в мъртви тела. Само два пъти е ставало.

— Два пъти за шест месеца. Знаеш ли каква е вероятността това да се случи, ако не работиш в полицията или бърза помощ? А двата трупа, за които говорим, случайно са и роднини. Осъзнаваш ли каква е вероятността това да се случи?

— Спокойно, мамо, започна да говориш като счетоводителка. Знаеш, че не съм наследила твоя талант за боравене с цифри.

— Според полицията ти заподозряна ли си? — попита рязко Гуен.

— Не, не съм заподозряна. — Клеър говореше спокойно и успокояващо.

— А какво прави Арчър? Нае ли ти адвокат?

— Нямам нужда от адвокат. — Клеър се поколеба. — Поне не още. Всички мислят, че смъртта на Валъри се дължи на нещастен случай. Лоша смесица от алкохол, транквиланти и басейн наблизо. Моля те, не се тревожи. Веднага щом нещата се изяснят, ще се кача на първия самолет за Сан Франциско.

— Но какво стана, разбра ли причината да отидеш в Аризона? Арчър каза ли ти защо иска да те види?

Клеър прецени, че няма смисъл да отлага неизбежното.

— Каза, че възнамерява да основе благотворителна фондация. Иска да ме направи неин директор.

Гуен замълча.

— Права бях — отрони тя накрая. — Иска по някакъв начин да те компенсира за миналото.

— Явно той смята, че ми е длъжник — каза Клеър. — Тревожи се, че не съм успяла да си намеря нова работа. И се опитва да ми създаде възможност.

— Така ми изглежда. — Гуен пак замълча.

— Мамо? Чуваш ли ме?

— Да. Чувам те. Но съм ужасно разтревожена. Тази ситуация никак не ми харесва.

— На мен също не ми харесва — съгласи се Клеър. — Но мисля, че ще се оправи след няколко дни, веднага щом мине аутопсията и се потвърди, че смъртта на Валъри Шипли не е в резултат на убийство.

— Още ли си в мотела?

— Не, мамо, не съм.

— При Елизабет ли си? Мислех, че тя е у Арчър и Майра, докато ремонтират апартамента й. Знам, че не обичаш да ходиш в къщата на семейство Глейзбрук, ако можеш да го избегнеш.

— И там не съм. — Клеър се прокашля. — Отседнала съм у един човек, който е консултант на Арчър по един проект. Казва се Джейк Солтър.

— Отседнала си при напълно непознат?

— Той не е непознат, мамо.

— Но ти го познаваш едва от два-три дни. — Гуен звучеше леко слисана. — Женен ли е?

— Не — отвърна Клеър, наблюдавайки Джейк. — Не е женен.

— И ти си сама с него?

— Много е сложно за обясняване, мамо.

— Къде се запозна с него?

— На партито у Глейзбрук. Може да се каже, че Арчър ни запозна.

— Не — обади се Джейк. — Аз сам ти се представих.

— Чух това — каза Гуен. — Това той ли е?

— Да. Готви вечеря.

— Мислиш ли, че е разумно да отсядаш в дома му?

— Честно казано, в момента съм твърде уморена, за да ме е грижа.

— Клеър…

— Имах адски дълъг ден, мамо. Ще пийна чаша вино, ще вечерям и ще си лягам.

Джейк поливаше зеленчуците със зехтин. Тя забеляза, че устните му се извиват в лека усмивка. Клеър осъзна, че последната част от изречението дава простор на въображението му.

— Сама — добави бързо тя.

— Клеър, не съм сигурна…

— Обичам те, мамо, но сега ще затварям. Изтощена съм. Чао.

Затвори телефона и го остави на масата.

— На трийсет и две години съм. Не мога да повярвам, че още водя разговори с майка си за това къде ще спя. Мъжете водят ли такива разговори с майките си?

— Не мога да отговоря от името на всички мъже на планетата. — Джейк схруска парче червена чушка. — Аз със сигурност не водя.

— Късметлия си.

Той посоли салатата.

— Но това не означава, че не ми се оказва известен натиск.

Тя се засмя.

— Много ми е трудно да повярвам, че някой, дори и собствената ти майка, може да ти оказва натиск, Джейк Солтър.

— Никога не подценявай една майка, когато се отнася за такива неща.

— Какъв натиск ти оказва?

— Иска пак да се оженя. Постоянно ме преследва да се регистрирам в сайта за запознанства на „Аркейн“.

— Ще го направиш ли?

— Мислил съм по въпроса — отвърна Джейк. — Май нямам какво да губя, нали?

Сърцето й се сви. Все едно направо й заяви, че не вижда бъдеще за тях двамата.

— Май не.

— Ти някога регистрирала ли си се? — попита той.

— Опитах веднъж. — Тя отпи от виното и остави чашата си.

— Имам лошо предчувствие — каза Джейк. — Предполагам, че сватовниците не са ти намерили подходящ партньор.

Тя сбърчи нос.

— Да ти съобщят, че за теб няма подходящ нито един член на организацията, е малко трудно за преглъщане дори за оптимист със силен дух и позитивно мислене като мен.

— Още ли си регистрирана?

— За бога, не! Беше прекалено депресиращо да получавам съобщенията им. „Добре дошла в нашия сайт, Клеър Ланкастър. Още няма подходящо предложение за теб. Провери отново по-късно“.

— Мислиш ли пак да опиташ някой ден?

— Какъв е смисълът?

— Може да имаш късмет.

— Съмнявам се. А определено в момента не съм в настроение да се чувствам отхвърлена.