Невинни лъжи

27.

— Искаш да знаеш с кого е спял Брад? — Елизабет се облегна на красивия си стол, тапициран с червена кожа. Изглеждаше видимо слисана от въпроса. — Защо?

Бяха се уговорили да се срещнат в офиса на Елизабет, макар че в събота следобед фирмата на практика не работеше. Имаше две причини за това решение. Клеър знаеше, че Елизабет няма да се чувства удобно да обсъжда връзката си с Брад пред Джейк, което изключваше дома на Джейк като място за срещата им. От друга страна, Клеър не изпитваше желание да ходи отново в дома на Глейзбрук.

Елегантният офис на Елизабет беше разположен в модерен и скъп търговски център с магазини за изтънчени сувенири, екстравагантни мебели и множество бутици, предлагащи уникални аксесоари за дома.

— Защото реших, че трябва да науча повече за това какво всъщност се е случило, когато Брад беше убит — обясни Клеър.

На лицето на Елизабет се изписа тревога.

— Мислех, че сме се разбрали — най-добре е и двете да не разгласяваме теориите си. Никой не иска да ги изслуша, Клеър. Нито мама и татко, нито ченгетата, никой!

— Да — съгласи се Клеър. — Но нещата се промениха. Опитите да се преструваме, че Брад е бил убит от случайно заварен от него крадец, ме побъркват от месеци. Сега, след смъртта на Валъри Шипли, повече не издържам. Трябва да разбера какво точно е станало в онази нощ, когато Брад умря.

— Започвам да си мисля, че мама е права. Май е най-добре да не разбутваме гнездото на осите.

— Ние ще бъдем дискретни — каза Клеър.

Последва кратка пауза.

— Ние? — попита Елизабет предпазливо.

Клеър вдигна крака върху малката червена кожена табуретка пред черния кожен стол, на който седеше.

— Двамата с Джейк ще бъдем дискретни — поясни тя.

Елизабет ококори очи.

— Джейк одобрява тази идея?

— Не, според него тази идея е напълно откачена. Но си дава сметка, че не може да ме откаже от нея, затова прави единственото, което според него може да направи при тези обстоятелства — помага ми.

— Защо?

— Твърди, че го прави заради себе си. Според мен казва истината.

Елизабет забарабани с пръсти по лъскавата повърхност на бюрото.

— Той се страхува, че ще предизвикаш проблеми. По този начин поне ще може да упражнява някакъв контрол. Въпросът е защо се чувства длъжен да те покровителства!

Клеър се засмя.

— Явно такава е природата на звяра.

Елизабет примигна.

— Моля?

— Да кажем, че Джейк е от мъжете, които искат винаги да дърпат конците. Но в този случай той е мой партньор, независимо дали го знае или не. Определено не дърпа конците.

— Той къде е между другото?

— Пазарува хранителни продукти.

— Хм! Странно занимание за типичния мъж, който винаги иска да командва, нали?

— Джейк не е типичният мъж — в каквото и да било отношение.

Елизабет въздъхна.

— Клеър, ако вие с Джейк започнете да задавате въпроси, всички отново ще се разстроят от тази история.

— Ще внимавам.

— При сегашните обстоятелства това ще бъде доста трудно, не мислиш ли?

— Хей, последните няколко години аз съм работила в благотворителна фондация. Мислиш ли, че не знам как да действам дискретно? Половината ми работа беше финес и дипломация.

Елизабет повдигна вежди.

— А другата половина?

— Откриване на измамници.

— Знам, че си много добра, когато трябва да се разобличи някой мошеник, но тук говорим за убийство.

— Може би две убийства, ако не греша за Валъри Шипли.

— Това прави положението двойно по-опасно — каза Елизабет. — Полицията на Стоун Кениън не е открила никакви улики, свързани със смъртта на Брад. Какво те кара да мислиш, че можеш да научиш нещо ново след толкова време?

— Трябва да опитам, Лиз. Повече не понасям да не знам. Искам да науча истината.

Елизабет рязко се наведе напред.

— Татко знае ли какво възнамеряваш да правиш?

— Джейк ще му го поднесе внимателно, докато играят голф утре сутринта.

— Това не може да се поднесе внимателно. Татко ще побеснее. Казах ти: той не желае никой в семейството дори да споменава за смъртта на Брад.

— Знам.

— Защо си толкова твърдо решена да откриеш какво се е случило преди шест месеца? Всичко свърши. Брад е мъртъв и лично аз не роня никакви сълзи по този повод.

— Нито пък аз. Но ти казах: имам чувството, че смъртта на Валъри е свързана с убийството на Брад.

— И какво? Остави полицията да се занимава с това.

— Те ще заключат, че е било нещастен случай и се е удавила. Знаеш, че ще стане така.

— Мразя да звуча коравосърдечно, но на нас пука ли ни? — попита Елизабет. — Тази жена се опита да те убие. Два пъти! Ако сме прави, точно тя е провалила твоя годеж и работата ти. Честно казано, облекчена съм, че нея вече я няма.

— Не разбираш ли? Ако сме прави, това означава, че Брад не е бил случайна жертва, и Валъри също.

— Не ми казвай, че се чувстваш длъжна да отмъстиш за Брад и Валъри.

— Не. Но не ми харесва, че убиецът на два пъти се възползва от моето присъствие в града, за да извърши убийствата. Който и да е той или тя, трябва да е знаел, че ако ще заподозрат някого, това ще съм аз. Мисля, че аз съм била резервният му план, в случай че някой задълбае и започне да задава въпроси.

Елизабет примигна.

— Но и в двата случая нещата се развиха добре. Ти не си заподозряна.

— Вероятно благодарение на името Глейзбрук. Повярвай ми, не желая нищо повече от това да открия, че съм грешала и че няма никакъв сложен план. Тогава ще спя много по-спокойно нощем.

— Имам чувството, че това е много, много лоша идея.

Клеър се усмихна тъжно.

— Няма да е първата ми лоша идея.

Елизабет се замисли.

— Какво става с теб и Джейк?

— Моля?

— Не се преструвай на невинна. Между вас двамата става нещо, нали? Усещам го.

— Само гадаеш.

— Не — настоя Елизабет. — Не гадая.

Клеър кимна.

— Е, ти си с пета степен, това означава доста силна интуиция.

— Спиш с него, нали?

— Да кажем, че съм открила ново хоби.

— Какво хоби?

— Плуване гола. А сега ще отговориш ли на въпроса ми?

— За приятелката на Брад? — Елизабет се завъртя на стола си. — Не знам коя е била. Със сигурност не мога да ти дам име. Честно казано, през повечето време бях толкова упоена и толкова изплашена, че наистина преживявам нервна криза, та не ми пукаше коя е жената. Просто усещах, че се среща с някоя.

— Помниш ли как откри, че има любовница?

Елизабет разтри слепоочията си с палци.

— Престанахме да правим секс около месец и половина след сватбата. Вече ти казах, че преди сватбата и известно време след това той беше съвършеният любовник. Използваше сексуалните си умения така, както използваше външността и чара си.

— За да манипулира хората.

Елизабет кимна.

— Да. Но и харесваше секса. Много. Тази част от живота ни рязко се преустанови, макар Брад да се преструваше, че имаме нормална връзка. Твърдеше, че на следващата сутрин аз просто не помня, че сме се любили, че един вид психологически блокирам станалото.

— Като онази история с импулсивното скитничество.

— Да. Точно тогава започна да настоява да посещавам доктор Моубрей. — Елизабет потрепери. — Беше ужасно. Брад ме будеше сутрин с кафе в леглото и ми казваше колко страстна съм била през нощта. После се преструваше на обиден и загрижен, защото не помня, че сме правили секс.

— Но ти си знаела, че той не живее във въздържание.

— Определено. Както ти казах, за Брад сексът беше много важен. Не би издържал дълго време без него. Поне не доброволно. Но открих убедителни доказателства за това чак след смъртта му. А тогава не ми пукаше.

— Какви доказателства? Не си ми споменала нищо.

— Нали си чувала старата поговорка: „Проследи парите“.

Клеър кимна.

— Разбира се.

— След убийството на Брад трябваше да прегледам много от неговите документи и файлове. Въпреки че се беше изнесъл и аз бях подала молба за развод, в момента на смъртта му ние все пак още бяхме женени.

— Помня, че имаше много работа около имуществото му.

— Прехвърлих на адвокат всичко, което можах. Валъри получи парите на Брад. Бог ми е свидетел — не ги исках. Както и да е, месеци след това продължаваха да идват сметки и извлечения от кредитни карти.

— Май започвам да си представям картинката. — Клеър внезапно усети пулса си. — Трудно е да имаш любовница, без да харчиш пари.

— Оказа се, че Брад е използвал кредитна карта, за която не съм подозирала. Разбрах за нея, когато започнаха да пристигат извлеченията по нея след смъртта му. В тях имаше един повтарящ се разход, който привлече вниманието ми.

— Какъв?

— Веднъж, понякога два пъти седмично, в продължение на почти целия ни брак, той беше прекарвал следобеда си в един спа център във Финикс. Интуицията ми подсказа, че е ходел там, за да се чука с любовницата си.