Невинни лъжи

50.

Никой не изглеждаше щастлив да го види, когато той пристигна пред дома на Шипли, но му махнаха да влиза.

— Явно ти дължим поне това — каза детективът, който отговаряше за разследването. — Ти си професионалист. Знаеш какво да правиш, за да не замърсиш мястото на престъплението. Не че сме открили нещо полезно досега.

Джейк влезе с небрежна походка в кухнята. Оказа се празна. Отвори хладилника. Шишенцето без етикет и пълно с прозрачна течност си стоеше на най-горния рафт.

Пъхна го в джоба си и бавно се върна до вратата на къщата. Отвън стоеше един мъж и опитваше да убеди полицаите да го пуснат вътре.

— Казвам се Тейлър — каза непознатият. Звучеше напрегнато. — Аз съм от „Финикс Стар“.

— Съжалявам, господин Тейлър, не пускаме репортери — каза твърдо младият полицай.

— Вижте, редакторът ми ще ме направи на луд, ако не му занеса материал — настоя Тейлър. — Помогнете ми, моля ви.

Джейк усети как инстинктите му на ловец се пробуждат. Тейлър буквално вибрираше от напрежение. Определено не беше типичният, обръгнал на всичко криминален репортер. Много е превъзбуден, помисли си Джейк.

— Извинете — каза той и мина между Тейлър и полицая.

Тейлър рязко се извърна и погледът му потъмня от подозрение.

— Кой сте вие?

— Познавах семейството — отвърна Джейк небрежно. Клеър беше права, той наистина се справяше отлично с истините, обвити в лъжи.

Върна се при колата и се качи. Тейлър му хвърли един последен загрижен поглед и отново поднови молбите си към полицая.

Джейк бръкна в жабката, извади малкия цифров фотоапарат, който държеше там, и засне репортера.

Може да не е нищо, помисли си той. Но щеше да прати снимката на Фалън по имейла, когато се прибереше. Нямаше да му навреди.

Малко по-късно, когато прехвърли снимката в компютъра си, установи, че е хванал репортера много добре. Чертите на Тейлър се виждаха съвсем ясно. Би трябвало Фалън да успее да го идентифицира лесно.

Изучава снимката известно време и заключи, че е бил прав при преценката си в дома на Шипли. Ловецът в него беше усетил нещо повече от напрежение у Тейлър — страх!

Взе телефона и набра познатия номер.

— Какво направи? — попита Фалън.

— Мисля, че от заговора са изпратили някого да вземе остатъка от лекарството на Шипли. Мъжът се представяше като Тейлър. Твърдеше, че е репортер. Ще ти изпратя снимката му.

— Ами лекарството? — попита Фалън разтревожено.

— И него взех.

— Току-що си заслужи раздутия консултантски хонорар, който „Джоунс и Джоунс“ ти плащат.